Алидоро или „златният Али“ очевидно е име-символ, олицетворяващо мистичния изток. Модерен още от преди времето на Росини, та и до ден днешен, източният начин и методика за възприемане на света около нас е една „магическа“ алтернатива на западния начин.
Росини очевидно е „над нещата“, в смисъл пост-магически, какъвто характер дава и на героя си Алидоро. Алидоро (учител и съветник на Принца) е мислител, мистик, медитативен, дълбок и мълчалив. По-скоро мъдрец на „силите на разума“ (като Конфуций), отколкото мъдрец на „силите на духа“ (като Лао Дзъ). Като вторите такива той очевидно не владее, според прекрасното чувство за хумор на нашата режисьорка Вера Петрова.
Алидоро използва всичко познато и непознато за своята цел – в случая “trionfa la bonta”, „възтържествуването на добротата“, което в крайна сметка му се удава, успявайки да укроти хаоса от емоции, претенции, егоизъм и суета на нашето „западно“ общество.
Чисто музикално Росини никога не се свени да напише най-сложните пасажи – колоратури, на които е способен както за природно подвижният лек сопран, така и за най-тежко подвижния глас – бас. Арията на Алидоро „Там от небето“ (“La del ciel”) е едно от възможно най-трудните произведения за бас, бас-баритон в световната оперна литература. Тя е причината, още от студентските си години, да се влюбя музикално в този образ и въобще в творчеството на Росини. Щастлив съм, че с труд, обич и вдъхновение ми се удава да я изпълнявам на едно добро, световно ниво. И съм благодарен, че съм канен да я изпълнявам. Защото Софийската опера, респективно публика търси това заглавие и то често е включено в сценичния ѝ репертоар от прозорливия ѝ директор, Академик Карталов.
Моите задачи за този сезон отново са обвързани главно с Опера Бон и Софийската Опера. В Бон оперният и програмен директор залага на позабравени бисери на оперната литература, както и на съвсем съвременни такива. „Ехнатон“ на Филип Глас, в която ще пея на акадски, арамейски, египетски и немски език; „Призрачният рицар“ на Дж. Рейнолдс, оприличавана на „Хари Потър“ за оперна сцена; като романтично- реалистичния шедьовър на Херман Волфганг фон Валтерсхаузен по Балзак „Полковник Шабер“, както и класическите „Сватбата на Фигаро“, „Триптихът“ на Пучини и др.
В и със Софийската Опера съм на сцената с Алидоро в „Пепеляшка“. Също така отново Вотан – за осма поредна година – в състава на българския „Ринг“ на маестро Карталов на софийска сцена, както и в грандиозното гостуване на историческата сцена на Болшой театър в Москва.
Да си пожелаем на добър час!
Мартин Цонев
Бон, 03.10.2017 г.
