СВЕТОВНОИЗВЕСТНОТО МЕЦОСОПРАНО ИГРАЕ В НОВАТА ПОСТАНОВКА НА ПЛАМЕН КАРТАЛОВ

След откриването на сезона на Софийската опера с „Парсифал“ от Рихард Вагнер, началото на новия сезон предлага на публика едно обичано заглавие, което дълго време отсъства от афиша на операта. Това е  новата  постановка на „Кармен“, за която акад.Пламен Карталов е избрал три изпълнителки – Надя Кръстева, Гергана Русекова и Саня Анастасия, всяка от тях с различен артистичен натюрел, който той вплита в своята интригуваща режисьорска концепция. Прочит, който бяга от познатото в световната практика, който някак естествено продължава линията на новаторските търсения в голямата Вагнерова сага. Продължава и неговата страст да открива и работи с  младите певци. Не случайно той избира Гергана Русекова като една от своите главни героини, която се превъплати в ролята на Кундри в „Парсифал“. Роля, която разкри пълноценно възможностите на тази артистка. Всъщност да открива нови имена, това е нещо, което Пламен Карталов прави непрекъснато в своята практика като режисьор.

Ще припомня, че още в далечната 2002 г. Пламен Карталов открива своята Кармен в тогава едва двадесетгодишната Надя Кръстева. Тя дебютира в заглавието в неговата постановка първо в Стара Загора,  а после и тук, в София, на сцената на бившия мавзолей. След като Карталов овладя пространството на тази култова сграда след промените с „Опера на площада“, той създаде  българската Арена ди Верона, но която за жалост не бе осмислена от тогавашното правителство и завърши с разрушаването на този символ на миналото.Това не обезкуражи  непокорният дух на режисьора, който направи своята сцена върху развалините, или на мястото на мавзолея.

Помня тази Кармен, която аплодирахме, помня емоцията от необикновената постановка и изживяване под небето на София. От това време изминаха почти двадесет години. Време, в което Надя Кръстева се е превъплатила в капризната Кармен в над 14 постановки по света. Тази героиня явно отговаря на темперамента и артистичния заряд на певицата, нещо утврдило я като една от желаните Кармен по световните сцени.

В очакване на премиерата на „Кармен“  в Софийската опера ще припомня, че в 2014 година Надя Кръстева гостува в ролята на  Далила в постановката на Уго де Анна в операта  „Самсон и Далила“.

След първата  репетиция  направих един разговор с Надя Кръстева, който започна неусетно.

- С каква емоция се  завръщате на родна сцена, на която изиграхте през 2003 година ролята на Кармен?

- Първата ми Кармен  с маестро Карталов бе  в новата продукция на открития форум в Стара Загора. После тя се пренесе в София на откритата сцена. Това беше голямо изживяване, което и днес е живо в мен. Интересното е и че хората си спомнят за тази Кармен. Често ми се случва да споделят, колко хубава е била тази постановка на площада. Тя бе много интересна. Образът бе много силен, динамичен, с много танци, игра, движения, смяна на състояния. Беше вълнуващо под откритото небе тази моя първа Кармен.

- След пресъздаването на този образ на толкава различни сцени, в толкова различни постановки, какво е усещането Ви за образа, който трябва да пресъздадете в концепцията на Пламен Карталов?

- Съвсем в началото съм  на репетиционния период,  но разбирам, че това е съвсем различна в дълбочината си  концепция от това, което съм играла на други сцени.Той иска да насочи вниманието върху Кармен по по-особен начин. Поставя в центъра на вниманието тримата персонажи. Хвърля лъч светлина върху тях, защото  иска да се прочете още по-ясно състоянията на Кармен. Това, което изживява като емоции, мисли, скрити дълбоко в нея. Състояния на мистика. Да се получи нещо като моноспектакъл на моменти.

- Какво е най-трудното в опитомяването на този капризен образ и какво давате на Кармен от себе си след толкова много превъплащения?

