„Професор Пламен Карталов беше много мил да ме покани за моя юбилей да дирижирам един от репертоарните спектакли на Националната опера „Риголето” или „Травиата”, но си помислих, че ще разстроя оркестъра. И моят спектакъл няма да е добър, а и на колегите. Затова ще покажем заснетия спектакъл на „Италианката в Алжир” на Росини, която Софийската опера представи в Болшой театър 1981 г.”. Сподели маестро Михаил Ангелов за избора си как да отбележи 85-та си годишнина на любимата си сцена.
Историята на този заснет оперен спектакъл е като от роман. С изключителното си чувство за хумор и самоирония именитият ни диригент цитира английски мислител, който казал, че старите хора обикновено споделят спомени за неща, които никога не са им се случвали, но заснетата
„Италианката от Алжир” е доказателството за един истински български триумф
на българското оперно изкуство. Представлението гастролира на сцената на Болшой театър по повод 1300 години от създаването на българската държава. Ден преди спектакъла по време на акустичната репетиция при маестро Ангелов дошъл един мъж, който се представил като ръководител на музикалната дирекция в тогавашната съветска телевизия с молба да заснемат изпълнението. Михаил Ангелов се съгласил с условието да правят допълнително осветление, извън сценичното и разбира се, да бъде заплатен хонорар на българския екип – артистичен и технически. Уточнили сумата. Спектакълът бил заснет. На другия ден диригентът се обадил на въпросния директор, но му казали, че той е заминал за Америка и неговите заместници не могат да подпишат такъв документ за хонорари. Тогава оставили банкова сметка в София, но така и не получили никакви пари и нищо повече не разбрали и за записа на „Италианката в Алжир”. И едва миналата година на рождения ден на маестро Ангелов на 19 февруари му се обадил прекрасният ни оперен певец и педагог Павел Герджиков да му честити празника, като му казал, че има специален подарък. Негов студент на специализация в Москва попаднал на излъчване на спектакъла по един от каналите на руските телевизии и го записал. Самият Герджиков е участвал тогава в Болшой театър в ролята на Мустафа. И така след 35 години маестро Ангелов видял онова знаменателно представление под негово диригентство, което ще може да се види в залата на Националната ни опера на 30 март от 19 часа. Сега оценява, че към картината може да има претенции, но тогава не е имало дигитални записи, но звукът е много добър, оценява го той. При представянето на този запис ще присъстват Павел Герджиков, Стефка Минева, която тогава е изпълнявала ролята на Изабела /италианката/, както и всички, които са все още между нас. За жалост много от дори младите изпълнители през 1981 г. твърде рано са си отишли от нашия свят. Изключителният ни баритон Асен Селимски, изпълнил Тадео няма да може да присъства, защото се възстановява след операция. Михаил Ангелов благодари на маестро Карталов, че показът на заснетата „Италианката в Алжир” е със свободен вход, за да могат да го посетят повече хора, включително и вече възрастните, които помнят премиерата в операта през 1980 година.
За себе си маестро Ангелов призна, че има особени пристрастия към Росини не само към оперите му, но и към кантатно - ораториалната му музика, като специално отбелязва „Стабат матер” и допълва, че много певци навремето изпълнявайки негова музика с характерното „кресчендо”, качествено натрупване на звуци от добавянето на все повече инструменти в оркестъра, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии са избягвали репертоар на Верди. Оперният и балетен репертоар на Маестро Ангелов включва 55 заглавия, от които 17 той поставя за първи път на българска сцена, а с повторенията им те са над 2500. Сред тях са първите изпълнения в България на „Галантни Индии“ на Жан-Филип Рамо, „Дидона и Еней“ от Пърсел, „Театралният директор“ от Моцарт, „Италианката в Алжир“ и „Крадливата сврака“, както и „Стабат Матер“ на Росини със Софийската филхармония, „Лисичката“ на Стравински, „Стифелио“ на Верди, „Хан Крум“ от Александър Йосифов, балетите „Кармен “ от Бизе-Шчедрин и „Сюита в бяло“ от Лало, „Семьон Котко“ на Прокофиев… Винаги в репертоара присъстват и български композитори като Александър Райчев, Александър Текелиев, Марин Големинов, Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Александър Йосифов. В споменатия гастрол на Националната ни опера Михаил Ангелов дирижира в Болшой театър и операта „Хан Крум” на Александър Йосифов.
