УСЕЩАНЕ ЗА МИСИЯТА НА КУЛТУРАТА И ДУХОВНОСТТА

Той е не само един от тези млади  диригенти, които  печелят много награди и са оценявани  високо за професионализма и артистизма си. Той има усещане за мисията на културата и духовността в 21 век. Това е младият японски диригент Кейтаро Харада, който ще дирижира премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе на софийска сцена, както и на предстоящето гостуване на Софийската опера в Япония в 2018 г.

Кейтаро  Харада  не остава само в полето на своята изява като диригент. Той е осмислил мисията си да се бори за развитието на оркестъра като част от фабрика за култура на общността, фабрика, в която особена грижа се полага за младите. Млади за младите. Нещо, което може би е разбрал колко е необходимо днес не само  като трикратен получател на Наградата на Фондацията „Шолти“ за подпомагане на кариери в САЩ, но  и като ученик на Лорин Маазел и други големи имена.

Това е само малък щрих към портрета на диригента Харада, преди срещата ми с него отблизо  в процеса на репетициите на „Кармен“.

РЕПЕТИЦИЯТА

Репетицията обикновено е времето, в което не само може да се узнае отвътре  творческия процес в създаването на един спектакъл, но е възможност да се опознят отблизо тези, които създават спектакъла.

Някак естествено пред мен се разкриваше всеки ден нещо от  Кейтаро Харада, музиканта и човека. Направи ми силно впечатление начина, по който навлиза в работния процес.  Много деликатно и внимателно той  опознава артистите, с които ще създава спектакъла. Когато трябва без напрежение или излишна намеса влиза в общуване с певците, с любопитство превключва от един мизансцен в друг и без да прекъсва си води бележки. Изучава сякаш всяка реакция на различните три певици в ролята на  Кармен, за да може да бъде едно цяло с тях. Търпеливо изчаква режисьорските прекъсвания и повторения с обясненията за изиграване на епизода. Той не е от тези диригенти, които се пестят или са уморени от влизането и излизането от музиката, той е готов бързо с един особен жест да реагира. Деликатността и чувствителността оживяват и в мануалната му техника. Въпреки че е работил с толкова много големи имена диригенти, внушителни с индивидуалния си диригентски почерк и маниер, Харада не имитира, остава  верен на своето усещане, на себе си. Зеблязах неговата особена деликатност в жестовете и поведението му, които видимо предразполагат певците. Чувство за хармония някак се бе възцарило в пространството и желание за общуване.

В разговора ни видях и другото лице на Харада. Ако на репетициите имаше някаква особена вглъбеност и концентрация, то когато се разговорихме открих нещо много различно в него.Изведнъж очите му грейнаха, усмивката и спонтанността някак показаха човека Харада, който спонтанно разкриваше нещо от себе си.  От него извираше енергия и желание да сподели не само това, което се отнася за работата му в момента, но и  как се чувства в срещата си със софийската опера.

На въпроса ми как възприема работата си с трите различни като артистичен натюрел певици в образа на Кармен – Надя Кръстева, Гергана Русекова, Саня Анастасия той сподели:

- И трите певици в ролята на Кармен са много добри. Всяка една от тях  е различна. Всяка създава образа  според режисьорската концепция, но внася и нещо от себе си, своето усещане. И трите са отлични музиканти, умни, атрактивни, с излъчване много близко до Кармен. На сцената имат силно присъствие в концепцията на тази продукция, която след Ринга на Вагнер е изключително вълнуваща.

- Как работите с тези три състава, имате ли Ваша представа за образа на Кармен за тази толково играна творба на Бизе?

- Имам определена представа за заглавието и главната героиня, но искам да споделя, че наблюдавам внимателно идеята, концепцията за образа на тази много позната героиня  и това ме води. Идеята ми подсказва как заедно можем да направим така, че да се постигне определеното търсено внушение. Всички работим подчертавам заедно в една хармония бих казал, за да получим общия образ, който се изисква.

- Какъв е  опита Ви  с  това заглавие и какво се изисква от Вас, за да се получи въздействието така, както е потърсена от режисьора Пламен Карталов?

- Последната ми постановка бе с моята компания в Аризона. Тя бе много различна от тази. Пристъпвам към всяка нова продуцкия като като към съсвсем ново нещо, не искам да сравнявам. Отворен съм към това, което  е родено от вдъхновението на режисьора и усилията ми е да изградя с оркестъра тази история.

Всеки е фокусиран върху сцената, имам усещането, че тази продуцкия ще бъде тъмна.Това означава да се изведе  самотата на Кармен, трябва да съумея да внуша тази идея от начало до края на спектакъла. Нещо важно, което да развълнува публиката.

- Каква бе Вашата първа среща с оркестъра?

- Няколко пъти се срещнахме, направихме технически репетиции, за мен важното е да свирят музиката, а не нотите. Продължавам да ги насърчавам. Например когато Ескамилио вижда за първи път Кармен трябва да ти секне дъха. Това, тези моменти от историята искам да видя в очите им, защото  когато се свири трябва да се изгражда историята от сцената. Да се внушава убедително посланието.

- Трудно ли е да се въвлече оркестъра в идеята на режисьора, в цялостното изграждане и внушение  на един спектакъл?

- Аз се чувствам много добре във всяка продукция. Искам винаги да навлеза дълбоко в нейния замисъл и да стане вълнуваща, а на края да си кажем – „да я правим отново и отново“. Моята роля е да водя публиката в това пътуване до затварянето на завесата.

- Коя бе първата опера, която Ви развълнува, в която сте по някакъв начин влюбен?

- Това за мен е „Бохеми“ на Пучини. Първото СД и първото ми ДВД, което някога си купих бе с това заглавие. Това е за мен въведението  ми в операта. Подобно усещане имам и за Кармен, обичам много и „Дон Паскуале“, опера, която е толкова забавна. Обичам и много други, но се чувствам някак много близък с драматичния репертоар – Чайковски, Дворжак, Малер и съвременни пиеси. Не правя само определен репертоар, обичам предизвикателствата от барока до 21 век като например музиката на  Джон Адамс, Джон Уйлямс и  други. Правя много премиери на съвременни композитори. За мен е много важно да представям и музиката на нашето време, на 21 век. Ще припомня, че и Бизе и неговата  Кармен е била посрещната като модерна, съвременна музика.

Д-р МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА