„Примадона със сърце“

Последната дива на Караян

„Примадона със сърце, чистосърдечна и човечна, първокласна дама без преструвки“.  Така светът на операта помни Анна Томова-Синтова, такава е тя и в своята зряла възраст. По повод нейната 75-годишнина немската критика припомня, че българското сопрано е не само една от големите примадони от 70-те до 90-те години на миналия век, но и това, че тя е  „последната Дива на Караян“. Маестро Караян, с когото Анна Томова работи почти 20 години, завещава на българското сопрано мисията да предаде техния опит на бъдещето. Нещо, което Маестра Синтов  прави и  в своята житейска зрялост на различни географски ширини -  от Япония до Великобритания, Германия, в  цял свят. Немската преса подчертава, че Анна Томова пее и днес всеки ден. Защото пеенето за нея е начин на живот, въпреки проблемите на възрастта, въпреки ежедневните грижи за своя болен съпруг г-н  Алберт Синтов, неин верен неин спътник в  живота.

Когато Анна ми се обади в края на 2016-та година топлия й глас звучеше някак много развълнувано. Сподели мисли за  последните си майсторски класове в Берлинската щатсопера през септември месец  и през  ноември  в Оперното студио на Байрише щатсопер в Мюнхен. С особен ентусиазъм говореше за впечатленията си от поколението на възраст около 20 години, в което тя открива много вдъхновяващи за бъдещето на операта качества защото е усетила, че  то е заредено с различна енергия от познатото. В тях оживява духа на нашето време, душевността на човека от 21 век, който въпреки че е омагьосан от технологиите има потребност да изразява себе си чрез тайнството – човешкия глас. Просто защото няма нищо по-красиво от човешкия глас. В него е цялата душа.

Спомням си когато организирахме с Класик ФМ първите майсторски класове на Анна у нас  как тя работи с младите, как изискваше от тях да повярват на сърцето си, защото то никога не лъже. Водеше ги в трудния път да опознават себе си, да преодоляват страховете си. Тези първи майсторски класове завършиха с концертното изпълнение на „Сватбата на Фигаро“. Тогава, в Моцартовата 2006 година, признатата голяма моцартова певица пожела да сподели своя опит с младите. Излезе за първи път на родна сцена в заглавието, с което започва кариерата й. Събитие, на което  бях изпълнителен продуцент и автор на сценария, нещо, което  постави началото на последващи проекти.  Това бяха големите уроци на Маестра Синтов, уроци не само за сцената, но и за живота.

Да общуваш с Анна е истинско щастие, радост от едно топло човешко общуване и висок професионализъм, който определя верния път за постигане на желаното. Нещо, което се случва в нашите общи проекти вече години наред.

По желание на Анна Томова изготвих избрани  нейните звездни мигове от най-големите сцени, видео,  за което тя ми представи записи. Прожекцията представихме за нейната 65-годишнина в НДК. Малцина са имали щастието да изживеят Анна Томова в големия свят на операта. Това необикновено пътуване в златните години на операта от сцените на  Миланската Скала, Метрополитън, Залцбург, Токио, Женева връща лентата във времето, когато „примадоната със сърце“ приема овациите на публиката от цял свят. Примадоната, с която Херберт фон Караян създаде исторически спектакли и записи, завещани на бъдещето като най-значими  творения, родили се от двуединството на две личности, намерили своето неповторимо духовно общуване в сътворяване на шедьоврите на човешката цивилизация.

Не случайно властелинът на музикалния свят от втората половина на миналия век, очертал и създал новите измерения в световната класика избира родената в древните земи на Тракия, Анна Томова-Синтов. Той е усетил душата й, която носи духа на родния край, интелекта, който прави възможно общуването им и взаимното обогатяване. Защото да откриеш в другия това, което би искал да постигнеш в един общ процес на работа, какъвто е оперния занят и да постигнеш във времето това, което искаш да предадеш на бъдещето е истинско щастие и късмет. Анна предава опит и знания на младите не само защото е обещала на Караян да прави това, но защото разбира това като своя мисия в живота. Мисия, особена важна в съвременния свят.  

Изкуството отваря сърцата на хората, пробужда вярата в светлото и истината. Нещо,  което Анна Томова често споделя в разговори. Както и това, че когато е на сцената усеща този магичен кръговрат – от сърце към сърце. Ще припомня, че българското сопрано е един от най-записваните гласове в грамофонната  и видео индустрия от миналия век. Може би не само защото този „меден, топъл глас“ омайва, но и защото топлото сърце и богата душа внушават емоции вълнвуащи и незабравими, в опасна близост в близък план, като на кино. Анна е артистка, която внушава без какъвто и да било сценичен патос любовен екстаз, болка, гняв, радост, пълната палитра на човешките емоции, истински като в живота. Всичко това е в слънчевата й усмивка, искрящите сини очи, магично прикоковаващи те, във всичко, което извира от сърцето. Не случайно избрах за начало на прожекцията заразяващата й усмивка и поклон пред препълнената зала на Метрополитън опера на концерта, посветен на стогодишнината на първия американски оперен театър. Тогава е издадена юбилейна марка с лика на българската артистка, привилегия, която означава нещо повече от признание, означава осмисляне голямата личност и приноса й в световния оперен театър.