Михаил Ангелов и акад. Пламен Карталов - снимка Светослав Николов, архив на Софийската опера и балет
Маестро Ангелов споделя, а до него е Пламен Карталов – свързва ги
един много смел проект
отпреди доста години, когато много неща са направили за първи път в България - Камерната опера в Благоевград. През лятото на 1972 г. група студенти от Българска държавна консерватория създават Младежка опера към читалище „Пенчо Славейков” – София. Идеята е на основателя й Пламен Карталов – директор, главен художествен ръководител и режисьор /1972–1982 г./, в сътрудничеството с Трифон Силяновски – музикален ръководител и пианист – акомпанятор /1972–1983 г./. Канят за диригент Михаил Ангелов. По съвместно решение на Председателството на Комитета за култура – София и окръжните ръководства на Благоевград от 1977 г., Благоевград се определя за постоянно седалище на Камерна опера. Първата постановка на благоевградска сцена е на операта „Слугинята господарка” – Дж. Перголези с режисьор Пламен Карталов, гост–диригент Михаил Ангелов и художник Ани Хаджимишева.
Диригентът с възхита оценява амбициозните проекти на маестро Карталов в очакване на предстоящата премиера на „Парсифал” от Вагнер. Михаил Ангелов е невероятен сладкодумец със страхотни познания не само на музиката, на която е отдаден, но и на литературата, драматургията, философията. Но музиката е неговото предопределение отново също като в приказка или по-скоро като роман с различни обрати. Родителите му не са музиканти, но майка му усетила музикалността му още от най-ранна детска възраст и поставила въпроса за пиано, дори и под наем, семейството не е имало големи възможности. Но баща му, без да е членувал в партия, бил абсолютен левичар. Той бил категоричен, че пианото е буржоазна отживелица и купили на малкия Михаил акордеон. Но той без да познава нотите се прочул със страхотното си свирене, дори чувайки валсовете на Шопен ги изпълнявал на своя акордеон. За талантливото момче научил изключителният ни пианист, композитор, интелектуалец Димитър Ненов. Поискал да го чуе. „Живееше някъде около „Солунска” в Центъра на София /ул. „Бистрица”, близо до ъгъла с ул. „Цар Самуил” – б.а./. Попита ме кой е правил аранжимента на Шопен за акордеон, а аз го попитах какво е аранжимент и казах, че не познавам нотите”, разказва маестрото. И така вкъщи се появило пианото. С едната си ръка можел да свири на клавишите, но другата е свикнала с копчетата на акордеона. Затова му връзвали едната ръка… „А записите в ония години на Димитър Ненов ги унищожиха!”, добавя, не без тъга Михаил Ангелов.
И в годините следват невероятни събития и срещи.
През 1956 година Ангелов завършва първия майсторски клас по дирижиране и композиция на Консерваторията в класа на Влади Симеонов. В продължение на две години изнася 11 концерта със Симфоничния оркестър на БНР, където е назначен за втори диригент на маестро Васил Стефанов. Записва музика на руски композитори, като част от записите са първи изпълнения за България. А е назначен на този пост след като оркестрантите изпращат писмо до тогавашния министър на културата Иван Башев, че го искат… По-късно този същият Башев, който след време ще стане външен министър на България го изпраща в Московската консерватория да прави аспирантура, независимо, че младият Ангелов не искал чак толкова, както сам споделя днес.
