Казваме най-съкровено

С Б О Г О М на РИХАРД ТРИМБОРН,

големия Маестро, приятел и сътворител на едни от най-дръзките, най-смели и успешни творчески проекти на Софийската опера – Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“.

ТЕ СЕ СБЪДНАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА И МЕЖДУНАРОДНА СЦЕНА, благодарение на неговото доверие лично към мен, към всички нас, към българските оперни певци, оркестър и хор. Певческият български талант с избраните млади оперни артисти, които внимателно подбрах и му предложих в подготовката и реализацията на работата в годините, получиха одобрението му, а той им даде съдбовния шанс да усвоят стила, вкуса и вокалната култура в едно ново мислене и нов артистичен манталитет. Изградихме ново поколение творци за националната и световна оперна сцена.

Работихме заедно в Софийската опера от 2009 година до последния му дъх в Университетската болница в Мюнхен, в петък, 6.10 т.г. На този ден в Москва подписах договор с директора на Болшой театър да се представи българския „Пръстен“ на една от най-престижните световни исторически сцени.

На този ден искам да вярвам, че моят приятел си тръгва щастлив от живота и света на великото оперно изкуство и е бил уверен, че се увенчава неговото дело и неговата работа на интерпретатор за висш национален и международен пилотаж с новосъздадените от него БЪЛГАРСКИ ВАГНЕРОВИ ПЕВЦИ.

Оставаш завинаги в сърцата ни, неповторим и незабравим наш, обичан от артисти и публика, скъпи приятелю и учителю!

Божествените ти послания на музикант, на мъдрец и философските ти уроци в професията ще пазим като свещени завети!

Завинаги твои, всичките над петдесет български оперни артисти, които работиха с теб: Оркестър на Софийската опера, Хор на Софийската опера, Балет на Софийската опера, технически състави и администрация на Софийската опера, Публика на нашите спектакли, и аз, на когото най-много ще липсва стимула, доверието, отдадеността и обичта ти към професията, твой Пламен Карталов.

София, 8.10.2017 г.