Често произнасяме известната фраза: Няма незаменими хора. А дали е общовалидна? Мисля си, да, незаменими няма, но има неповторими хора. А в изкуството заменяемост - убедена съм! - няма и е невъзможна! Има индивидуалност, характер, самобитност. (А и не само в изкуството.) Това притежава оперният певец Стоян Попов. Неповторим, изключителен глас, какъвто днес рядко може да се чуе, самороден талант, шлифован великолепно от най-големия български вокален педагог маестро Христо Бръмбаров. Стоян Попов изпя най-тежките и прочути баритонови роли у нас и зад граница. Изпя ги така, че се превърнаха в модел на вокално майсторство, на умения за използване на гласовия потенциал. Изпълненията му и това, което записа, ще си останат, несъмнено, върхове в историята на нашето оперно изкуство.
Странджа и морето - това е пейзажът, който познава от дете, това е природата, която обича. Фамилното име подсказва от какво коляно е произлязъл. Роден е през 1933 г. в село Момина църква. Свещенически род, църква и пеене. Възпитание: вяра в ценностите на християнството и добродетелността, родолюбие, следване на българските традиции. Имената Стоян и Стефан се пренасят от поколение на поколение, и все са Попови. Това е средата, формирала Стоян Попов като добросърдечен, сговорчив, разсъдлив и овладян човек. Въпреки внушителния си ръст, глас и фигура, подходящи повече за комита, и много буйна натура, познавам го говорещ меко, кротко (е, когато се ядоса и вдигне гласа си, имаш чувството, че стихията ще те отнесе, то всъщност май гласището му плашеше повече, отколкото изреченото), винаги готов да помага на колеги, приятели, роднини.
Самодейността, характерна за тогавашна България, го открива като певец, дават му да пее и сола. Постепенно в Бургас го опознават и известно време е в Самодейната бургаска опера (от 1956 до 1958 г.). Тук започва артистичната му кариера, тук осъзнава, че пеенето не е само естествена необходимост, а ще бъде професия. Което обаче изисква специална подготовка. Затова Стоян Попов се отправя към София и през 1964 г. завършва Музикалната академия в класа на проф. Христо Бръмбаров. После отново е в Бургас, но само за малко. Съкровище като младия певец трябва да украсява най-големия национален оперен театър.
Това не е убеждение само на професора му, който, известно е, беше проницателен откривател и педагог, безпогрешно определящ перспективността, капацитета на своите (а и не само) ученици. По това време всички вярваха безрезервно в прогнозите на Бръмбаров. И от 1966-а до пенсионирането си през 1998 г. Стоян Попов е звезда на Националната опера - София. Трийсет и две години, изпълнени с труд, напрежение, успехи, битки и обществена активност. Стотици спектакли и концерти, не само тук, на софийска сцена, но из цялата страна, в чужбина, на три континента. Не съм се интересувала дали си е водил статистика, но със сигурност са няколко хиляди за общо над 40 години певческа дейност. Внушително. И около 40 партии, без да броим изпълнения на песни, кантатно-ораториални и вокално-симфонични творби. Траекториите на гастролните му пътища, били те самостоятелни оперни или концертни изяви, били със Софийската и други наши опери, тръгват винаги от родината и неизменно завършват в нея. Макар да имаше изключителни за епохата възможности да избира къде да направи дом и да отглежда децата си, Стоян винаги се връщаше в България. Завръщайки се от големия свят на своите пътувания, споделяше, че му е липсвал въздухът на любимата Софийска опера и нейната сцена, че следва завета на кръвта, че е тъгувал за семейството си - тази изконна висша ценност в живота му. И още - за да се порадва на онзи скъп на сърцето му бургаски морски или Странджански пейзаж. Тук се зарежда за следващите си странствания, за новите изпълнителски вълнения и успехи. И така, цели три десетилетия... Стягаш куфарите, понякога носиш и тежките сценични костюми, сменяш летища и самолети, хотели, градове, държави, континенти, театри. Водовъртеж.