Между 1958 и 1960 година Ангелов прави аспирантура по оперно-симфонично дирижиране в Московската консерватория „П.И. Чайковски“ при проф. Борис Хайкин, главен диригент на „Болшой театър“ и проф. Лео Гинзбург, която завършва предсрочно за две години с пълно отличие. По същото време там се подвизават Шостакович, Ростропович, Рихтер, Гилелс. През 1959 г. дирижира концерт, посветен на годишнина на Шопен, който му осигурява повече от 20 участия с най-големите оркестри в бившия СССР. Нееднократно Ангелов дирижира Московската филхармония, Радиооркестъра на Москва, Ленинградската филхармония, оркестрите на Вилнюс, Рига, Киев. Самият маестро споделя, че когато се отзовал в Московската консерватория фактът, че по коридорите се среща с фигури като композиторите Шостакович, Кабалевски, изпълнители като Святолслав Рихтер, Мстислав Ростропович, Емил Гилелс и още, и още било зашеметяващо усещане – свят на почти недостижимото в музиката. А
за своя учител Борис Емануилович Хайкин
разказва, почти с извинение за нецензурните думи история, предадена му от самия него. Големият диригент и преподавател в тогавашната Ленинградска консерватория бил поканен за диригент в Болшой театър и преподавател в Москва. Но партийните ръководства в разговор с него му казали, че трябва да си смени фамилията – не може такава съветска музикална институция да се ръководи от евреин. А диригентът казал, че е готов във фамилното му име след „а”-то да е „у” – ще звучи съвсем по руски. Въпросните апаратчици избухнали в бурен смях и не променили името му… А иначе Хайкин му разказвал за Тосканини, за различните изпълнения на Верди и още, и още…
Людмил Ангелов - снимка Стефан Джамбазов
Михаил Ангелов освен голям музикант е и прелестен разказвач, който лее думите си като прекрасна музика, която не искаш да свършва, защото колкото и да си мислиш, че знаеш, той те отвежда в нови светове. Допуска, че интересът му към новото, непознатото се е предало на неговия син изключителния пианист Людмил Ангелов, който с фестивала си „Пиано Екстраваганца” ни представя и нова и непозната музика /разговор с него във “въпреки.com” можете да прочетете тук/. Те явно взаимно си споделят музикантските открития. Наскоро Людмил споделил с баща си, че Бизе има опера „Иван Грозни”. Някога композиторът на „Кармен”, „Ловци на бисери” видял репродукция на картината на Репин „Иван Грозни убива сина си”. Тази синовна кръв така го впечатлила, че написал творбата си. Но по- невероятното, което е открил маестро Людмил Ангелов е, че бароковият композитор Георг Филип Телеман /1681- 1767 г./ имал произведение „Борис Годунов”. А Михаил Ангелов му казал, че Пушкин е написал драмата си през 1831 г., увековечена в знаменитата опера на Мусоргски в 1874. Произведение на тази тема има и Сергей Прокофиев от 1936 година. Но все пак Борис Годунов е царувал от 1598 до 1605 г. „Е, чакам да видя нотите с усмивка”, казва таткото Ангелов. Неговият подарък за осемдесет годишния му юбилей през 2012 г. беше концертът на Людмил Ангелов и Александрина Пендачанска, дъщеря на третата му и особено любима трета съпруга Валери Попова, невероятно красиво сопрано.
На събитието в залата на Националната опера, когато ще бъде прожектиран записът на „Италианката в Алжир” ще бъде представена и продавана
книгата му „Старчески драски”.
Не може да не цитираме неговото признание в нея „Когато, човек е дълголетник, какъвто е моят случай, той присъства на забравата си.“ Смело казано, нали? Не бяхме много на тази среща с маестро Михаил Ангелов. Убедено и от сърце мога да кажа, че това беше преживяване. Извън самоиронията за годините си със страхотното си чувство за хумор Михаил Ангелов каза още много важни неща не само за музиката, а и за ценностите ни като общество. Споделя как преди дни по Classica TV е гледал и слушал Верди Реквием в изпълнение на Берлинска филхармония под диригентството на Херберт фон Караян с участието на Николай Гяуров и младия Пласидо Доминго в мъжките партии. Но това е друга тема и вероятно ще я коментираме.
С усмивка Михаил Ангелов припомни думи на Бърнард Шоу -
да не пожелаваме дълголетие, защото всъщност пожелаваме старост.
А ние си припомнихме за кой ли път прекрасния филм на Дъстин Хофман като режисьор „Квартет” по пиесата на Данолд Харууд, където знаменити оперни звезди са в старчески дом и готвят своя концерт, за да спасят заведението от фалит. И го спасяват със знаменития квартет от „Риголето” на Верди. И основният лайтмотив на филм няколкократно произнесен от един от героите е: „Старостта не е за сополанковци”! Тази среща с маестро Михаил Ангелов беше празник на младия дух, той е неостаряващ, ако продължаваш да работиш и обичаш това, което правиш! ≈
Текст: Зелма Алмалех
http://въпреки.com