http://www.dotbg.bg/article/6526222

Тази есен стават 8 години откакто примабалерината на Софийска опера и балет Сара-Нора Кръстева е художествен ръководител на балета. Лека-полека тя изоставя изявите си на сцената, за да се потопи в далеч по-неприятния за всеки артист свят на административните, финансови, управленски, човешки и всякакви други отговорности за първата балетна трупа на страната.

Продължава упорито да не боядисва един бял кичур в косата си. Както казва: „За да ми напомня как го придобих“. Но като цяло не изглежда разочарована от това, че вместо да играе, трябва да ръководи, т.е. да решава десетки проблеми. И то така да ги решава, че накрая да се получи висок художествен резултат. Защото 90-годишнината на българския класически балет, който честваме тази година, задължава.

В повечето оперни театри по света на балета се гледа като на нещо, ако не по-маловажно, то поне от гледната точка на някаква снизходителност. Да, класическият балет е красив, даже твърде красиво нещо на фона на ужасния свят, в който живеем, и привлича публика. Но в тези театри операта определя основната политика. Сара-Нора обаче изглежда повече учудена от този факт отколкото съгласна с него. „Да, чувала съм това нещо. Но не мога да кажа същото за София. Не и с ръководител на институцията като акад. Пламен Карталов, от когото
винаги съм получавала това, което е било нужно“, казва тя.

И се сеща за упреците, които е получавала доскоро. Като например, че балетът има само до две премиери на сезон, докато оперните са поне четири, без да се броят детските спектакли.

„Всъщност когато застанах на този пост, установих, че е невъзможно да има повече от две балетни премиери на сезон. Може би е възможно, но не и при сегашната система на финансиране и не с необходимия за един национален балет художествен резултат“, казва тя.

Системата за финансиране е такава, че балетът, пък и операта, трябва да бълват огромна продукция, ако искат да осигурят финансовото си съществуване. А всяка нова премиера изисква много подготвителна работа, както от артистите, така и от ателиетата на театъра. Затова когато се подготвя новият сезон, се планира много внимателно подготовката на различни продукции да не се засичат.

Същото е и с текущия репертоар. В балета на Болшой театър например има над 250 балетисти и за тях не е проблем да играят в една и съща вечер на две и дори повече сцени. „А при нас максимумът е да играем „Зорба гъркът“ някъде, а в същата вечер на сцената на операта да има представление на „Аида“, в което също има балет“, казва Сара-Нора.

*Репертоарът и признанията*

Текущият репертоар на балета на Софийската опера е една от големите гордости в момента, не само за ръководителя на балета, а и за всички артисти. На практика балетът поддържа почти всички големи класически балети като „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Лешникотрошачката“, „Спящата красавица“, „Баядерка“, „Дон Кихот“, „Силфида“, „Пахита“, наред с творби като „Кармен“ на Бизе-Шчедрин, „Зорба, гъркът“, „Дамата с камелиите“, „Петрушка“ и „Жар-птица“. Предстои премиерата на един също голям класически балет като „Корсар“, последван от може би най-хубавия като музика български балет - творбата на Марин Големинов „Нестинарка“.

„Успехът и препълнените салони на „Лебедово езеро“, „Жизел“ и „Лешникотрошачката“ ме радват и ми подсказват, че това е правилната политика. Получавала съм например укори, че не каним по-често на гастроли големи чужди артисти. Но политиката ми още в самото начало е била да покажа, че имаме много добро ниво на нашия балет. Нямаше да го постигнем, ако не давахме възможности на нашите артисти да се изявяват в централни роли толкова често и то в такива знакови творби“, казва Сара-Нора.

И веднага изтъква, че звездите на трупата Марта Петкова и Никола Хаджитанев преди броени седмици откриха престижния балетен фестивал в Кремъл с участието си в спектакъл на „Лешникотрошачката“ на Кремълския балет, последвано от гала концерти в Донецк и Ростов на Дон. “Навсякъде са ги питали сигурни ли са, че са учили само в България“, казва тя.

Всъщност, в деня след разговора ни със Сара-Нора в московския печат излиза статия на известен руски балетен критик, който нарича Марта Петкова „откритие“ за московската публика, достойно представяща не само българския, но и европейския балет. Което от перото на московчанин звучи доста силно.

„Фактът, че българският класически балет не е известен по света, според мен се дължи на това, че в Русия например цялата държава стои с огромната си мощ зад него. А ние не стига че сме толкова малки и толкова негативни, ами и все чакаме нещо да се случи“, казва Сара-Нора Кръстева.

*Две плюс две не прави четири*

Едно от големите предизвикателства пред ръководителя на балета на Софийска опера и балет е...математиката. Сара-Нора казва през смях, че е имала тройки по математика в балетното училище, но години след като го е завършила, й се наложило пак да се занимава с нея, този път доста по-успешно.

Всъщност предизвикателството е в начина на финансиране на операта. През последните години системата за финансиране на театрите у нас се промени няколко пъти. „Тъкмо свикнеш да правиш сметките и хоп – промяна. Някои даже бяха направени със задна дата и се оказваше насред сезона, че някои дейности, които сме правили, всъщност няма да се финансират“, казва Кръстева.

Накратко казано, на всеки лев, който Софийската опера и балет изкарва от продажбата на билети, бюджетът субсидира театъра с четири лева. Всички останали опери в страната получават за това между 6 и 8 лева. Това е доста обидно, явно държавата е преценила, че в София ще се оправят и така. Има и лимити на приходите и на разходите, които правят картината още по-сложна.

„Най-дразнещото нещо при този начин на финансиране е, че ти не можеш да планираш. Първо, ти не можеш да предвидиш дали публиката ще дойде, това е неизвестна величина. Една по-голяма грипна епидемия в София и плановете ти са отишли на вятъра. Това е огромна несигурност, която ми причини този бял кичур. В същото време си длъжен да изкараш определени приходи, за да има пари за заплати и за другите постоянни разходи. Аз много бих искала да планирам за пет години напред, но като не знам бюджета...“, казва Сара-Нора Кръстева.

А продукциите на балета са доста скъпи. Една балетна пачка например струва от 400 лева нагоре в зависимост от сложността и украсата й. В „Баядерка“ костюмите са 200 на брой, в предстоящата премиера на „Корсар“ количеството е приблизително същото. В „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“ костюмите са подменяни няколко пъти през годините, защото се износват.

*Звезди и диалози*

Въпросът не е ли опасно в една национална трупа да има само две активни примабалерини, предизвиква у Сара-Нора искрен смях. „А когато дойдат чужди хореографи да поставят нещо и виждат нивото на трупата ни, знаете ли какво ми казват? Че хората на моята позиция по света имат само по една, а аз имам цели две“.

В това отношение Сара-Нора следва определена политика - да дава непрекъснато шанс на младите да играят, за да могат да докажат, че заслужават най-високата позиция. Споменава имената на солистките Боряна Петрова, Кристина Чочанова, Памела Пандова, Венера Христова - всички те според нея трупат активно опит и показват много качества, така че вероятно много скоро ще бъдат издигнати в категория. Когато заела поста художествен ръководител на балета преди 8 години, Сара-Нора получавала много „съвети“ от околните. От рода на: „Какво си мислиш, че ще можеш да направиш – та ти си между чука и наковалнята“.

Да, но се оказало, че не е съвсем така. „Може би защото предните не са имали този диалог с ръководството и с трупата. Аз съм много директен човек. Не крия от хората, когато имаме трудности. Събирам ги и им казвам какво мисля, че трябва да направим. И те разбират, съпричастни са“, казва тя.

Учудващо, но съставянето на репертоара и програмата за предстоящите месеци заедно с разпределянето на ролите, са далеч по-малко главоболие за художествения ръководител на балета. Вероятно защото идва от самата трупа и доскоро е излизала на сцената. Сара-Нора твърди, че има този план в главата си далеч преди началото на сезона. „В момента, в който планираме следващия сезон, вече имам ясна идея кой танцува новото нещо, кой ще е следващият, за да не натоварваме първия. Някак си ми е готово в главата“, казва тя. Да, имало е сръдни, но пък има и много радости.

На нейно подчинение са близо 70 човека. Балетистите са 62-ма, има трима репетитори – Маша Илиева, Милена Симеонова и Ясен Вълчанов, плюс четирима корепетитори.

Репетиторите, върху които пада огромната отговорност да подготвят артистите за ролите, изглеждат твърде малко. Положението спасява това, че премиер-солистите, които вече не са в активна възраст, помагат и като репетитори: Диляна Никифорова, Дарина Бедева, Трифон Митев, Росен Канев, Иванка Касабова.

В София всеки балетист има право да си избере сам репетитора. Това е много важно, защото артистът трябва да има сигурност на сцената, а това не може да се постигне без второто око, което да гледа подготовката му.

*Характер и справяне с него*

Джон Абенанти, Матю Уитъл, Шарлот Берар, Чинг Нга Чеунг - ако човек погледне програмата за което и да е балетно представление в София, веднага му прави впечатление, че то е пълно с чужди имена.

В трупата на Софийска опера и балет от няколко години насам е пълно с чужденци. Те идват тук, показват необходимите качества, назначават ги и се примиряват с българските заплати.

„Питала съм ги защо. Оказва се, че много ги блазни големия класически репертоар който поддържаме. На много малко места в света успяват да го поддържат, защото е много скъпо“, обяснява Сара-Нора.

Имало е разбира се случаи да дойдат тук, да поиграят сезон-два, да натрупат опит и после да отидат някъде другаде, където плащат повече. Но има и случаи като с всеобщия любимец Матю Уитъл, който така се е привързал към трупата, че не иска да се връща в Бирмингам. Поне засега, защото Матю е само на 22 години.

„При нас, балетистите, много бързо се живее. Бързо съзряваме. Общо-взето 62 различни човека са си 62 различни характера. Но в това отношение не е трудно. Защото при нас още в балетното училище си свикнал с дисциплината“, обяснява ръководителят на трупата.

Но все пак на младите трябва често да им се казва на какво да обръщат внимание. „Винаги им напомням, че когато играят премиер-солистите и когато играят такива артисти като Трифон Митев, като Диляна, като Дарина, като Росен Канев – макар вече да не са толкова активни, трябва да ги гледат внимателно, за да видят разликата. Че работата не е само в това да си направиш пируетите, а да изиграеш определен образ. Това е по-трудно в балета дори от най-сложните в техническо отношение фигури“, казва художественият ръководител на балета на Софийската опера.

Разбира се, имало е и инфарктни положения, свързани най-вече със спектаклите. Даже са се случвали травми по време на представления. Случвало се е дори по време на антрактите да се репетира наново, за да се пренаредят нещата и да може да продължи спектакълът.

„Няма да забравя маратона с „Лешникотрошачката“ по-миналата година. По принцип този балет се играе всяка вечер в дните около Коледа и Нова година. Е, всеки ден се случваше нещо, общо 20 човека излязоха от строя – един падна, друг се разболя, трети си счупи ръката. Непрекъснато ми звънеше телефонът и се наложи непрекъснато да репетираме, за да се заместят отсъстващите. Но не дадохме публиката да разбере този проблем“, спомня си Сара-Нора.

*Сезон 2017/2018*

Целият сезон този година ще мине под знака на 90-годишнината на българския балет. На първо място е подготвяната от руския балетист и хореограф Елдар Алиев негова версия на „Корсар“. Оригиналната версия е доста дълга за съвременния зрител, докато Алиев е направил версия в две действия, без да се губи нищо от сюжета. Постановката и постановчикът са избрани лично от Сара-Нора, която дълго търсила коя версия на „Корсар“ да поставят.

По-късно ще има и нова постановка на балета на Марин Големинов „Нестинарка“, която не е поставяна от 90-те години, когато в Софийската опера се играе по хореография на Маргарита Арнаудова. Новата версия е на проф. Петър Луканов. Тази година се навършват 110 години от рождението на големия български композитор, а другият повод за постановката е предстоящото през май 2018 г. гостуване в Болшой театър, когато на московчани ще бъде показана и цялата вагнерова тетралогия „Пръстенът на нибелунгите“.

В края на февруари и началото на март балетът ще има турне в Италия с „Лебедово езеро“ и „Дон Кихот“. А на финала на сезона в парка на Военна академия ще има трета за сезона премиера. Става въпрос за иновативен спектакъл с бенд на сцената и с актьори.



Репетиция за „Жизел“ с участието на руската звезда Светлана Захарова. Примабалерината Марта Петкова като Мирта и Росен Канев като Алберт



В дамската шивалня вече готвят костюмите за „Корсар“. Цената на една балетна пачка тръгва от 400 лева и върви нагоре, а в един спектакъл
понякога има по 200



Последни уточнения преди спектакъла на „Жизел“. Отляво-надясно – Маша Илиева, проф. Петър Луканов и Сара-Нора Кръстева



Примабалерината Катерина Петрова



Репетиция. В центъра – солистката Венера Христова