Пристигаш и се втурваш към театъра за репетиции, започват запознанства с колеги, режисьори, диригенти, импресарии. Цикълът завършва с най-важното, за което си потеглил от София - спектаклите. Колко нерви, колебания, съмнения, притеснения, страхове за гласа и формата, в която искаш да се представиш... Живот, изискващ много сила, отдаденост, вяра в това, на което си се посветил, подхранвани от аплодисментите и възторзите на публиката, от оценките на най-престижните критици. В този кръговрат Стоян Попов винаги е имал упование в своята голяма дарба да пее, а с годините - и в изграденото убеждение, че това прави най-добре, че това е неговата мисия. Да дарява на хората по света радостта от съприкосновението с изкуството опера, да им открива прекрасни и трагични (такива са почти всичките образи, които пресъздава) светове от емоции.
Стоян Попов има природно тембрист, красив, могъщ, много изразителен глас, който, щом зазвучи, те понася на крилете на вдъхновението. Естествено, тази стихия е трудна за овладяване, защото дори и замалко да се изпусне контролът, тя помита сценичния образ, ансамбъла и други задължителни елементи в една опера; може да повлече певеца в погрешната посока. Затова Стоян Попов търпеливо, дълго и старателно тренираше своя необикновен инструмент, стремейки се да го овладее до степен, в която може да владее напълно и гласа и артистичното превъплъщаване на образа. С годините, с натрупания огромен опит постигна онова необходимо равновесие между изразните възможности на огромния си глас и впрягането им в интерпретаторските цели. В зрелостта на художественото си развитие драматичният глас на Попов разтърсваше, а играта му довършваше целостта на героите му. Все силни, непокорни, вярващи, несломими, трагични.
Мисля, че измежду десетката неповторими интерпретации особено значение за кариерата и успехите на певеца имат Риголето и Набуко от едноименните опери на Верди и Скарпия от "Тоска" на Пучини. Това са пилоните, на които се развяха знамената на славата му. Бе невероятно как този голям, едър мъж успява да изиграе шута Риголето, изглеждайки на сцената като уродливо и някак смалено от униженията, мъките и проклятието създание. Но, когато настъпеше моментът на бунта на този нищожен в очите на аристократите човек, изведнъж добиваш усещането за исполин, който се противопоставя с цялата мощ на гласа си на неправдата и на ориста си. Вавилонският могъщ цар Набуко пък респектираше със силата и непобедимостта си до онази кулминация, когато, забравяйки, че е смъртен, дръзва да се обяви за Бог. Стоян Попов играеше незабравимо смазания, обезумял Набуко, наказан жестоко от Бог, погубен и от славолюбивата си и коварна дъщеря Абигаил. Сложен психологически образ, наситен с терзания, победи, но и преминаващ през страдания и катарзис до опрощението. Колко ли пъти Стоян Попов изпълни Набуко? И какъв неповторим екип бяха с Гена Димитрова, с басите Димитър Петков, Никола Гюзелев или Стефан Еленков, с прекрасния - тогава - хор на Софийската опера, ръководен от диригентите Любомир Каролеев и Христо Казанджиев, с големия музикант Руслан Райчев на пулта... И - думи за Скарпия. Имаше критици, в западната преса, които го определяха като българския Тито Гоби (италианец, партньор на Мария Калас, смятан години наред за най-големия в тази партия). Много голям комплимент, но аз бих казала, че Стоян Попов го надминаваше - по богатството и емоционалното излъчване на гласа си. Когато пееше Скарпия - и в прочутия Те Деум на първо действие, и в експресивната мащабна драматична сцена с Тоска във второ, той бе много по-завладяващ от Тито Гоби и други светила от епохата.
