СЦЕНА ОТ НОВАТА „ТОСКА” НА РЕЖИСЬОРА АКАД. ПЛАМЕН КАРТАЛОВ С УЧАСТИЕТО НА ДВАМА ОТЛИЧНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ -. РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА И КОСТАДИН АНДРЕЕВ

 ТОСКА НА СЦЕНАТА НА МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА, НЮ ЙОРК,  1914 – СЦЕНА ОТ 1 ДЕЙСТВИЕ

Джакомо Пучини 22 декември 1858 г., Лука – 29 ноември 1924 г., Брюксел

Джакомо Пучини произхожда от стар музикантски род – четири поколения композитори и органисти предшестват появата му. Петгодишен, след смъртта на баща си Микеле Пучини, малкият Джакомо наследява длъж­ността „органист на република Лука“. Като ученик в прогимназията отива пеш от родния си град до Пиза, за да чуе „Аида“ от Верди (подобно на младия Бах, който отишъл пешком до Любек заради концерт на органиста Букс­техуде) и това затвърдява решението му да стане „прочут композитор“. Учи в консерваторията на Милано при Амилкаре Понкиели, от когото получава не само ценни знания, но и тласък за творчество и морална подкрепа. Авторът на „Джоконда“ му дава и първото либрето за опера – „Вилите“ („Са­мо­дивите“, по сюжет близък до „Жизел“ от Адам), забелязана от голямото издателство „Рикорди“ и поставена през 1884 г. в Милано. Пет години по-късно Пучини създава втория си сценичен опус – романтичната опера „Едгар“ по сюжет на французина Алфред дьо Мюсе (всъщност повечето от оперите му са създадени по френски литературни първоизточници, но са италиански по дух). Голямото признание идва с премиерата на „Манон Леско“ по известния роман на Абат Прево – тогава Пучини е на 35 години. Неговата опера трябва да се състезава с „Манон“ на Жул Масне, една от най-популярните и ценени оперни партитури от ХІХ век. И може да се каже, че успява. Пучини казва следните думи за своята опера: „В „Манон“ на Масне има премного пудра и менует, докато в моята „Манон“ има повече страст и отчаяние!“ Пос­лед­валите „Бохеми“ (1896) по романа на Анри дьо Мюрже и „Тоска“ по драмата на Викториен Сарду имат наистина световен успех. Това е най-силният период от творчеството му. Всички започват да говорят, че Джакомо Пучини е единственият достоен наследник на Верди, че италианската опера е още жива, че е достигнала своя връх. Но следващата му творба – двуактната „Мадам Бътерфлай“ (1904) по американската драма на Дейвид Беласкоу, която той гледа в Париж, се проваля с трясък. Този път причината е в публиката. Тя не приема новаторския стил, а дългите и не особено богати откъм външно действие и сценични ефекти сцени я затрудняват. Огорчен от неуспеха, композиторът прибира партитурата си и решава да спре постановката. На следващата година я редактира, като разделя второто действие на две, прави някои поправки и я представя в град Бреша с участието на знаменита­та украинска певица Саломея Крушелницка. „Мадам Бътерфлай“ пожънва шу­мен успех и след премиера в Буенос Айрес тръгва по целия свят. През 1910 г. Пучини получава поръчка за Метрополитън, Ню Йорк. Така се ражда неговата „американска“ опера „Момичето от Златния запад“ с типично американския антураж от бандити и преследвачи и с неизбежния „хепи енд“. След осем години се появява забе­лежителният „Триптих“ – мрачната веристка драма „Мантията“ по драмата на французина Голд, лиричната опера мистерия с религиозен сюжет „Сестра Анджелика“, по текст на Джоакино Форцано, и ярката, искряща от веселие и грубоват хумор „Джани Скики“ по ХХХ песен от „Божествената комедия“ на Данте. Тук Пучини преднамерено се показва с „три лица“ и разкрива различни страни от майсторството си. Идеята на оперния триптих до голяма степен отговаря на концепцията на Пучини за музикалния театър – „да поразява“, „да трогва“, „да развлича“.

След триптиха привърженикът на реалните случки, взети от самия живот, прави сякаш внезапен завой с операта „Турандот“ по фантастичната пиеса-приказка от Карло Гоци. Последната предсмъртна опера на Пучини е сложна и многопланова композиция, в която се откриват няколко линии: лирична, епична, героична, трагична. Музиката носи всички най-ценни качества от късния творчески период на компози­тора: широка, разгърната мелодика, богата оркестрация с източни екзо­тични елементи, с известно разчупване на ритъма, мащабни ансамблови и хорови сцени. Като Верди, Пучини е роден драматург, който владее умело контраста и градацията при предаването на най-сложните и деликатни психологически състояния на героите. Майсторството му достига връх при обрисуването на женските образи – т. нар. малки жени на Пучини: Мими, Мюзет, Мадам Бътерфлай, Мини, Лиу, Лаурета, Джорджета, Манон, които остават ненадминати не само в италианската опера.

Тоска

Музикална драма в 3 действия

Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика

(по едноименната драма от Викториен Сарду)

Първо изпълнение: 14 януари 1900 г., театър „Констанци“, Рим

Първо изпълнение в България: 10 юни 1925 г., София

Флория Тоска, примадона – сопран

Марио Каварадоси, художник – тенор

Барон Скарпия, началник на римската полиция – баритон

Чезаре Анджелоти, бунтовник, бивш римски консул – бас

Клисар – баритон/бас

Сполета, полицейски агент – тенор

Шароне, офицер – бас

Ключар от затвора – бас

Овчарче – алт/сопран

Място и време на действието: Рим, храм „Сант Андреа“, двореца „Фарнезе“, крепостта „Сант Анджело“, 17 юни 1800 г.

Съдържание

Първо действие

В храма „Сант Андреа“. Ранно лятно утро. В празната църква дотичва Чезаре Анджелоти, бивш консул на Римската република, който е избягал от ареста. Тук, зад една колона, неговата сестра маркиза Атаванти е оставила ключ от фамилната гробница, където той ще може да се преоблече и да се скрие до настъпването на нощта. Дочул нечии стъпки, Анджелоти се скрива. Влиза клисарят. Той е донесъл кошница със закуска за художника Марио Каварадоси, който рисува стените на църквата. Но Каварадоси още го няма. Клисарят се оплаква от нерадостната си съдба. Той, „почтеният старец“, да носи храна на този „безделник“, художника, който при това е и „безбожник“, и „волнодумец“. Идва и самият художник. Изпълнен с творчески огън, той мисли за портрета на света Магдалена, за който го е вдъхновила неговата любима – прекрасната оперна примадона Флория Тоска. Мърморейки, старият клисар си отива. От параклиса излиза Анджелоти. Марио Каварадоси едва разпознава в измъчения арестант кумира на римската младеж. Той му обещава своята помощ. Разговорът им се прекъсва от внезапната поява на Тоска – Анджелоти отново се скрива.

Тоска е чула шум от стъпки и някакъв разговор. Тя подозира Марио в изневяра, а той не иска да `є съобщи за бягството на Анджелоти и с нежни думи се опитва да я успокои. Погледът на Тоска се спира върху образа на изри­суваната от художника света Магдалена, която според примадоната много прилича на маркиза Атаванти. Избухва нов, още по-бурен изблик на ревност. Клетвите и уверенията на Каварадоси все пак довеждат до нежно помирение. Сега художникът трябва да работи. Тоска има една молба: сините очи на Магдалена, които според нея са очите на Атаванти, да станат черни като нейните...

Каварадоси отпраща Тоска и дава ключа от своя дом на Анджелоти. Топовен изстрел от кулата Сант Анджело възвестява, че бягството на бившия консул е разкрито. В църквата вече е опасно. В градината до дома на Каварадоси има кладенец, който води до подземна пещера. Там Анджелоти може да се скрие. Марио тръгва с бунтовника, за да му покаже пътя.

Клисарят идва с вестта, че Бонапарт е победен. След него в църквата влизат певците от хора, деца, възрастни. Вечерта в Рим ще има голям празник, а в кралския дворец „Фарнезе“ ще бъде изпълнена тържествена кантата с участието на Флория Тоска. Общото оживление спада при появата на началника на римската полиция барон Скарпия и неговите агенти, начело със Сполета. Певците се от­теглят. Сполета набързо обикаля църквата, а Скарпия разпитва клисаря: от крепостта е избягал важен държавен прес­тъпник и следите му водят насам. Ето и първите улики: вратата за параклиса е отворена, в нея е намерено ветрило с герба на Атаванти, а кош­ни­цата с храна е празна. Но в църквата е нямало никого освен художника Кава­радоси. Значи той е помогнал на беглеца да се скрие. Дяволска мисъл пламва в главата на Скарпия: като открие престъпника, той ще може да по­губи и своя ненавистен съперник за сърцето на красавицата Тоска, която желае отдавна.

В църквата се връща Тоска. Тя е огорчена, че заради концерта няма да може да се срещне тази вечер с Марио. Скарпия я посреща с подчертана учтивост, но певицата е хладна и непристъпна. Тогава той започва да плете мрежата на своите интриги: убеждава Тоска в неверността на Марио, като `є показва ветрилото с герба на маркиза Атаванти. Тоска е извън себе си: готова е веднага да уличи възлюбления си. Скарпия ликува: неговият черен замисъл, изглежда, ще успее.

