Вагнер отказва да нарече "Парсифал" опера. Кръщава тази своя партитура тържествена сценична мистерия. Центрира философско-музикалния разказ върху легендата за Светия Граал. И избира да започне работата по творбата си в един знаков за християните ден - Разпети петък. За българските артисти, които ще изпълнят Парсифал вълнението е огромно. След като се увенча с короната на първия български изпълнител на Зигфрид, Костадин Андреев съвсем скоро ще стане и първият български Парсифал.
Костадин Андреев: Музиката е много религиозна, много сакрална, много мистична. На моменти напомня нашите църковни песнопения славянските, които са изпълнени с една символика, с една религиозна загадъчност.
Атанас Младенов: Много е силна музиката на Вагнер, много е опияняващо това, което правим, а ние го работим от една година и виждаш как се събира всичко и в крайна сметка се получава един красив продукт
Софийската опера е поела курса съзнателно да изгради у своята публика вкус и разбиране за творчеството на Вагнер.
Пламен Карталов: В последните седем години Софийската опера реализира шеста оперна творба на Рихард Вагнер. Бих казал, че това е едно революционно предизвикателство за самия български оперен живот.
И в тази своя постановка режисьорът Пламен Карталов е избрал един естетизиран минимализъм, който е много адекватен на духа на вагнеровата партитура. А режисьорската му концепция въплащава темата за духовната чистота, която е център на сюжета.
Пламен Карталов: Аз бих поканил публиката като едно чисто отиване за служене в един храм - храм на духа, храм на душата. Това го има и публиката трябва да го усети.
Премиерните спектакли са на всички четни дати през следващата седмица. Дано този избор донесе успех на артистите, избрали да се потопят в космоса Вагнер.
• от Миглена Стойчева