Беше истински подарък за приятелите на операта да имат шанса да аплодират великолепния мецосопран Надя Кръстева. И, на второ място, на ръководството на Софийската опера вече от известно време се удава да събуди и държи буден интереса на своята публика към съвсем нови или напълно забравени произведения от оперния репертоар. Такъв беше случаят с Вагнеровата тетралогия “Пръстенът на нибелунга”, която беше изпълнена цялостно за пръв път на Балканския полуостров и предизвика сензация с международен отзвук. Сега случаят отново е такъв с операта от Камий Сен-Санс, произведение, което не е представяно през последните 80 години в София. (Преди това е имало две представления през 1923 г. и 1932 г., както и едно през 1968 в операта в гр. Русе).
Надя Кръстева. Снимка: Виктор Викторов
Освен че блести в главната партия на Далила, Надя Кръстева изиграва решаваща роля при избора на това произведение. Тя изразила своето желание да пее тъкмо тази роля на родна сцена. За нея това е „божествена музика“. Признава също, че дебютът ѝ в ролята на Далила в САЩ е бил особено успешен и че има прекрасни спомени за този въодушевен прием. Българската публика вече познава нейната огнена Кармен. Понятно е този успех да бъде продължен с друг страстен образ – с Далила. При това Надя Кръстева притежава силен, във всяко отношение благозвучен глас, тъмно оцветен тембър, ефектна визия, както и актьорско умение, следователно всичко, което е необходимо за пресъздаване на това действащо лице. От сценична и музикална гледна точка Далила съвършено подхожда на Надя Кръстева и това със сигурност ще е следващата ѝ прочута роля.
Надя Кръстева и ансамбъл. Снимка: Виктор Викторов
Режисьорът Уго де Ана, известен със специалните си режисьорски решения и комплексната си работа, поставя големи изисквания както към солистката Надя Кръстева, така и към целия ансамбъл. Те трябва да представляват хомогенна част от цялостния облик, като вземат участие и в балетните сцени. Както се очакваше, Уго де Ана отново сложи акцента върху една сценография, базираща се на светлинните ефекти. Характерно за неговия избор на костюмите е сблъсъкът между аскетичните одежди на евреите и кичозните облекла на филистимляните, които в последното действие на операта превръщат храма в истинско кабаре.
Като цяло можем да говорим за една триумфална вечер за Надя Кръстева, както и за въодушевена публика, много продължителни аплодисменти за солистите, хора, балета и диригента след финалното падане на сценичната завеса.
Ирена Гаделева (БНР), Боряна Йосифова (кореспондент на БНР във Виена), 2015