На 9 март, от 19:00 ч. в операта „Бал с маски“ от Верди в Софийската опера и балет ще гостуват баритонът Карлос Алмагер и тенорът Камен Чанев. Алмагер ще се превъплъти в ролята на Ренато, а Камен Чанев ще бъде Рикардо.

Карлос Алмагер е смятан за един от най-значимите драматични баритонови гласове днес.

Роден е в Мексико Сити, където се научава да свири на различни музикални инструменти и започва обучението си по пеене при маестро Франциско Амадор. В началото печели Трета и Първа награда на различни издания на Певческия конкурс „Карло Морели“. По-късно на конкурса „Франсиско Виняс“ в Барселона е награден със стипендия за обучение в Сиена, Италия.

В Испания се среща с големия баритон Винсенте Сардинеро, който става негов учител по пеене и вокална подготовка. Този факт  го води до победи на няколко международни певчески конкурса, повечето от които в Испания: „Франсиско Виняс“, „Хайме Арагал“, „Хулиан Гаяре“, „Франсиска Куарт“, „Вервие“ в Белгия и други.

Международната му кариера се развива по поразителен начин на най-добрите сцени по света, в страни като Германия, Белгия, Испания, Италия, Япония, Мексико, Гърция, Румъния, България, Австралия, Швейцария, Унгария, Китай, Израел, Чили, САЩ, Великобритания, Ирландия, Холандия, Франция, Корея, Дания, Коста Рика, Русия и др., където интерпретира най-представителните роли в международната лирика като Алфио („Селска чест” от П. Маскани), Енрико („Лучия ди Ламермур” от Г. Доницети), Амонасро („Аида”), Дон Карлос ди Варгас („Силата на съдбата”), Риголето („Риголето”), Граф ди Луна („Трубадур”), Милер („Луиза Милер”), Ренато („Бал с маски”),  Ецио („Атила”), Набуко („Набуко”), Яго („Отело”), Симоне („Симоне Боканегра”), Макбет („Макбет”), Роландо („Битката при Леняно”), Монфорте („Сицилиански вечерни”) от Дж. Верди, Тонио („Палячи”) от Р. Леонкавало, Карло Жерар („Андреа Шение”) от У. Джордано, Джак Ранс („Момичето от златния запад”), Микеле („Мантията”), Скарпия („Тоска”) от Дж. Пучини.

Някои от оперните театри, които изпъкват в неговата кариера, са: театър „Масимо“ в Палермо, „Арена ди Верона“, театър „Лучано Павароти“ в Модена, „Басано дел грапа“, Торинската опера, театър „Сан Карло“ в Неапол, театър „Комунале“ в Болоня, театър „Карло Феличе“ в Генуа, театъра на Падуа, Франкфуртската опера, Лайпцигската опера, „Дойче Опер“ в Берлин, Хамбург, Страсбургската опера, Тулонската опера, Марсилската опера, „Щаттеатер“ в Берн, Нантската опера, „Щатсопер“ във Виена, Лозанската опера, „Карнеги хол“, Будапещската опера, Букурещката опера, Каназавската опера, Операта на Монпелие, Мелбърн, Атинската опера, Операта на Мексико, театър „Лисеу“ в Барселона, театър „Гаяре“ в Памплона, Операта на Лас Палмас, Валонската опера в Лиеж, „Ковънт Гардън“ в Лондон, театър „Мунисипал“ в Чили, „Концертгебау“ в Амстердам, Пекинската опера, Телавивската опера, Мексиканската национална опера, а също и на Оперния фестивал в Санволина, Трапанския фестивал, фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго, Оперния фестивал в Таормина, Тимишоарската национална опера, Румъния и др.

Носител е на Наградата на критиците на артистите, журналистите и музикантите от Мексико и медал „Д-р Алфонсо Ортис Тирадо“ в Аламос Сонора, Мексико.

Прочутият далеч зад границите на България тенор Камен Чанев е роден в Сливен. Завършва Френската гимназия в родния си град, а след това Консерваторията в София. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов. През 1992 г. започва работа в Софийската опера. След пет сезона се мести в Прага, където пее в продължение на две години преди да премине на свободна практика.

Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера (пианистът на Лучано Павароти). Лауреат е на конкурса “Йоси Бьорлинг”, Швеция. Изявява се в основния теноров репертоар - освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Има престижни ангажименти на сцените на Виенската Щатсопера (в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”) и на Арена Ди Верона (Калаф от „Турандот”).

Репертоарът на певеца е разнообразен и включва над 30 главни роли (“Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”), както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер.

Чанев е един от певците, които продължават да затвърждават славата на оперния талант на българите. Свободен по дух, той не желае да се обвързва с нито един оперен театър. Камен работи във Виена, но е търсен от най-големите оперни сцени.  Тенорът е благодарен на Софийската опера и балет, от чиято сцена стартира кариерата му.

В ролята на Амелия ще се насладим на Габриела Георгиева. Сопраното, което вдигна на крака японската публика 2015г. в операта на Бородин "Княз Игор". Обра аплаузите на фестивала на Софийската опера на Белоградчишките скали 2016г. в ролята на Турандот от едноименната опера на Пучини.

Дебютът на певицата започва на варненска сцена, в „Трубадур“ от Верди. Месеци по-късно тя е Амелия в „Бал с маски“ от Верди в Софийската опера. Следват „Тоска“, „Аида“, „Дон Карлос“. Георгиева участва и в една световна премиера – като Анастасия в творбата на Александър Йосифов „Съдба за двама“ през 2006 г. Не закъсняват и поканите за редица чужди сцени, сред които и от операта в Загреб. Там Габриела Георгиева пее в „Бал с маски“, „Трубадур“, „Набуко“ и дебютира в „Сестра Анджелика“ от Пучини през 2008 г. „Това е ролята, която емоционално ми беше най-тежко да науча – разказва сопраното. – На един спектакъл пеех прочутата ария “Senza mamma” и плачех. След представлението в гримьорната ми дойдоха разплакани колеги и ми казаха, че не са в състояние да останат за третото заглавие в Пучиниевия триптих, дотолкова бяха развълнувани. Чисто емоционално сега имам чувството, че не бих могла отново да изпея тази роля“.

След близо 13 години кариера на най-различни сцени, в Барселона, Берн, Мадрид, Цюрих, Виена, Братислава, Каракала – Рим, Грац, Бордо, Париж, Сплит, Риека, театри в Германия, Кипър, Полша, Унгария, Габриела Георгиева споделя, че за съвременните артисти не е лесно не само да пробият, но и да се задържат на оперния Олимп. „Днес много по-трудно се прави кариера, защото всеки е готов да пее всичко, а това не ми харесва – казва тя. – Аз не съм „всеядна“ и не пея всичко на всяка цена."

Освен за срещата с Гена Димитрова, която боготвори, Габриела Георгиева е много благодарна на съдбата и за това, че й е дала възможността да работи с Калуди Калудов, както и да се запознае и да бъде оценена от прочутия Петер Дворски през лятото на 1999 г. „Той ми подаде ръка. Каза ми: ти си Вердиев сопран. Много те харесвам и те каня да откриеш моя фестивал през следващата година. Това беше важна отправна точка за цялостното ми по-нататъшно израстване като изпълнител.“