Прочутият тенор гостува в „Тоска“ и „Бал с маски“

Популярният далеч зад границите на България наш тенор Камен Чанев отново ще зарадва софийската публика през март с гостуването си в две класически заглавия, режисирани от Пламен Карталов. В последните часове на 2016 г. изпълнителят очарова зрителите на Новогодишния концерт на Софийската опера и балет.

На 5 март ще го видим като в ролята на Марио Каварадоси в „Тоска“ заедно с Фиоренца Чедолинс в ролята на Тоска, диригент е Франческо Роза.

На 9 март Чанев ще бъде Рикардо в „Бал с маски“, в който ще пеят и КАРЛОС АЛМАГЕР в ролята на Ренато, Габриела Георгиева - Амелия, Ирина Жекова - Оскар. За първи път ще се превъплъти в Улрика Весела Янева. Диригент е Борис Спасов.

За Камен Чанев всяко завръщане на сцената на първия ни оперен театър е вълнуващо. „Тук съм започнал своя път“, разказва с усмивка той и си припомня първата си роля в „Севилският бръснар“ от Росини. С малко тъга говори за онези години, споменавайки имена, които вече не са между нас. Израстването му в професията е последователно, стъпка по стъпка. „Бързай бавно“ си остава негово кредо и днес, след толкова много роли и безброй спектакли по целия свят. Чанев е убеден, че важно е не колко пъти си пял даден персонаж, а как го изпълняваш.

“Животът ми минава от театър в театър и от самолет в самолет и докато се обърнеш... Това е страшно“, признава считаният за един от най-добрите изпълнители на тенорови партии днес. Сред най-новите му фурори на сцена е Де Грийо в „Манон Леско“ в ултрамодерния театър в Оман. Дебютира в тази роля през 2007 г. на сцената на Виенската Щатсопера. „Така се получава при мен, че дебютите ми по правило са били в столици – Виена, Берлин, Вашингтон, София“, разказва Камен Чанев. За него не е необичайно да слезе от самолета и да се озове направо на сцената. Това му се е случвало неведнъж и в най-големите театри. Но един от най-напрегнатите моменти в кариерата му е когато два часа преди спектакъла на „Манон Леско“ във Вашингтонската опера от дирекцията на театъра го молят да участва същата вечер поради внезапното отпадане на изпълнителя в тази партия в последния момент. Приема това предизвикателство и се справя блестящо, нерядко обаче е отказвал участия в роли, които не чувства като свои. През 2013 г. прави същински „маратон“ между Франкфурт, където участва в „Дон Карлос“ в 5-актната му версия и Рим, където по същото време представят „Селска чест“. За осем дни Камен Чанев изпява по четири спектакъла от двете заглавия. „От авиокомпанията, с която летях веднъж дневно Франкфурт-Рим или обратно си бяха помислили, че работя за тях“, разказва тенорът с усмивка.

„За съжаление до голяма степен нещата в операта днес станаха като в спорта. Няма място за истинско съревнование на таланти, сега то е между импресариите и директорите на театри.“ Необяснимо за Камен Чанев е, че постановки, които са освиркани от публиката, не водят до адекватни реакции на ръководствата на съответните театри и така техните представления продължават да разбунват духовете. Срещата на голямото изкуство с новите технологии не е сблъсък, а е по-скоро приятелски контакт, убеден е тенорът. Той смята, че до 50 % от успеха на една опера в наши дни могат да се дължат на костюмите и грима. Посочва като пример Италия, където специализирано предприятие произвежда облеклата за различни постановки. „Единствено тази страна остана остров на истинското изкуство“, категоричен е Чанев, пускайки за демонстрация на таблета си откъс от постановка на „Турандот“ в Римската опера. Гримът за нея е правен от екип на филмовия гигант „Чинечита“, а само костюмът на Калаф от синя рисувана кожа струва повече от 10 хиляди евро.

Ангажиментите на признатия от публиката и от критиците тенор не свършват чак до 2020 година. „Операта, както казват италианците, е “testa freda” (студена глава в превод – бел.ред.) – казва в края на разговора ни Камен Чанев. – Трябва да си емоционален, но и да запазваш хладнокръвие. Трезвата преценка помага да управляваш нещата и на сцената, и в живота.“