Второ действие

Кабинетът на Скарпия в двореца „Фарнезе“. Вечерта на същия ден. От кралските покои долитат нежните звуци на гавот, а след него започва тържествената кантата. Скарпия заповядва на офицера Шароне да извика Тоска на разпит. Той жадува да отмъсти на художника и на непристъпната красавица. Сполета съобщава, че при обиска в дома на Каварадоси Анджелоти не е бил открит и че художникът е арестуван.

Агентите довеждат Марио, който бурно протестира срещу този полицей­ски произвол. Скарпия – отначало с уговорки, а после и със заплахи – се опитва да разбере къде е Анжелоти, но Каварадоси упорито отрича своето съучастие в бягството на бунтовника. Тогава полицейският началник нарежда да измъчват арестувания, докато признае. Влиза Тоска. Тя е спокойна. Нейните рев­ниви подозрения не са се оправдали – Марио є е открил тайната около бягството на Анджелоти.

Скарпия настойчиво иска тя да съобщи къде се е скрил консулът, в проти­вен случай Марио ще бъде убит. Стоновете на Каварадоси от съседната стая потвърждават страшните думи на полицая. Доведената до отчаяние Тоска открива убежището на Анджелоти.

Агентите довеждат Марио, изгубил много сили при мъченията. Нежност­та и предаността на Тоска го изправят на крака, а и вестта, че Бонапарт отново е удържал победа, извиква у него прилив на пламенен патриотизъм.

Ликуването на Каварадоси е прекъснато от хладната заповед на Скарпия да бъде претърсен кладенецът в дома му. Анджелоти ще бъде убит, Марио Кавара­доси – също. Агентите го отвеждат.

„Колко?“ – пита Тоска. „Цената?“ На каква цена тя ще може да спаси своя любим? Скарпия е съгласен: цената за живота на Марио Каварадоси ще бъде нейната любов. Тоска не е на себе си, но обидата и гневът скоро се изместват от сълзите и страданието. Гордата жена трябва да моли Скарпия за милост.

Сполета съобщава, че при ареста Анджелоти се е застрелял. Скарпия втренч­ва поглед в Тоска и дава заповед за разстрела на Каварадоси рано сутринта – за държавна измяна. Тоска решава, че няма друг изход, освен с цената на позора да спаси своя любим. Тя иска от Скарпия пропуск, за да напусне завинаги Рим заедно с Каварадоси. Скарпия е съгласен, но заявява, че не може да наруши закона за държавните изменници. Той ще издаде заповед за „мним разстрел“ на художника, както е станало с граф Палмиери, друг предател. „Но графът беше наистина разстрелян...“ – притеснено му възразява Сполета. „С халосни патрони...“ – многозначително го прекъсва Скарпия. Разбрал вероломната заповед, Сполета се оттегля, а баронът напис­ва пропуска.

Идва часът на разплатата. Тържествуващ, Скарпия сграбчва Тоска в пре­гръдките си и пада мъртъв, поразен от удара, който отчаяната жена му на­нася с ножа, случайно попаднал пред погледа є.

Обзета от ужас от стореното, тя с усилие преодолява страха си, съвзема се и избягва от двореца „Фарнезе“.

Трето действие

Кулата на крепостта „Сант Анджело“. Звездна нощ. Чува се песен на овчар­че. Бият камбаните на градските църкви. На площадката агентите извеждат осъдения на смърт Каварадоси. При изгрев слънце той ще бъде разстрелян. В последните си часове Марио си спомня за своята голяма любов.

Неочаквано за него идва Тоска. Тя успокоява любимия си, че разстрелът ще бъде мним, с халосни патрони. Ето, донесла е пропуск, с който двамата ще напуснат веднага Рим, по най-краткия път – пристанището на Чивита Векия. „Първата милост от Скарпия!“ – възкликва Марио. „И последната“ – отвръща му Тоска. Тиранът вече е мъртъв, убит от нейната ръка. Сега разстрелът вече не плаши Каварадоси. Той ще „умре“ така ефектно, както го прави Тоска на сцената! Идват войници. Мъчително и бавно се подготвят за стрелба. Тоска губи търпение. Накрая се разнася залп. Марио пада. „Браво, браво, мой Марио!“  – прошепва Тоска. Сцената е минала великолепно, като в театъра. Войниците си отиват. Тоска се хвърля към любимия, но той е мъртъв.

На кулата се появяват Сполета и агентите. Убийството на Скарпия е открито и Тоска трябва да плати скъпо за своето престъпление. Но тя вече не държи на живота си и се хвърля от кулата във водите на Тибър.

ИСТОРИЯТА НА „ ТОСКА” ЗАПОЧВА СЪС СКАНДАЛ!

