Да разчетеш тайните на кода на душата

Усещането в очакване на всяка нова постановка в Софийската опера е с особения привкус за различност от познатото. Нещо, което Маестро Пламен Карталов умее и знае как да постигне.

Откриването на сезона 2017/2018 с мистичната драма на Рихард Вагнер „Парсифал“ е добре обмислена увертюра към едно на пръв поглед традиционно за всеки оперен театър заглавие, каквато е операта „Кармен“ на Жорж Бизе. Дълбочината и философските послания на Вагнеровия герой Парсифал са толкова контрастни и различни от познатата героиня на Бизе, че трудно може да си представим, че има нещо общо между тях. Карталов, обаче, предлага своя различен прочит и на двете заглавия, вдъхва им нов живот, събужда размисли. Търси и предлага навлизане в дълбините на човешката душа, на предопределеното, мистичното, разчита тайните на кода на душата.

Създал своите вагнерови певци, той продължава да ги провокира и води в това необикновено проникване в пластовете на човешката природа, да разкрива непознатото в познатото, опознаването на невидимото в нас.

За премерата на операта „Кармен“ маестро Пламен Карталов е поканил три певици – Надя Кръстева, Гергана Русекова и Саня Анастасия. Той познава артистичния натюрел на всяка една от тях и явно очаква в неговата концепция те да внесе баграта на своята различност в образа.

Гергана Русекова, една от трите Кармен, е възпитаничка на Маестрото.  Тя е имала късмета да пие от извора още като негова студентка в своето време в Националната музикална академия.

В голямото изпитание – създаването на мистичната драма „Парсифал“ Маестрото се довери на Гергана, която се превъплъти в образа на Кундри. Може би защото той е усетил и осмислил не само богатата вокалност на певицата, но и способността ѝ да отговори на неговото разбиране за образа на Кундри в необичайния многозначен прочит.

В РАЗГОВОРА СЕ РАЖДА ИСТИНАТА

С Гергана Русекова и нейната Кармен

Познавам Гергана Русекова още от началото на навлизането ѝ в професия оперен артист. Подчертавам оперен артист, защото във времето тя даде сериозна заявка като такава. С интерес наблюдавах репетициите на „Кармен“, в които Гергана се сближаваше със своята героиня, как осмисля изискванията на режисьора не само от нея, но и от другите протагонисти в концепцията на познатия сюжет.

Всъщност Кармен е героиня, която е вечно жива на оперната сцена, обичана от публиката и от изпълнителите. Репертоарно заглавие, което предизвиква определени представи и емоции, някак влезли подсъзнателно в нас. Именно поради това тя е предизвикателство за режисьора и за артистите, които трябва да създадат различния спектакъл от познатото, било то от филмовите версии или оперни постановки.

Разговарям с Гергана по време на една от репетиците. Бях вече видяла Надя Кръстева. Интересно бе как в един и същ мизансцен образът придобива различни нюанси, как всяка една от тях влага и своето усещане в образа.

- Каква провокация е това заглавие, тази героиня за Гергана Русекова?

- Означава много, защото никога не съм поглеждала на Кармен като на героиня с такава дълбочина в усещането за свобода и самота, както това е в постановката на маестро Пламен Карталов. Обикновено Кармен е свободолюбива и жизнерадостна, докато тук е потърсена в дълбочината на нейната предопределеност, мистика, нещо близко до природата на циганката Кармен. В тази постановка това е изразено много ярко, бяга се от клишето. Това е една стилизарана интерпретация на сюжета. Постановка, която е отдъвд епохата, етноса, а на първо място е свободата и любовта, която Кармен избира. Тя се противопоставя на съдбата.

- Как влизате в кожата на образа в тази режисьорска концепция, какво провокира и какво събужда тя, за да се създаде желаният образ. Влагате ли нещо и от себе си в познатото?

- Голямо предизвикателство е тази Кармен, но не ми е трудно, защото всъщност човек се ражда и умира сам, всеки се състезава със себе си, макар и обкръжен от много хора. Доближава се до моя живот. Имам усещането и представата за тази Кармен, тя отключва много неподозирани неща в мен. Допада ми като трагичен персонаж много повече, отколкото като познатата фриволна Кармен.

- Да разбирам ли, че тази Кармен отключва и нещо във Вас самата?

- Така е, артистът търси персонажа и от своя личен опит. Когато мине през теб, през твоите емоции, тогава стига до публиката.

- Как се работи с Маестро Карталов?

- Прекрасно се работи, защото той знае как да поиска от нас това, което трябва да види публиката. Да събуди точната емоция и визия у актьора. Прекрасно е, че има толкова много идеи и решения. Той търси подтекста в текста. Работим много именно с текста, а това рядко се среща. Не се търси само външния ефект, а мотивацията –това, което ни прави актьори.

- В изчистената и знакова сценография, лесно ли е да се разиграе Кармен?

- Предизвикателство е, защото ти си като „гол“ на сцената, няма опорни точки, няма обкръжението на хора, балета, на ансамбъла, с когото да комуникираш. Вниманието е насочено към Кармен, Хозе и Микаела. Не е лесно да запазиш концентрацията, да водиш мисълта без да отпускаш енергията. Това е различно, изисква много, но е много по-силно.

- Как се чувствате специално в сцената „Кармен, Микаела и Хозе“?

- Кармен вече е охладняла към Хозе, но женското ѝ любопитство надделява. Това е видимо. По-скоро тя се освобождава от Хозе и е готова за новото, за любовта с тореадора. Това е моето лично преживяване.

- Как се работи с този екип, какъв е опитът Ви в работата с Маестро Пламен Карталов и какво усещане имате за себе си като натрупване?

- Моят опит с Маестрото е нещо като голямата школа. Негова студентка съм и още в началото работя така, както той изисква нещата. И още нещо важно – работата по текста на български, разделянето на фразите разбираемо, емоцията, контактът с партньорите, всичко това създава по-голяма увереност във всяка следваща постановка.

Учим се цял живот, това е нашият път.

Разговорът води: Д-р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА