Карлос Алмагер е смятан за един от най-значимите драматични баритонови гласове днес.

Роден е в Мексико Сити, където се научава да свири на различни музикални инструменти и започва обучението си по пеене при маестро Франсиско Амадор. В началото печели Трета и Първа награда на различни издания на Певческия конкурс „Карло Морели“. По-късно на конкурса „Франсиско Виняс“ в Барселона е награден със стипендия за обучение в Сиена, Италия.

В Испания се среща с големия баритон Винсенте Сардинеро, който става негов учител по пеене и вокална подготовка, което го води до победи на няколко международни певчески конкурса, повечето от които в Испания: „Франсиско Виняс“, „Хайме Арагал“, „Хулиан Гаяре“, „Франсиска Куарт“, „Вервие“ в Белгия и други.

Международната му кариера се развива по поразителен начин на най-добрите сцени по света, в страни като Германия, Белгия, Испания, Италия, Япония, Мексико, Гърция, Румъния, България, Австралия, Швейцария, Унгария, Китай, Израел, Чили, САЩ, Великобритания, Ирландия, Холандия, Франция, Корея, Дания, Коста Рика, Русия и др., където интерпретира най-представителните роли в международната лирика, писани за неговата теситура като Алфио („Селска чест” от П. Маскани), Енрико („Лучия ди Ламермур” от Г. Доницети), Амонасро („Аида”), Дон Карлос ди Варгас („Силата на съдбата”), Риголето („Риголето”), Граф ди Луна („Трубадур”), Милер („Луиза Милер”), Ренато („Бал с маски”),  Ецио („Атила”), Набуко („Набуко”), Яго („Отело”), Симоне („Симоне Боканегра”), Макбет („Макбет”), Роландо („Битката при Леняно”), Монфорте („Сицилиански вечерни”) от Дж. Верди, Тонио („Палячи”) от Р. Леонкавало, Карло Жерар („Андреа Шение”) от У. Джордано, Джак Ранс („Момичето от златния запад”), Микеле („Мантията”), Скарпия („Тоска”) от Дж. Пучини.

Някои от оперните театри, които изпъкват в неговата кариера, са: театър „Масимо“ в Палермо, „Арена ди Верона“, театър „Лучано Павароти“ в Модена, „Басано дел грапа“, Торинската опера, театър „Сан Карло“ в Неапол, театър „Комунале“ в Болоня, театър „Карло Феличе“ в Генуа, театъра на Падуа, Франкфуртската опера, Лайпцигската опера, „Дойче Опер“ в Берлин, Хамбург, Страсбургската опера, Тулонската опера, Марсилската опера, „Щаттеатер“ в Берн, Нантската опера, „Щатсопер“ във Виена, Лозанската опера, „Карнеги хол“, Будапещската опера, Букурещката опера, Каназавската опера, Операта на Монпелие, Мелбърн, Атинската опера, Операта на Мексико, театър „Лисеу“ в Барселона, театър „Гаяре“ в Памплона, Операта на Лас Палмас, Валонската опера в Лиеж, „Ковънт Гардън“ в Лондон, театър „Мунисипал“ в Чили, „Концертгебау“ в Амстердам, Пекинската опера, Телавивската опера, Мексиканската национална опера, а също и на Оперния фестивал в Санволина, Трапанския фестивал, фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго, Оперния фестивал в Таормина, Тимишоарската национална опера, Румъния и др.

Носител е на Наградата на критиците на артистите, журналистите и музикантите от Мексико и медал „Д-р Алфонсо Ортис Тирадо“ в Аламос Сонора, Мексико.

Отзиви за Карлос Алмагер за изпълнението на Скарпия от "Тоска"

Карлос Алмагер като Скарпиа в „Тоска“ в Марсилската опера, 13.03.2015 г.