Уви, все още не съм слушала баритон в тази роля, който повече да ми хареса от Стоян Попов. Изпълнява я и на много големи световни сцени. Много може да се пише за руските образи, и за българските, които интерпретира у нас и по света. Беше чудесен Събо от "Момчил" на Л. Пипков, Цар Калоян от операта на Владигеров, Димитър от "Зографа Захарий" на Големинов, внушителен цар Иван Шишман от "Мария Десислава" на П. Хаджиев, Хан Крум от операта на Ал. Йосифов. Ще отбележа още и успехите му на големи европейски сцени със състава на Софийската опера. В "Хованщина" на Мусоргски има една особена роля - на болярина Шакловити, внедрен сред заговорниците човек на цар Петър I. Не е кой знае колко голяма, но има една малка ария, с която Стоян Попов неизменно вдигаше на крака публиката - в Париж, Виенската опера, Брюксел, Мадрид, Италия, Германия... Свидетел съм на тези спонтанни изблици, които изразяваха емоцията, родена от голямото изкуство на Стоян Попов. Има харизматични артисти, които публиката фаворизира, обича, аплодира винаги. Стоян Попов е от този вид, който не се среща често. Диригентите и режисьорите го предпочитат, защото такъв певец и актьор е залог за успех. Понякога колегите му на сцената не бяха щастливи, защото знаеха, че няма да могат да излязат от сянката, която хвърля. От години и до днес, Стоян Попов се утвърди като вокален педагог, търсен от млади таланти, които искат да почерпят от опита, знанията му. Очакват и получават съвети, научава ги търпеливо да вървят по верния път - онзи, който някога му бе посочил неговият учител Бръмбаров и който го изведе до върховете на певческо-изпълнителското изкуство. И съхрани гласа му все така красив и незабравим в трепетната си емоционалност.
Проф. Боянка Арнаудова
=================
Кариера
Маестро Стоян Попов
Роден на 21 октомври 1933 г. в с. Момина църква, Бургаска област.
Стоян Попов е световноизвестен български оперен певец, завършил Българската държавна консерватория в класа на Христо Бръмбаров. Още като студент е удостоен със златен медал на Световния младежки фестивал в Хелзинки, наричан от френската музикална критика "българският Тито Гоби".
Гастролите му по световните оперни сцени получават оценки от типа "изключителен Макбет", "ненадминат
интерпретатор на Скарпия".
Като дългогодишен солист на Националната опера и балет, той изпълнява централни партии в оперите на: Верди
("Набуко", "Травиата", "Трубадур", "Макбет", "Риголето", "Аида", "Отело", "Фалстаф", "Ернани"); Пучини ("Тоска");
Бизе ("Кармен"); Чайковски ("Дама пика"); Мусоргски ("Хованщина", "Борис Годунов").
Удостоен със званието "Камерзенгер" на Австрия /1982.
========================
Репертоар
1. Опери (по азбучен ред)
Адолф Адам
„Ако бях цар" - Зизел
Алкександър Бородин
Жорж Бизе
„Кармен" - Ескамипио
„Ловци на бисери" - Зурга
Джузепе Верди
„Аида" - Амонасро
„Атила" - Ецио
„Бал с маски" - Ренато
„Дон Карлос" - Маркиз Поза
„Ернани" - Карл V
„Луиза Милер" - Милер
„Макбет" - Макбет
„Набуко" - Набуко
„Отело" - Яго
„Риголето" - Риголето
„Симон Боканегра" - Симон Боканегра
„Сицилианска вечерня" - Монфор
„Травиата" - Жорж Жермон
„Трубадур" - Граф ди Луна
„Фалстаф" - Фалстаф
Рихард Вагнер
"Лоенгрин" - Фридрих фон Телрамунд
Панчо Владигеров
"Цар Калоян" - Цар Калоян
Марин Големинов
"Зографът Захарий" - Димитър
Умберто Джордано
"Андре Шение" - Жерар
Гаетано Доницети
"Мария Стюард" - Талбот
Александър Йосифов
"Хан Крум-ювиги" - Хан Крум
