След знаменателния спектакъл на операта „Дон Карлос" на 29.09.2013 г. в Софийската опера и балет, изтъкнатият бас-баритон Николай Кърнолски бе любезен да даде интервю за сайта на Операта:
- Г-н Кърнолски, споделете ни за началото и развитието на творческия ви път и какви са най-новите ви изяви?
- За мен е изключителна радост, че имам отново възможност да гостувам в Софийската национална опера! Благодаря на Маестро Карталов лично за тази покана! Огромно удоволствие бе за мен да споделя най-сетне един спектакъл с Владимир Стоянов, което за нас бе нещо много позитивно. И двамата сме ученици на Маестро Никола Гюзелев и ползвам случая да му изкажа голямата ни благодарност за това, което сме получили като обучение и подкрепа. От него формирахме и нашия мироглед - житейски и оперен, както и възприятията ни към света на изкуството.
Аз съм възпитаник на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров". Завърших класа на проф. Илка Попова. Моят дебют бе във Варненската опера, където за първи път на сцена пях в „Така правят всички", под диригентството на Маестро Христо Игнатов.
Впоследствие имах не малко покани да пея в чужбина. Но най-сериозният ми ангажимент бе през 1999-2000 г. в Швейцария, където бях поканен за година и половина, като гост в театъра в Бил - „Солотур". Тук бе моят дебют с „Ернани", „Риголето" и „Самсон и Далила". Директорът на този театър, който ме бе поканил за тези ангажименти отправи към мен и една вече много по-сериозна покана за работа с него в Германия. Това наше сътрудничество продължава и до днес. Около 7-8 години работих с г-н Петер Тайлер в театъра в Гезелкирхен, след което от него бях назначен вече пета година в Щатстеатър в Нюрнберг.
Имах възможност през тези години да пея в почти всички големи немски оперни театри, неколкократно бях поканен да гастролирам в Италия - Торино, Падуа, Пиза, Равена, Ливорно и др. градове. В Германия имах възможност да подготвя един изключителен репертоар. На година ми се падаха по 6-7 нови продукции, което означава около 50-60 роли за последните дванадесет години. В този смисъл се считам за щастлив човек, имайки шанса да работя с изтъкнати артисти, диригенти и режисьори.
Но няма по-голямо щастие от това да се върнеш отново при своята любима софийска публика! Много сме благодарни и с другите мои колеги на Маестро Карталов, за това, че има разбирането и се сеща за нас, които сме в чужбина, за да си изкараме прехраната. Той несъмнено има голямото желание да приобщи младите ни таланти от чужбина, да ни даде възможност да покажем пред нашата публика какво сме научили, както и ние при всяка нова среща се стремим да усвоим още нещо от него. Гордея се, че Маестро Карталов ми бе преподавател в Консерваторията по актьорско майсторство! От този контакт научих много и се надявам той да продължи все така успешно и за в бъдеще.
Репертоарът ми днес включва италиански басови роли, като Гомес да Силва в „Ернани", Закария в „Набуко", Крал Филип в „Дон Карлос", пял съм в „Бохеми". Немският ми репертоар включва ролите на Каспар във „Вълшебният стрелец", Роко във „Фиделио" и много други, които са в линията на моето басо кантанте.
- Как се чувствахте този път в постановката на „Дон Карлос" в Софийската опера?
- За мен тази постановка на „Дон Карлос" е изключителна по няколко причини. Преди десетина години имах щастието да се докосна до нея, когато участвах в конкурса „Борис Христов". Ако сравня софийската постановка с тези в немскоговорящите страни - Германия, Австрия и Швейцария, тук в София впечатляват оригиналните костюми, стилните декори, изумителната оперна визия. В повечето европейски театри напоследък е застъпена една твърде модернистична линия, докато атмосферата в Софийската опера провокира чувството за автентичност, за вярност към епохата и посланието на драматургията. Режисурата не се нуждае от коментар, след като толкова години и зрители, и изпълнители се възхищават от художествените решения в този величав спектакъл. Това е една магнетична продукция, неописуемо удоволствие е човек да бъде част от нея! Още един път искам да изкажа голямата си благодарност на Маестро Карталов, че бях поканен да изпълня с колегите ми неговата неповторима визия за тази любима нам творба на Джузепе Верди.
- Какви са впечатленията ви от работата с българските изпълнители, от оркестъра и диригента?
- Не ще е пресилено, ако кажа, че впечатленията ми са фантастични! При всичките трудности, които днес изпитват всички, българските артисти постигат и невъзможното, атмосферата и обстановката бяха просветлени от така приятелски настроените хора. Възхитен съм от всичко, което направиха асистент-режисьорът Вера Петрова и помощник-режисьорите Вера Белева и Росица Костова! Много държа да представите тази моя възторжена оценка за техния впечатляващ професионализъм, за цялостното им подкрепящо отношение към артистите, за съвършения синхрон при въвеждането и извеждането им от сцената. Тяхната многостранна дейност за мен е на абсолютно световно ниво!
Голяма е благодарността ми и към изумително вещите сценични работници и целия екип на Софийската опера!
Хорът на нашата опера отдавна има възходяща слава! Оркестърът даде за пореден път едно незабравимо изпълнение! Това са изключителни музиканти! Те изпълниха съвършено музикалната визия на великолепния Франческо Куатроки, който осъществи блестящо изпълнената с възходящи акценти и емоционални върхове интерпретация на великата творба. Показателно е, че вече в Европа едва ли има престижен оркестър, в който на водещо място да не са по двама-трима, че и повече български изпълнители.
Ние си имаме забележителни музикални традиции, имаме утвърдена школа, които силно се надявам да бъдат запазени и занапред.
Много бях вдъхновен от партньорството с Владимир Стоянов в ролята на Родриго. Както споделих вече, с него сме възпитаници на Маестро Никола Гюзелев, който ни преподаваше не само певческо изкуство, но и обогати познанията ни от музикалната съкровищница на неговата богата фонотека, въведе ни в най-ценните измерения на музикалния свят.