Интервю с диригента Кейтаро Харада

- Г-н Харада, какви са първите Ви впечатления от срещата със Софийската опера, с нейната атмосфера, с нашите певци, оркестър и хор?

- В България съм за първи път, както и в София. Чувал съм за прекрасното песенно изкуство на България, за много от чудесните оперни певци и детски хорове. Те често са идвали в Япония, така че винаги съм знаел за значението на песента за българина. Така че когато бях поканен за тази продукция, бях много развълнуван. Дойдох тук и още от летището се срещнах с приятелски настроени хора от вашия екип. Всички бяха много мили и сърдечни и аз се чувствам много добре приет, вече като част от едно семейство. Повярвайте ми, наслаждавам се на всяка седмица, на всеки ден, всеки момент тук за мен е незабравим! Впечатлението ми от певците е, че са фантастични. Имаме прекрасни Кармен и Дон Хозе, и целият състав: Ескамилио, Данкайро, Фраскита, всички, Мерседес и Микаела, всички са много, много добри. И всички те са уникални! Така че за мен е голямо удоволствие да събирам интересните им идеи в една концепция. Маестро Карталов и аз имаме определена визия за Кармен, която кореспондира с японската култура и древногръцката митология. Така че моята работа е да се уверя, че певците ще се представят вдъхновено, убедени в нашата идея. Аз пристигнах в София и 12 часа по-късно бях с оркестъра. Те са много добри! Способни са да свирят всичко. След първата репетиция казах на оркестъра: „Вие сте чудесни музиканти. Но нека сега се постараем да внесем повече чувство, за да разкажем подобаващо тази драматична история. Нека придадем на тези ноти желаните динамики, акценти и ритми, и най-вече повече чувство, за да представим емоционално съдбовната история на тези герои. Затова казах: „Когато свирите този откъс, когато например Ескамилио е много развълнуван, че вижда Кармен, сърцето му забива по-бързо, и ето вие трябва да сте по-динамични, за да предадем на зрителите неговите чувства.

- Вие можете да им го покажете… с акцентите…

- Да… И реших да се съсредоточа върху „цвета“ на оркестъра. Сега имам много време с оркестъра, така че работим върху различни цветове, различно отношение, не само леко и силно, но дали е синьо, дали е сиво, пурпурно, черно, и дали музиката  звучи щастливо или тъжно. Мажорът не винаги означава щастие, минорът не винаги значи тъга, минорът би могъл да е щастлив. Постарах се да обясня всичко това и усетих, че оркестърът ме разбира. Аз съм луд на тема музика, разбира се, а те разбират колко съм луд и колко съм въвлечен. Колегите наистина искат да покажат най-доброто от себе си и ето че след две седмици усилена работа за мен това вече е един различен оркестър. И Маестро Карталов каза днес, че този оркестър звучи фантастично! Аз отвърнах, че това всъщност не съм аз, а са наистина те. Това са същите хора, но те наистина са по-ангажирани и искащи да се справят по-добре. От това съм възторгнат! Мисля, че имаме изключителен спектакъл, все още в процес на изработване, но ето, че остават часове преди премиерата, за което време ще постигнем желаното съвършенство. Убеден съм, че ще видите една много вълнуваща постановка на „Кармен“! Но целта ни е, да провокираме аудиторията да изпита спонтанно възхищение! Желанието ни е от видяното и чутото публиката да остане без думи… Това е, което искам.

- Как приемате и чувствате идеите и художествените решения в тази постановка? Кое е оригиналното в начина, по който интерпретирате  музиката на Бизе?

- Идвам към всяка постановка на която и да е опера с празно платно, изцяло бяло платно. Защото не е само диригентът, който решава, не е само режисьорът, който решава. Разбира се, режисьорът трябва да има замисъл. Аз също имам замисъл. Но моят е повече относно звученето на оркестъра, звученето на операта, певците, оркестъра. Режисьорската концепция е по-фокусирана върху физическата драма и визуалния аспект, и сцената, и декора… Така че това е идеален баланс между режисьора и мен, защото той ми сподели цялата си концепция и когато за първи път се срещнах с Маестро Карталов му казах: „Кажете ми всичко. Кажете ми всичко, което желаете и нека го разбера и асимилирам за няколко дни. И щом веднъж го разбера и премина през него, му казах, ще преведа тази идея в музика.“ И това е, което правех.

