На 5 април 2017 година на 91 години почина голямата българска балерина, педагог и ЧОВЕК Пенка Енчева. Родена e на 11 юли 1925 г. в София. На 7 години постъпва в школата на създателя на българския балет Анастас Петров, където по това време учат всички бъдещи звезди на балета в България.  Отличните й физически данни й помагат веднага да бъде включена в многобройните сценични изяви на школата. Пренебрегвайки желанието на майка си да завърши Висшия физкултурен институт, където е приета, през 1945 г. Пенка Енчева напуска следването и след конкурс постъпва в балета на Софийската опера. През 1950 година идва нейният звезден миг – руският хореограф Николай Холфин й поверява първата солистична роля в балета „Д-р Охболи”. До генералната репетиция Енчева репетира трудната технически и актьорски роля на Лисицата с третия състав. Но Холфин виждайки нейното впечатляващо изпълнение решава, че тя ще танцува на премиерата заедно със своя учител Анастас Петров (изпълняващ ролята на Д-р Охболи) и вече утвърдените солисти на балета: Люба Колчакова, Валя Вербева, Елена Димиева, Живко Бисеров, Неделчо Изов и др. „Великолепно впечатление оставя Пенка Енчева, която с изящна мекота на движенията извайва ролята на Лисицата – хитра, любопитна и елегантно подвижна” – пише през 1950 г. критикът Банчо Банов. Следват ролите на Акробата в балета „Червеният мак” на Р. Глиер и Холфин,  Главната жрица в операта „Аида” – хореограф Нина Кираджиева, соло робиня в „Шехеразада” на Римски-Корсаков и Н. Холфин. Но раждането на новата прима балерина на Софийската опера става през 1952 г. с ролята на Лауренсия в едноименния балет на Ал. Крейн поставен от Н. Кираджиева. В тази роля Енчева израства като голяма драматична актриса. За нея Анастас Петров казва във в-к „Работническо дело” от 13.06.1952 г.: „Енчева като Лауренсия дава темпераментно изпълнение и изгражда верен и правдив образ на героичната испанка”.

През 1954 година Пенка Енчева покорява публиката с ролята на властната и любяща Зарема в балета „Бахчисарайски фонтан” музика Б. Асафиев, балетмайстор Н. Кираджиева, която става един от върховете в творческата й кариера. Зареждат се ролите на Зелената дама и „Pas de trois” от „Лебедово езеро” на П.И.Чайковски и Ан. Петров,  Мирта от балета „Жизел” на Адам и Ан. Петров, Фея Смелост и Фея Брилянт от „Спящата красавица” на Чайковски и Фея Балабина, които са едни от най-трудните в класическото балетно наследство.

През 1961 и 1962 г. Пенка Енчева пресъздава характерните роли на Айша в балета „Гаяне” на Арам Хачатурян, постановка Нина Анисимова и Гура от „Легенда за езерото” на Панчо Владигеров, постановка отново на Н. Анисимова. Тези роли я разкриват като впечатляваща характерна балетна актриса. „Гура на Пенка Енчева е между най-големите сполуки в постановката на „Легенда за езерото”. Нейната пластична обоснованост е толкова убедителна, че се следи на един дъх до самия край”, – написва Фьодор Бакалов в сп. „Българска музика” от октомври 1962 г. Виолета Консулова във в-к „Куртура” от 8.12.1962 г. казва: „Пенка Енчева в ролята на Гура е жестока, коварна, с пластичност на пантера и с тънко чувство към начупената хореография на образа, се налага като ярко петно в постановката”.

Едновременно с интензивната си работа в Софийската опера след 2 специализации в Русия, от 1952 до 1974 г.П. Енчева преподава характерни, исторически и класически танци в Държавното хореографско училище (сега Национално училище за танцово изкуство). Нейни ученици са големите български балетни звезди – Красимира Колдамова, Калина Богоева, Антон Стойнов, Цвета Джумалиева, Ичко Лазаров, Вера Кирова, Емилия Драгостинова и много други танцували в балетните трупи в цяла България и чужбина.

Енчева участва във всички турнета на Националния ни балет в чужбина (Берлин, Москва, Китай, Испания,Турция и др.) и получава възторжени отзиви. Била е балетен педагог в Щатсопер в Берлин, в Анкара и Истанбул. 2 години е директор на балет „Арабеск”.

Питала съм я от къде има тази огромна любов към  балетното изкуство,  отговаряше, че я е получила от своя учител Анастас Петров. Ние, нейните ученици наследихме тази любов към балета от нея, както и чувството, че сме нейни деца и винаги можехме да се обърнем за помощ и съвет към нея. Сега в душите ни остава една голяма празнота и прекрасния спомен за нашата ЛЮБИМА УЧИТЕЛКА.

Ще завърша с думите на родоначалника на българското балетознание и доайен на балетната критика у нас Ана Александрова: „Още първият ми контакт с Пенка Енчева ме изпълни с възторг, който продължава да топли душата ми и до днес. Възторг от нейните физически качества – красота и одухотвореност на поведение и великолепните балетни данни, които бяха развити в техническо отношение до най-висока степен… Личните ми отношения с нея са били винаги наситени с взаимно разбиране, а от моя страна - с пиетет към нейните високо артистични постижения. Ако сред бившите ми колеги съществува личност, към която храня най-висок пиетет като към човек и артист – то това е Пенка Енчева! Аз просто я обичам! Заради всичко, което е дала – на нашата култура, на признанието й по света, на подрастващите балетни артисти като педагог, на колегите си. Нейното изкуство е записано със златни букви в историята на българския балет”.   

                                                                            Лиляна Драгулева