Руджеро Леонкавало
"Палячи" - Тонио
Пиетро Маскани
"Селска чест" - Алфио
Юлиус Мейтус
"Млада гвардия" - Брюкнер"
Волфганг Амадеус Моцарт
"Сватбата на Фигаро" - Фигаро
Модест Мусоргски
"Хованщина" - Шакловити
"Борис Годунов" - Борис Годунов
Любомир Пипков
"Момчил" - Събо
Амилкаре Понкиели
"Джоконда" - Барнаба
Джакомо Пучини
"Бохеми" - Шонар
"Тоска" - Скарпия
Сергей Рахманинов
"Алеко" - Алеко
Антон Рубенщайн
"Демон" - Демон
Джоакино Росини
"Севилският бръснар" - Фигаро
Бедржих Сметана
"Продадена невеста" - Крушина
Парашкев Хаджиев
"Юлска нощ" - Генералът
"Мария Десислава" - Цар Иван Шишман
Пьотр Илич Чайковски
"Дама Пика" - Томски
2. Камерна музика
„Бащин двор"(Пенчо Стоянов)
„Вино пия"(Добри Христов)
„Я ми подай"(Георги Златев-Черкин)
„Мануш войвода"(Панчо Владигеров)
„Map Димитро льо"(Панчо Владигеров)
„Стари дядо"(Панчо Владигеров)
Александър Текелиев
„Арка небесна" - вокален цикъл по текстове на Гьоте
„Утринен здрач" - цикъл от три песни по текстове на Сергей Есенин
„Замина ти" - цикъл от шест песни по текст на Павел Матев
„Невидими струни" - цикъл песни по текстове на Николай Лилиев
3. Кантатно-ораториални творби
„Опълченците на Шипка" - балада за баритон и голям оркестър(Тодор Стойков) -1968 г., Бургаски СО, дир. Тодор
Стойков„Камбаните" - симфонична поема за солисти, хор и СО (Сергей Рахманинов)
-1974 г., Румяна Барева, Павел Куршумов, Стоян Попов, смесен хор
„Морски звуци" - Варна, СО на БНР, дир. Васил Стефанов.
„Целувана земя"(Александър Текелиев)-1978 г., смесен хор на БНР, дир. Александър Владигеров.
„Художникът на бригадата", оратория в пет части за солисти, хор и оркестър (Димитър Сагаев) - 1989 г., смесен хор и СО на БНР, дир. Георги Нотев.
Награди
Признанието...
1972 г. - „Заслужил артист на България"
1978 г. - "Народен артист на България"
1980 г. - Попов получава Димитровска награда. Номинирането му става за ролите на: Иван Шишман от „Мария
Десислава" на Парашкев Хаджиев; за Набуко и Риголето от едноименните опери на Верди. Предложението идва от Съюза на музикалните дейци в България. Кандидатурата на певеца получава много широка поддръжка от различни социални слоеве. Поддържат кандидатурата и вестниците: „Народна младеж", „Дунавска правда", „Черноморски фронт", „Народна култура", „Работническо дело" и др. На 20 юни 1980 г. на Попов е връчено голямото отличие.
1983 г. - Орден „Народна Република България" за неговата 50 годишнина.
1989 г. Награда „Златната лира" на Съюза на българските музикални дейци, а също така през тези години става почетен гражданин на Бургас, на Враца, на Хавана е от 1966 г.
1999 г. - „Златно перо" за принос към българската култура.
2010 г. - XVI годишни награди "Золотая муза" - специална награда за цялостно творчество на Маестро Стоян Попов.
==========================
ПЕЕ ПОПОВ! ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ГЛАС!
1970s. „LIBRE BELGIQUE": Необикновен глас! Необикновен Риголето!
Париж: стъписващ по сила и красота баритон.
"DER MORGEN" - Берлин: ...гласът му е метален, могъщ, притежава изключителна сила и широта и е съчетан с
неподправена артистична дарба.
1972г. Мадрид го причислява към: най-знаменития отбор от ниски гласове в Европа. 1974г. Берлин: Публиката посрещна
Риголето на Попов с ентусиазъм, неприсъщ на берлинчани.
1977. "LE SOIR" - Белгия: ...свръхчовек на баритоните. Гигантска осанка, мощен глас, най-хубавият тембър на вердиев
баритон, за когото само можем да мечтаем.
