Една история за пътуването на Софийската опера към лебедовата песен на Рихард Вагнер, „Парсифал“, проследена и наблюдавана отблизо  от музиколога

д-р Магдалена Манолова

Пролог

Армия от над 200 български оперни артисти, оркестърът, хорът и балетът, техническите служби и ателиета на Софийската опера и балет смело и без страх, с ентусиазъм и воля, професионализъм и отдаденост изковаваха четири години

ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАГНЕРОВ „ПРЪСТЕН“,

за да се впишат със свой почерк в 2013 година в световните празници, отбелязващи   200-годишнна от рождението на Рихард Вагнер.

ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАГНЕРОВ „ПРЪСТЕН“

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА ДУХА И ВОЛЯТА

И ГЕРОИТЕ ОТ НАШЕТО ВРЕМЕ

Не е ли геройство да ковеш пръстена на голямото изкуство, когато улиците са истинска барикада? Когато виковете заглушават музиката, когато пред храма на операта тълпата се сблъсква с полицията, когато агресията атакува пространствата. Не е ли истински подвиг  да водиш своята армия от музиканти с волята да дадеш един от възможните  отговори за  промяна в нерадостния ни свят, изтъкан от властолюбие и алчност. Вярата, че изкуството може да спаси човечеството от самунищожение, нещо,  което е било и вярата на  Рихард Вагнер в неговото време на революции.

Не случайно определям представянето за първи път в България и на Балканите на тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“ като подвиг на истинските герои от нашето време, които доказаха на какво сме способни когато има ясна стратегия и цел, когато правенето на изкуство има различно послание от възприетото днес разбиране, че изкуството е стока и  развлечение. Този акт на Софийската опера за мен е показно за това, как един артистичен колектив може да бъде пример за движението на обществото ни по магистралата на духовното осъзнаване на ценностите, по пътя към промените. И още нещо. Реализацията на  огромния проект, изпитание и за големите оперни театри доказа, че обединените усилия на един добре ръководен колектив може да извърши чудеса във време на изгубени идеали, да възкреси вярата в собствените възможности, като потърси съпреживяването във високото изкуство.

 Армия от над 200 български оперни артисти, оркестърът, хорът и балетът, техническите служби и ателиета на Софийската опера и балет смело и без страх, с ентусиазъм и воля, професионализъм и отдаденост изковаваха четири години

ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАГНЕРОВ „ПРЪСТЕН“, за да се впишат със свой почерк в 2013 година в световните празници, отбелязващи   200-годишнна от рождението на Рихард Вагнер.

Водач на тази огромна армия е изпитания в подобни борби директор на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов. Той има куража да поведе своята армия в това предизвикателство на духа и волята, да убеди артистите да извървят трудния път към тетралогията на Вагнер, да  преодолее предразсъдъци и финансови проблеми, проблемите на нашето време.

Голямото  пътуване с Вагнер започна преди четири години, за да завърши с цялостното представяне на цикъла в юбилейната 2013 година. Тържествените фанфари пред Софийската опера посрещаха публиката, призоваваха я да влезе в храма, за да изживее катарзиса на „Пръстенът на нибелунга“, да осмислят посланието му днес във време, когато хората от улицата, осъзнали своята сила, имат волята да водят своята мирна борба за промяна, за социална справедливост и очовечаване.

Четири фестивални вечери изпълваха операта с публика, жадна да изживее за първи път посланията на това  монументално творение, синтез на всички изкуства. Четири отделни големи продукции с общо времетраене 15 часа възторжено бяха аплодирани от многолюдната публика. 

Изживяла съм необикновения ритуал на зеления хълм на Байройт в уникалния театър на Рихард Вагнер, изграден по негов проект. Ритуал с привкус на традиции, но и на снобизма на поклонниците от цял свят. Различно е изживяването на Софийския свещен хълм, огласян от камбаните на най-големия катедрален храм на Балканите, „св.Александър Невски“. Българският Байройт има свой характер, свои багри.

Пламен Карталов успя да събере и въвлече в голямото пътуване към Вагнер екип, с който да създаде своята представа за „Пръстена“. Задено с художника Николай Панайтов той  изтъка платното на голямата сага в духа на фентъзи, с привкуса на сюрреалистичното, иносказателното,без да търси осъвременяване на митологията със заострен ракурс към социалните проблеми на съвремието ни. Избор, който е от значение за приобщаването на българската публика към театъра на Вагнер. Нещо, което го прави различен от модата днес.

 Известен факт е, че за оперите на Вагнер театрите канят т.н. вагнерови певци, мощни, издръжливи гласове,  познавачи на традицията.Топлите красиви и звучни български гласове са характерни с онази природна даденост и вокалност, която ни сродява с италианската традиция. Въпреки че не са малко примерите на тези, които са признати като вагнерови певци.

Различното в първото в историята на българския оперен театър представяне на „Пръстена“ е, че Пламен Карталов има смелостта да заложи изцяло само на българските певци. Не е лесно  да се събере цялото певческо  българско„войнство“, тези, които са по света и тези, които са на българска сцена. Карталов успя  да извади на сцената за всяка продукция по два състава, да открие и създаде с музикалния си екип новите български вагнерови певци. Риск, който даде изключителния резултат. Тези, които познавахме като певци преди всичко в италианския репертоар отговориха на изпитанията на музиката на Вагнер, не само вокално, но и артистично. Това стана възможно, защото с тях работи екип от специалисти. Вокалната подготовка през всичките тези години бе поверена на  маестро Рихард Тримборн, познат като вагнеров познавч в света на операта. В този екип изключителна роля имат диригентите Павел Балев, Ерих Вехтер, Велизар Генчев.

Вагнер изисква певци-актьори. За това се грижеше Пламен Карталов. Целият този процес на работа даде  като устойчив  резултат -  раждането на новите български вагнерови артисти. Това бе големия шанс на много млади певци да открият себе си, да развият неподозирани качества, които ще очертят и нови пътища в кариерата им.

Вагнеровият оркестър е предизвикателство за всеки театър. Той изисква не само отлични музиканти, но  и качествени инструменти, особено в медната група. И за това се намери решение. Закупените нови инструменти бяха необходимото условие за успешно преодоляване трудностите на партитурата под палката на отличните маестри. За тези четири години оркестъра на Софийската опера израсна, показа едно ново лице и характер.

Героите в този подвиг бяха не само музикантите, но и техническите служби. Целият ансамбъл на първия ни оперен театър показа на какво е способен, когато този, който ги повежда в изпитанието знае как да реши всеки проблем, как стъпка по стъпка да изкачва високия връх като преодолява препъни камъните по пътя.

В световния празник българският „Пръстен“ внесе своя багра в голямата традиция, нещо, което забелязаха и  критиците от чуждестранната преса.

Събитието Вагнер дойде точно на време. Предизвика въпроси. Готови ли сме да извървим нашия път, да изживеем нашия катарзис, в името на бъдещето на един различен, нов свят.Софийската опера даде своя отговор с мащабите на своето геройство по време на криза. Един възможен отговор, размисъл и за тези, които са властелините на съвременния Пръстен.

Този български празник, родил се в бурно време ми даде вяра, че  изкуството може да даде истинските уроци за поведение и търсене на правилния път за промени. Припомни, че обединени около една идея с устрем и воля можем да сбъднем мечтите си за един по-добър свят. Припомни, че съединението прави силата, надписът на Народното събрание, свидетел на бурната ни история от миналото и настоящето. Мисъл, която очаква своето сбъдване в бъдещето на България.

Д-р Магдалена МАНОЛОВА