Тициана Караро завършва образованието си с пиано и оперно пеене. Прави своя дебют на Фестивала на Итрийската долина на Мартина Франка през 1991 г. в ролята на Акилио във „Фарначе“ от Вивалди, получавайки голям личен успех сред публиката и критиката и няколко пъти пее на същия фестивал.

През 1994 печели конкурса за млади оперни певци „Приятели на галерията на театър Ла Скала“, а също и конкурса AsLiCo, който ѝ позволява да дебютира в заглавната роля на „Дяволицата“ от Галупи.

Пяла е в големи италиански и международни театри: Монте Карло, Будапеща, Ройтлинген, Неапол („Турчинът в Италия“), Парма, Тревизо, Реджо Емилия, Модена, Мачерата, Равена, Верона („Набуко“ – постановка на Уго де Ана, диригент Даниел Орен), Пиза.

Прави своя дебют в някои от главните роли за мецосопрано като: Еболи в „Дон Карлос“, Азучена в „Трубадур“, Заида в „Турчинът в Италия“, Тисбе в „Пепеляшка“ (режисьор Пици), Фулвия в „Пробният камък“, Елисета в „Тайният брак“, Сузуки в „Мадам Бътърфлай“ (диригент Ренцети), Бепе в „Приятелят Фриц“ (диригент Меркурио), Амнерис в „Аида“ (постановки Дзефирели/Стефанели за Фондация „Тосканини“ и Пици/Ренцети в Мегарон в Атина).

Често изпълнява църковна музика като „Реквием“ на Моцарт и Верди, IX симфония на Бетовен, „Стабат Матер“ на Перголези и Росини, „Dies Iste“ и „Възкръсването на Лазар“ от Перози и „Juditha Triumphas“ от Вивалди.

Сред диригентите, с които е работила, са: Кампанела, Ренцети, Де Бернар, Кампори, Орен, Меркурио, Роварис, Толомели, Стефанели.

Наскоро участва в ролята на Роджиеро в „Танкред“ от Росини в театър „Сан Карло“, Неапол.

Сред предстоящите ѝ ангажименти е участие в летния сезон на Арена ди Верона в операта „Набуко“ (като Фенена) и дебютът ѝ в титулната роля на „Кармен“ от Бизе в Пиза.