„KURIER" - Виена: Стоян Попов като Шакловити е едно изключително достижение с еталонни постижения. Вестник
„VOLKSSTIMME" още веднъж добавя, че: Стоян Попов е баритон от най-висока певческа класа.
1982г. Малта: Стоян Попов е най- уникалният баритон през последните години. В ролята на Риголето бе великолепен.
1974s. „PARIS NORMANDIE"-Руан: Той притежава глас, който звучи отлично..., мощна сила...пламенен тембър...
1976s. Авиньон: Попов е баритон с рядка мощ, с голямо богатство на гласа и много нюанси.
Марсилия: ...не можем да изразим учудването и адмирацията си от една толкова убедителна музикална гъвкавост и мощна наследственост, и двете в най- добрите италиански традиции.
Бордо: ...великолепен е гласът на Попов, благодарение на когото спектакълът „Джоконда" премина на много високо равнище.
За Галицки на Стоян Попов вестник "WIESBADENER KURIER" пише: Княз Галицки на Попов е надарен с дълбок славянски глас, който може да се сравнява с органно многозвучие.
1979г. „Борба" - Сърбия: В Сава центрум пред 4500 зрители Стоян Попов в „Набуко" овладя целия театър. Един силен певец с баснословен глас, който и, когато е „най-ядосан", звучи меко и пламенно. Той притежава огромна героична фигура, съзвучна с мощното му и изразително пеене.
1980г. „РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО": Набуко изисква здрав и голям диапазон, с блясък и солидна вокална техника глас.
Малцина могат да си позволят да изпълняват без прекъсване цели 14 години тази роля. Когато човек го слуша, не знае от какво повече да се възхищава - дали от майсторското му белканто, от умелото преодоляване на многобройните подводни камъни, или от великолепието на гласа му, отразил в себе си най-фините нюанси на пластично изваяната фраза и в пълнозвучието на фортето.
„NATIONALZEITUNG": Стоян Попов заслужава короната за изпълнението на арията на Игор от „Княз Игор" на Бородин, за арията на Жерар от „Андре Шение" на Джордано и пролога от „Палячи" на Леонкавало. Силата на гласа се обедини с белканто и блясък в дълбочина и височина.
Неговият дълбоко обагрен, разпростиращ се широко баритон с необикновена красота прониза пространството, подобно на орган.
1980г. Белгия: Бас-баритонът Стоян Попов в ролята на Галицки направи симпатичен героя си, в когото доминираше безгрижието...
Белгия: Стоян Попов изигра един капитален Галицки. Баритонът Попов е сензационен, изключителен актьор и
неповторим певец в ролята на Галицки от „Княз Игор" на Бородин.
1977г.”LIBERTEDIMANCHE" - Руан: Глас, налагащ се с блясъка на тембъра, с могъществото на изпълнението, с големия си обем. Глас с фини нюанси, който е в състояние да предаде детайлно всички амбиции и домогвания на Яго. Стоян Попов в ролята на Яго е един от най-красивите баритони, сравнен с най- добрите гласове между двете войни.
А критикът Белмонте добавя: Стоян Попов е най-уникалният баритон през последните години...
1975г. „PARIS NORMANDIE": Попов като Риголето даде на героя образ с едно измерение, надвишаващо нормата.
Представен отлично вокално и сценично, баритонът получи от ентусиазираната публика заслужени овации.
1971г. „HUMANITE" заявява: Всички бяха нестихващо акпамирани, а вестник „L'AURORE" конкретизира: Стоян Попов е един Шакловити с бронзов тембър, абсолютно изумителен!
1975г. „LIBERTE DIMANCHE": Стоян Попов е драматичен баритон от голямата опера. Не е нужно да „откриваме
колелото с баритона Попов", защото Риголето е неговата роля. Този български певец има удивителен глас. Голямо
задоволство носи широтата във върховете на теситурата с помощта на много „фа диези" и даже с „ла бемол". Има
моменти, когато ни взривява. Играе точно. При него се редуват проклятие и нежност. Попов извайва ролята, като я
разширява с драматично умение, което силно впечатлява.
1982г. Малта: Стоян Попов е най- уникалният баритон през последните години. В ролята на Риголето бе великолепен.
