100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕКАТЕРИНА АПОСТОЛОВА
25 мар 2017

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕКАТЕРИНА АПОСТОЛОВА

Чаровната Розина на  Екатерина Апостолова не може да бъде забравена

Чаровната Екатерина Аполостолова / 1917 – 2011/ пя само 20 години на сцената и концертния подиум, но името остана в историята на нашия първи музикален театър, наред с това на прочутите й колежки, колоратурни сопрани: Мария Милкова- Золотович, Мария Митович, Людмила Максимова, Серафина Динева, Петя Иванова...

Родена е на 17 ноември 1917 година  в София, под знака на взискателния Скорпион, в семейството на пощенски чиновник, който обича музиката и майка- домакиня с красив глас, спечелила стипендия за обучение в чужбина, но отказала се от тази кариера. За щастие, младата Катя Апостолова се изявява успешно като надарена певица още като дете и насърчена от родителите си учи упорито пеене и пиано като ученичка в гимназията. После постъпва като студентка във вокалния клас на проф. Людмила Прокопова в Музикалната академия. Като студентка започва активната си концертна дейност в София като изнася певчески рецитали, пее на живо и в концерти, излъчвани от Радио София, по това време една обичайна практика в програмата му. През юли 1940 завършва с отличие Академията  и на 28 октомври с.г. е поканена за дебют в Софийската опера. На 6 ноември 1940 г. вестник „Утро” публикува рецензия на Михаил Стоянов, в която четем: „ Една идеална Джилда бе Екатерина Апостолова. Младата дебютантка притежава извънредно красив колоратурен сопран, с жив темперамент, ясно изразена сценична дарба, които й позволи да предаде както сценично, така и вокално  образа на героинята – един от най- деликатните и трудни в цялото творчество на Верди.”.  А за първият й вокален / песенен концерт критикът Маргарит Георгиев пише: „Нейните феноменални височини и абсолютно точни стакати, съчетани с една идеална интонация и дикция, предизвикаха  истински възторг у публиката.” / в. „Вечер”, 27 юни 1940/.

0404През февруари 1941 година Екатерина Апостолова е вече редовна солистка на националната ни опера и веднага влиза в репертоара за нейния тип глас: Джилда, Оскар от „Бал с маски”, Констанца от „Отвличането от сарая”, Каролина от „Тайният брак”.  През 1942 специализира пеене в Берлин при прочутата педагожка проф. Франциска Мартинсен Ломан, но дели времето си между Берлин и София, като участва в много спектакли от репертоара. Операта не може просто без нея, защото диригентите и режисьорите я ценят високо заради професионализма й и искат да работят с нея, а и публиката търси спектаклите с нейното участие.

Зареждат се роля след роля, все главни, трудни певчески и сценично. Сред тях е : Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” на Моцарт / пробен камък за всяко колоратурно сопрано/, Лучия от „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Сузана от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Розина от „Севилският бръснар”.  Последната се играе всяка седмица при препълнени салони с нея. Като най- репертоарни Джилда и Розина я правят любимка на публиката и разнасят славата й. При дебюта на младия Гяуров след обучението му в Москва, в спектакъл на  шедьовъра на Росини, цяла България имаше шанса да я види и чуе по БНТ като Розина, заедно с нейните прекрасни партньори: Михаил Люцканов, Павел Елмазов и Илия Йосифов. И това бе едно незабравимо преживяване. Екатерина Апостолова беше изключително чаровна Розина – едно рядко съчетание между глас, музикалност, артистичност, сценична грация и хубост.

0401С Джилда, Розина, Лучия и Констанца – тези четири най- представителни свои роли, Екатерина Апостолова гостува на някои чужди сцени / Клуж, Букурещ, Берлин, Бърно, Прага, Братислава/, а също и в нашите оперни театри. Концертира много активно из страната, със самостоятелни рецитали с арии и художествени песни, а също и като солистка на повечето от симфоничните ни оркестри. Открива за нашата публика богат и обширен репертоар от български и чужди автори, от различни стилове и епохи, прави успешни записи и за Радио София. Част от тях са в Златния фонд и те могат днес да ни срещнат с нейното голямо певческо майсторство.

Нейната дарба наследи в известна степен дъщеря й, Кристина Горанчева / 1946 – 2013/, която направи кратка, но успешна кариера повече в чужбина с част от нейните роли.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