115 години от рождението на голяма певица и педагожка

Сред второто поколение певци от Софийската опера, започнали своя път след одържавяването й, се откроява с особено обаяние името на Катя Спиридонова. Тя е абсолютната примадона сред драматичните сопрани от средата на 20-те до края на 40-те години, така както през 60-80-те години е нейната наследничка Юлия Винер. Освен, че е певицата с най- траен принос в трудния драматичен репертоар, тя е и един от най- значимите вокални педагози у нас, като в тази й хипостаза може да я наредим  до Иван Вулпе, Людмила Прокопова, Събчо Събев, Георги Златев- Черкин, Христо Бръмбаров, Елисавета Йовович, Мати Пинкас..

Родена е на 13 юни 1902 година под артистичния знак на Близнаците, в работническо семейство. Още като гимназистка проявява своя изразителен и сочен сопран. Участва в различни самодейни формации. Завършва Музикалната академия при първия ни вокален педагог  Иван Вулпе през 1922. По време на следването си работи като хористка в Оперната дружба. През 1923- 1924 г. специализира в Лайпцигската консерватория при професор Енрико Посони. Той оценява високо голямата й певческа дарба, както и вродената й музикалност – прави я своя асистентка. Така, още в началото на творческия си път, тя започва да се интересува от преподаване. В Лайпциг дебютира със самостоятелен концерт в прочутата зала на Гевандхаус. Завърнала се в София, въпреки възможността да остане в Германия и Европа, тя се представя със солов рецитал във Военния клуб, тогава най- представителната зала за подобни изяви. Акомпанира й тогава младият маестро Асен Найденов. По това време, през 1925, предстои нова постановка на Вердиевата „Аида”. В Операта няма подходяща изпълнителка, затова по препоръка на Найденов тя е ангажирана. На 12 октомври 1925 е сценичното й кръщение в една от най- тежките драматични сопранови роли.  Дебютът е блестящ. Отваря й пътя към други, също доста сложи роли: Тоска, Лиза от „Дама Пика”, Марина Мнишек от „Борис Годунов”, Сента от „Летящият холандец”... След тях идва и тази на Принцеса Турандот от последния шедьовър на Пучини. Така Катя Спиридонова, макар и още доста млада, става абсолютната примадона, при това за сезони наред.  А  ролята на Аида става нейната „визитна картичка”, с нея тя гостува и на редица други сцени,  изпълнява я години наред почти без дубльор.

Без съмнение, Катя Спиридонова е надарена от Бога певица. Нейният силен, добре изравнен драматичен сопран е с големи възможности за нюансировка.  Тук ще си позволя един малко по- дълъг, но доста интересен днес за нас цитат от немската преса, по време на един от гастролите на Катя Спиридонова през 1940 година в Германия. „Изглежда, че при италианците темпераментът се проявява по- неблагоприятно, отколкото при българите, които и при най- голямата пристрастност на израза не губят чувството си за самоконтрол по отношение на красотата и изравнеността на тона. Това пролича най- ясно при изпълнението на Катя Спиридонова в „Тоска”. Българката ни подкупи с постоянно усилващия се блясък на гласа си. Тук не беше форсиран нито един тон дори и в най- драматичните моменти. И никъде пне изпъкна желание за евтини театрални ефекти – всички гласови и сценични прояви на тази Тоска бяха проявени на основата на една женственост, която смекчаваше суровостта на онова, което я заобикаля. Големият, изравнен със съвършена техника сопран на Катя Спиридонова е еднакво годен както за един плавен речитатив, така и да се разлива пълнозвучно в лиричните и драматичните моменти, подкрепен от дихателна дисциплина и носещ се с блясък над оркестъра. А сценичният й образ направо приковаваше вниманието на публиката...”

Много са ролите, спектаклите и премиерите на тази забележителна певица, надарена не само с глас, хубост, актьорски темперамент и музикалност, но и с физическа и психическа издръжливост при натоварването, което е поемала близо четвърт век на сцената в най- трудния драматичен репертоар. Тя пее и Вагнер / „Лоенгрин”, „Холандеца”, „Танхойзер”/, и всички  драматични партии от Верди, и Маскани, Пучини, Понкиели, Майербер, Д, Албер, но и Римски- Корсаков, Чайковски, Мусоргски, български роли. Критиката оценява високо всяка от тях, като отделя особено, освен коронните Тоска и Аида, още: Мария от „Мазепа”, Рашел от „Еврейката”,  Eлизабет от „Дон Карлос”,  Амелия от „Бал с маски”, Турандот и  Жоржета от „Мантията”.



След войната  Катя Спиридонова продължава сценичната си дейност, но отделя повече време на преподаването. Постепенно се налага сред най- активните, водещи български вокални педагози, градители на нашата певческа школа. За три десетилетия неуморен труд като професор по пеене тя подготвя няколко поколения наши певци, немалка част от които правят голяма кариера: Катя Попова, Надя Афеян, Николай Здравков, Сийка Петрова, Маргарита Радулова, Милкана Николова, Евелина Стоицева, Стефан Циганчев...

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