 „Примадона със сърце, гласът й, толкова характеран и красив, излъчващ човешка топлота заразява публиката, партньорите и оркестъра.“ Думи на Караян за човешката топлота на великата примадона, които са отговор за магията Анна Томова, възпламеняваща и днес публиката не само от екрана. Всеки юбилей е повод за размисъл, за това как си вървял по своя път в живота, какво си дал на другите и какво би искал да правиш в бъдеще.

Само преди три години Анна Томова прие предизвикателството да се завърне на сцената, от която започва кариерата й, Берлинската щатсопера  в новата продукция на операта на Николай Римски-Корсаков  „Царска годеница“, постановка на Дмитри Черняков и с диригент Даниел Баренбойм в ролята на Домна Иванова Сабурова. Постановка, с която театърът гостува през 2014 г. в Ла Скала. Публиката в Берлин посреща своята любимка с овации, дълго я аплодира, а критиката не сдържа възторга си. „Великата Анна Томова отново на оперната сцена...Гласът е блестящ, тя превърна спектакъла в сензационно музикално събитие...Нейният уникален тембър и драматичен израз, резултат от 45 години кариера бе голямото завръщане на оперната прима на Берлинска сцена.“ Събитието в Берлин се случва през октомври 2013, а през март 2014 г. отново овации за българското сопрано в Ла Скала:“Анна Томова се завърна в Ла скала и бе отново френетично аплодирана от публика и преса. Овациите на изправената на крака публика за великата примадонна,         изрази тяхното дълбоко възхищение от портретиране образа на Сабурова...“

Голямото завръщане на Анна Томова е истинско „сензационно музикално събитие“, нещо видимо от превъзбудения тон на критиката от Берлин и Милано. Това завръщане на българското сопрано на тези две знакови сцени припомнят и началото й на тях в миналия век.

 В далечната 1972 година започва голямата кариера на Анна именно от Берлинската щатсопера. Ще припомня, че тогава големия Тео Адам я открива за Графинята в постановката му на Моцартовата „Сватба на Фигаро“. Отгледана в духа на италианската опера, младата певица има свой отговор за немската оперна традиция,  не само за Моцарт и Рихард Щраус, но и за Вагнер и други. Става една от големите интерпретаторки, способна да преминава от стил в стил. Критиката възхвалява нейните героини от оперите на Рихард Щраус. Родни Милнс определя Анна като „радост за нашето оперно време...медният блясък на сопраното, с разкошния нисък регистър и съборзително пулсираща красота е истинско съкровище, тя е ненадмината интерпретаторка на Рихард Щраус...“ Тук ще пропмня, че в началото Анна е била възприемана  като медзосопран. Това се дължи на красотата на гласа в неговия широк диапазон. Не случайно Херберт фон Караян записва с българското сопрано финалния монолог на Графинята от „Капричио“ /за първи път/ и „Четирите последни песни“ на Рихард Щраус, запис отличен с много награди. „Четирите песни“ се считат за запазена марка на Анна Томова. Според Караян тя оставя на бъдещето една образцова интерпретация.

Ще припомня, че Миланската Ла Скала аплодира дебюта на българската певица през 1975 г. именно с „Четирите последни песни“ на Щраус. Поканена е да участва в  1981 г. в турнето на Ла Скала в Япония в шедьовъра на Верди, „Отело“. Партньор й е Пласидо Доминго, диригент-Карлос Клайбер. Японската критика оценява гласа на Анна като „съвършен музикален инструмент“. Не случайно избрах за прожекцията в Стара Загора финалната сцена от „Отело“. Тя събуди този спомен за завладяващия спектакъл, за Дездемона на Анна. Това бе едно вълнуващо съпреживяване на старозагорската публика с тяхната Анна.

 Успехът от Япония е последван от дългогодишни събития на италианските сцени. За критиката Анна Томова е истинска „певческа аристократка“. Не случайно  критиката търси определения за гласа на българското сопрано между разбирането като за един „съвършен музикален инструмент“ и внушението на една истинска „певческа аристократка“. Това е така, защото Анна е успяла  да „опитоми“ красивия си глас до съвършенство и да внушава богатата палитра на човешки емоции като един голям майстор,  който вдъхва нов живот на познати герои от различни стилове и епохи.

Гледах на живо излъчването на премиерата на „Царска годедница“ от Ла скала по „Медзо“. Героинята на Анна, въпреки малката роля, приковава вниманието. Внушението на нейната героиня, доказа, че малката роля може да бъде голяма, когато е пресъздадена от голяма личност със собствен почерк. Гласът й наистина бе удивително искрящ и буди възхищение с начина , по който даде живот на героинята си. Не са много тези, които в тази възраст застават на сцената. Анна явно е извън времето, извън възрастта си. Не само като дух, но и като глас, вокалност и внушение. Когато духът е толкова необятен, тогава всичко е възможно. Анна явно е един от великите майстори в стария занаят операта, в който с умение и обич извезва сложния гоблен на човешката душа.

Анна Томова споделя в немската преса по повод 75-годишнината си, че всеки божи ден  пее. С чувство за хумор казва, че до днес това, което е научила от своята първа и неповторима учителка по пеене Катя Спиридонова е нейната ежедневна  сутришна „закуска“.

Да пожелаем на Анна да дарява радост и вяра в живота още дълги години!

Д-р Магдалена МАНОЛОВА