    Пучини създава своя шедьовър „Тоска” след „Манон Леско” /1893/ и „Бохеми”/ 1896/. Известно е, че по сюжетите на тези две опери, вдъхновени от повестта на Абат  Прево „Историята на Манон и Кавалера Де Грийо” и романа на  Анри Мюрже „Животът на бохемите” , създават своите опери „Манон” и „Бохеми” французинът Жул Масне/ това е неговият шедьовър/ и сънародникът на Пучини,  „ Руджеро Леонкавало.  В един момент историята рискува да се потрети. Докато приятелите на Пучини, талантливите поети- либретисти Дуиджи Илика и Джузепе Джакоза вече преработват прочутата на времето драма на плодовития френски драматург Викториен Сарду „Тоска” за оперен текст, става известно, че и младият композитор Франкети е решил да композира по същия сюжет. За щастие, либретистите на Пучини успяват да убедят младия маестро да се откаже от намеренията си. Либретото е готово през есента на 1899 година.  „Тоска” е в януарския афиш на Римската опера, премиерата е на 14-ти. Но по това време Пучини, вече със слава в оперния свят, има не само почитатели, но и врагове и завистници. В деня на премиерата някой съобщил в римската полиция, че в залата има скрита бомба. Бил направен щателен обиск, но се оказало, че сигналът е фалшив. Без скандал обаче не минало. Когато завесата се вдигнала за началото, завистниците, цяла купена клака, започнали да свирят, да викат, да тропат. В началото гласовете на певците просто били заглушени. По заповед на полицията, прекъснали спектакъла, спуснали завесата и изпразнили залата. След час представлението започнало отново. Около театъра се струпала цяла тълпа от граждани. Мнозина искали да влязат, но нямало места дори в коридорите. Навън, на улицата се надигнала цяла демонстрация срещу автора. Представлението завършило без нито един аплауз.  Това била единствената опера на Пучини с неуспешна премиера. Но зад видимия провал, последвал триумфален успех. След тази премиера, последвала нова постановка в Театър „Констанци”, също в Рим и „Тоска” била оценена по достойнство.

Следващите реализации в Милано, Неапол и цяла Италия, а скоро и на големите сцени в Европа се радвали на огромен интерес и успех.

Интересно е, че първата изпълнителка на Тоска не била италианка, а румънската певица със световна слава от началото на ХХ век,  Даркле / Хариклея  Хартулари- Даркле/, която била високо ценена от автора, който й поверил премиерата.  Партията на Тоска – трудна и ефектна, изискваща и актьорски талант  е желана и любима на сопраните по света. Огромен е списъкът на големите й интерпретаторки, ще спомена само няколко от тях: Мария Йерица, Зинка Миланова, Рената Тебалди, Мария Калас, Арта Флореску, Мария Чеботари, Райна Кабаиванска, Ана Томова- Синтова...

 „ТОСКА” НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Няма българска музикална сцена, не само държавна, но и общинска, на която „Тоска” да не е представяна и то неведнъж: от София до Враца и Сливен.  Само от  първата  постановка в София  от 1925 до 2000 година премиерите у нас са около 50,  като 10 от тях са на столична сцена. 

Първата е дело на Юрий Померанцев/ диригент/, Христо Попов/ режисьор/ и Александър Миленков / сценограф/,  а най - новата е дело на академик Пламен Карталов и е един вдъхновен и достоен за автора, съвременен прочит.

Първата премиера на „Тоска”  в Софийската опера е на 10 юни 1925.  В главните роли се представят трима първокласни певци и артисти: Мара Фратева / Тоска/, Стефан Македонски / Марио Каварадоси/, Барон Скарпия / Цветан Каролев /.  По- късно в тази репертоарна и обичана от публиката опера се изявяват с успех редица други първи артисти: Катя Спиридонова, Пенка Тороманова, тенорите Атанас Иванов и Светозар Казанджиев, баритоните Петър Золотович и Събчо Събев .

В тази дълга постановъчна  традиция трябва да споменем още и работата на режисьорите Михаил Хаджимишев, Стефан Трифонов, Николай Николов, на диригентите: Асен Найденов, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Кръстю Марев, Иван Маринов, Димитър Димитров, Георги Нотев.

Сред най- добрите изпълнители на главните роли в „Тоска” / освен споменатите Кабаиванска и Ана Томова/ са: Стефан Македонски, Тодор Мазаров, Любен Минчев, Никола Николов, Тодор Костов, Николай Здравков, Емил Иванов, Костадин Андреев  в ролята на Марио Каварадоси, Катя Спиридонова, Цветана Табакова, Пенка Коева, Мария Бохачек, Лиляна Цанкова, Лиляна Анастасова, Юлия Винер, Галина Савова, Евдокия Здравкова, Радостина Николаева в ролята на Флория Тоска, Събчо Събев, Кирил Кръстев, Христо Бръмбаров, Стоян Попов, като Барон Скарпия.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