- Несъмнено, целият екип се стреми да се постигне максимумът при реализирането на художествената идея. Как бихте искали да представите тази „Кармен“да е различна от другите?

- Мисля, че никога не сравнявам постановки. Различните спектакли не подлежат на сравнение. Като начало този проект е сам по себе си много амбициозен и мисля, че той е много силен, защото всички са инвестирали толкова много от себе си, докато го осъществят. Така че не мисля, че наистина отговорих на Вашия въпрос, но всички заедно сме в нещата, защото искаме най-доброто. Точно това, за което сме тук.

- Вие имахте възможност да посетите някои от нашите представления тези дни. Какво е впечатлението Ви от публиката, от атмосферата в нашата Опера?

- Дойдох да видя балета „Дон Кихот“ и после видях „Дон Карлос“. Изключително съм впечатлен! Мисля, че всички присъстващи бяха щастливи да бъдат сред публиката! Усетих, че зрителите много се радваха, че са тук. Мисля, че всичко в тези спектакли беше направено много добре и истински се насладих на прекараното време. Беше хубаво да видя постановките, дирижирани от двама различни диригенти, защото това е същият оркестър, но с двама различни режисьори и много различно звучене. И мисля, че съм щастлив, защото оркестърът е гъвкав. Начинът, по който свирят балета, e много различен от този, по който интерпретират „Кармен“ и  много различен от начина, по който изпълняват „Дон Карлос“. Така че е хубаво, че оркестърът може да направи това.

- А как усещате нашите солисти като талант, като способност да пресъздадат тези роли?

- Те са много добри! Всички професионално владеят ролята си. И не само че я знаят, но също и я чувстват. Те са Микаела, те са Фраскита, те живеят със своята роля! Не е просто: „О! Идвам в Операта и ставам Дон Хозе.“ А те са самият Дон Хозе през цялото време, което е хубаво.

Много интересно ми беше също така, че певците идваха и ме питаха: „Маестро, какво искате, какво искате?“. А аз все им казвах: „Я вие ми кажете, покажете ми какво искате да направите, кое е най-естествено за вас и аз ще го разбера, и ще ви водя през него.“ А те настояват: „Не, не, не. Кажете ни точно как.“ Аз отговорих: „Не, съвсем не. Докато не ми кажете своята идея, няма да ви кажа моята.“ И това отне известно време, тъй като представлява много различен работен процес за тях. Те не са свикнали с това. Бих казал, че никой не е свикнал с това. Така че апелирах: „Отпуснете се. Просто ми се доверете. И го правете по какъвто и начин да искате, но аз ще гарантирам, че оркестърът ще е с вас.“ Защото днес направихме квинтета така, че те не гледаха към мен. И успяхме! Тогава казах: „Виждате ли, можете да го направите без да ме гледате. Аз ще съм с вас.“ А те на свой ред отговориха: „Добре. Можем да ти вярваме!.“

- Какви са първите Ви впечатления от България, от София?

- О, харесват ми тази страна и хората! Разбира се, четох историята на България. Четох малко от историята на София и колко много се е променила след присъединяването към Европейския Съюз. Наистина мога да видя как хората искат това място да бъде по-добро. И действително може да се почувства добра енергия в това, което искат. Те се вълнуват от ново развитие и искат да модернизират. И в същото време впечатляват усилията да бъдат съхранени във времето забележителните ви исторически паметници. И когато се разхождаш из града, виждаш Катедралата „Св. Александър Невски“. Тя е много красива и хората са много топлосърдечни, много мили.

В Япония България присъства на много места, защото имаме българското кисело мляко. То заема много важно място в ежедневното японско меню. А и българските сумисти са много популярни в Япония. Така че България я чувстваме като много близка страна.

- Ако можехте да направите реклама и да поканите нашата публика да дойде на продукцията на „Кармен“, какво бихте им казали, за да бъдат Ваши гости?

- Тази „Кармен“ е невъзможно да бъде описана с думи, защото има толкова много енергия, която е концентрирана в центъра на сцената. И така, невъзможно е да се каже, че тази „Кармен“ ще бъде такава и такава. Няма думи, които да я опишат. Това е „Кармен“, която трябва да видите и почувствате и да бъдете част от нея. Защото публиката в залата също е част от „Кармен“.