26.03.2017 16:00

Хореография Ж. Корали, Ж. Перо, М. Петипа
Редакция Л. Лавровски

Гостуване на солисти на Болшой театър: ДАРИЯ ХОХЛОВА в ролята на Жизел и АРТЕМИЙ БЕЛЯКОВ в ролята на Алберт

Действащи лица и изпълнители:

Ханс Румен Бонев
Херцог Еленко Иванов
Батилда Диляна Никифорова
Вилфрид Теодор Воденичаров
Мирта Анастасия Неделчева
Па де дьо /Ід./ Боряна Петрова, Константин Ткач

Оркестър и ансамбъл на балета на Софийска опера

Диригент ШУНГО МОРИАМА
Постановка и режисура Петър Луканов
Художник на декора Радостин Чомаков
Художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова
Концертмайстор Теодора Христова, Мария Евстатиева
Репетитори Мария Илиева, Ясен Вълчанов
Помощник режисьор Риолина Топалова



„Жизел”- ярък представител на романтичния балет

Историците на балета наричат  „Жизел” -  апотеоз на романтичния балет и с право.

Идеята за балета „Жизел” (Giselle) идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

Първо действие

Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.

Второ действие

Нощ е. Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.