- Смятам, че всеки изпълнител намира  своя източник на емоции. Това, което показва от себе си, защото всеки носи различна дълбочина и възможност  - да  покаже по някакъв начин на сцената. За мен при Кармен характерното е вплитането на няколко много противоречиви неща. Това е един много интересен характер. На пръв поглед се вижда нейната игривост, чувственост, повърхностност в характера, но ако се вгледаш повече откриваш този мистичен и повече тъжен човек, който търси нещо висше в любовта, търси нещо, което не е открил, търси себе си. Тя и така умира без да открие това, което търси.

- Всъщност Кармен може да се разбира като един бунт на личността, на човека, който в живота се опитва да разбере нещо повече за себе си?

- Наистина това е едно възможно пътуване към себе си, пътуване на една неспокойна личност, която усеща с всичките си сетива мистичното в своя живот. Кармен, тя е циганка, има трето око, има свой поглед към нещата, чувства неща, които не всекиму са дадени. Това я прави самотна. Това е нейната драма, това я прави неразбрана а може би това са и неща, които тя самата напълно не разбира. Съдбата я тласка по един път в търсене на нещо по- дълбоко и свише. Това е, което  ме сближава с Кармен, което по някакъв начин чувствам и аз.

- Как постановките на „Кармен“, които сте играли през годините са обогатили Вашето разбиране за героинята?

- Много различни са всички, но може би постановката в Чикаго чувствам близка, с  класически красиви костюми и отлични  партньори. Също и в други театри, като например в Дойче опер Берлин, Виена, Рига, Амстердам.

- Има ли някаква по-запомняща се история за някоя от тези постановки и  за това как влизате в тях?

- Това беше в постановката на Виенската опера. Влязох с Анна Нетребко, тогава Елина Гаранча отказа и аз имах честта да играя в спекаткъла. Тогава те не знаеха, че съм пяла в същата продкуция на Франко Дзефирели, като за първи път я пях след знаменитата Агнес Балца, на 27 септември 2004. Стоях зад кулисите и изключително много се вълнувах, тенора бе Нил Шикоф  и тогава Холендер, по типично негов маниер рискува и пусна една певица, доста млада и нова може би неопитна. Това бях аз. Тепърва правих репертоар. Една година само бях пяла във Виенскаата опера, но по този начин той ме тества  с този спектакъл и след това ми даде няколкото спектакли  с Шиков. Последваха много продукции, около 14 на брой в Амстердам, Саволина, Рига, в България и на много други места.

В Хамбург бе изклчително събитие – на една голяма хокейна арена пред многохолядна публика, мащабите бяха огромни – 5 000 статисти, хор и балет, испански танцьори, коне, огньове. На финала умирах в море от червени цветя.

- Друга героиня, с която се чувствате близка като характер?

- Коя да отъждествя със себе си ...Може би Далила ме грабва като музика, като линия на музиката както е написана ми е сякаш в кожата. Пяла съм много  други роли -  Еболи, Амнерис, Адалджиза, Сара в Роберто Деверьо, руски опери и много други. Десет години бях в ансамбъла на Виенската опера и после вече съм на свободна практика. Това  е вълнуващо, защото имаш известна свобода да избираш, да изпълнявам различен репертоар. Така уча и нови езици, своеобразен  бонус, да пееш на различни езици, това помага.

В тази първа среща с Надя Кръстева, която е в началото на своя път с Кармен на Пламен Карталов искам да припомня една важна критика  от представянето й в „Кармен“ в Чикаго, Опера лирик:

„Сензационното мецосопрано Надя Кръстева танцува и пее в ролята на циганката съблазнителка, както никой друг днес“.

Нещо, за което тя не спомена, но което е важно не само за нея, но и за този образ, който е предизвикал в миналия век критиката да възкликва с подобен патос и за други големи наши имена в ролята на Кармен.

Разговорът води д-р Магдалена Манолова