Най-накрая преоткриваме впечатляващия Скарпия на Карлос Алмагер, аплодиран в Монпелие преди десетина години… След ефектната си поява мексиканският баритон ни достави наслада със своята свирепост. В операта като децата ние обичаме да ни изплашат, но тъй като вече не сме деца, малко Скарпиевци могат да ни уплашат, но този беше чисто и просто ужасяващ.

www.anaclase.com – Бертран Болонези

Мексиканският баритон Карлос Алмагер пресъздава един особено язвителен и манипулативен Скарпия, персонаж, обрисуван със сила и чувство за мярка, с цялата му бруталност, но също и с нужната двусмисленост, благодарение на една декламация, перфектно съгласувана с пеенето. Сцената му с Тоска във второ действие е впечатляваща със своята театралност, но още в края на първо действие той се налага като много голям актьор.

Opera online – Емануел Андрьо

Последният е Карлос Алмагер, масивен, обезпокоителен, жесток, мрачен и черен глас на баритон, владеещ своето изкуство. С идеална проекция, мощ, уверена игра, мексиканецът е точно на мястото си в тази роля.

Opera.Marseille.fr - Мишел Ереа

В интерпретацията на Скарпия на Карлос Алмагер не му липсва високата оценка на меломаните: мексиканският баритон запазва незаменимата си вокална мощ …

Magazine des arts – Кристиян Коломбо

https://www.opera-online.com/fr/columns/manu34000/carlos-almaguer-scarpia-rafle-la-mise-dans-tosca-a-lopera-de-nice

Карлос Алмагер (Скарпия) печели всички овации в „Тоска“ в Операта на Ница

С постановката на Марсилската опера, дело на Луи Дезире, Операта на Ница предлага една версия на „Тоска“ в началото на годината. Поставена за първи път във фокейския град през март 2015 г., ние я открихме в Операта на Сент Етиен през ноември същата година, и тогава казахме всичко хубаво, което си мислехме (с един малък бемол все пак що се касае до финалната сцена). Както в Сент Етиен, музикалната част е едно от големите удовлетворения на вечерта. Начело на Филхармоничния оркестър на Ница, италианският диригент Ренато Балсадона открива със силна и красива прецизност двойния вътък на една партитура, изтъкана от лайтмотив, но не по-малко артикулиран върху един чувствен възвратен лиризъм.

В заглавната роля, българското сопрано Светла Василева убеждава. С красивата си коса с цвят крило на гарван и благородния си профил, младата певица има смела походка. Стилизираните ѝ жестове правят от персонажа фатална жена, пред която всички мъже си губят ума. Гласът ѝ се съчетава с чувственост с нюансите на Пучини, а нейното трептящо „Vissi d’arte“ ѝ дава пълно право да бъде горещо аплодирана. Нейният Марио, испанският тенор Алехандро Рой, също печели откровен успех. Гласът е солиден, добре поставен, на тембъра му все пак липсва характер, идентичност и освен това изглежда малко непрозрачен. Да поздравим също така проявата на Томас Диър (Анджелоти), Жан-Марк Салцман (свещеник) и Фредерик Дикеро (Сполета), всички от които изпълват с талант своята служба.

Но главният интерпретатор на тази „Тоска“ е в лицето на Скарпия на мексиканския баритон Карлос Алмагер, несъмнено един от най-добрите титуляри на ролята днес. Той сам по себе си притежава добре закален тембър, глас със спектър, добре дефиниран в своите цветове, и пеене, изнесено от една драматична пулсация, която се усеща почти инстинктивно. Неговият Скарпия, брутален още с пристигането си в църквата, ужасяващ по време на „Te deum“, с глас, проектиращ се възхитително по средата на този звуков водовъртеж, знае как да се направи лукав, циничен, перверзен във второ действие, без никога да се опитва да се налага със сила срещу оркестровото ожесточение, но интерпретирайки партитурата така, както е написана, т.е. доверявайки се на музиката.

Емануел Андрийо
„Тоска“ от Джакомо Пучини в Операта на Ница (януари 2017 г.)