1976s. Авиньон: Попов е баритон с рядка мощ, с голямо богатство на гласа и много нюанси.
Марсилия: ...не можем да изразим учудването и адмирацията си от една толкова убедителна музикална гъвкавост и
мощна наследственост, и двете в най- добрите италиански традиции.
1977г.”LIBERTEDIMANCHE" - Руан: Глас, налагащ се с блясъка на тембъра, с могъществото на изпълнението, с големия си обем. Глас с фини нюанси, който е в състояние да предаде детайлно всички амбиции и домогвания на Яго. Стоян Попов в ролята на Яго е един от най-красивите баритони, сравнен с най- добрите гласове между двете войни.
А критикът Белмонте добавя: Стоян Попов е най-уникалният баритон през последните години...
1994г. Вестник „НОВИНИ": Най- точната дума за изпълнението на Стоян Попов в ролята на Яго е: великолепно! Не само великолепно, то е истински внушително, подсилено от високата фигура и изключителния му глас! Като че без усилия той „поглъща" сцена, публика и зала.
1981г. "LE BIEN PUBLIQUE" -Дижон: Невероятната сила на българина Стоян Попов - с широк глас, устремен и звучен, с музикална стабилност, му дава възможност да преодолява леко трудните височини на изключително деликатната
партитура...
„DIE PRESSE" на първите си страници с големи заглавия: Софийската национална опера с „Хованщина" на Мусоргски с Петков, Попов, Гюзелев. Заместник-министърът на културата Карл Хертол отделя името на Попов, когото публиката
бурно аплодирала в „Хованщина", и добавя: Коя опера в света може да се похвали с такива изпълнители на тежките
партии!
Вестник ,,LE MONDE" също не остава безразличен: На сцената бяха събрани поне пет големи гласа - Д. Петков, Л.
Бодуров, Ст. Попов, Н. Павлов, Н. Афеян... Попов е с абсолютно поразяващ тембър.
С чувство за френски хумор пресата заявява: Както киселото мляко, оперното изкуство е българският специалитет между певците, идващи от Балканите...
1981. За огромния успех на Попов, Никола Гюзелев, Гена Димитрова на сцената на Большой театър съобщава Ал.
Абаджиев във вестник „Народна култура".
1971г. „HUMANITE" заявява: Всички бяха нестихващо акпамирани: Л. Бодуров, Д. Петков, Ст. Попов, Н. Павлов, Н.
Афеян в „Хованщина", а вестник „L'AURORE" конкретизира: Стоян Попов е един Шакловити с бронзов тембър,
абсолютно изумителен!
1980г. Белгия: Стоян Попов изигра един капитален Галицки. Баритонът Попов е сензационен, изключителен актьор и
неповторим певец в ролята на Галицки от „Княз Игор" на Бородин.
1985г. Германия: Импонираше и княз Галицки, в изпълнение на Стоян Попов, от своя страна също надарен с един от
онези дълбоки източни гласове, като пропаст тъмни, при които богатството на гласовия орган се състезава с багрите.
1970г. „FLANDRES LIBERALE": Ние бяхме щастливо изненадани и бурно аплодирахме блестящата интерпретация на
болярина Шакловити. Солидният баритон Стоян Попов притежава акценти, които напомнят по тонове и маниер
акцентите на Шаляпин.
1973г. Атинският вестник „Вима" също пише: Невероятно жизнен със сила и патос бе Шакловити на Стоян Попов.
1966г. Попов пее Риголето в Куба. Вестник ,,EL MUNDO" пише: Стоян Попов е един от най-съвършените чужди
баритони, каквито сме слушали на кубинска сцена. Той притежава прецизна техника и е глас от голяма класа.
„KURIER" - Виена: Стоян Попов като Шакловити е едно изключително достижение с еталонни постижения. Вестник
„VOLKSSTIMME" още веднъж добавя, че: Стоян Попов е баритон от най-висока певческа класа.
http://www.stoyanpopov.com
Официална Интернет страница на
Стоян Попов