Румънският тенор Даниел Магдал гостува като Самсон в постановката на „Самсон и Далила“ на режисьора Уго де Ана на 28 януари от 19.00 ч. Това е дебютът на изпълнителя в България и той го очаква с голямо вълнение. Отело и Самсон са двата му любими персонажа, а творбата на Сен-Санс е предпочитаното заглавие в неговия репертоар. Разучава го за постановка в Националната опера в Букурещ преди няколко години. „Ролята на Самсон дава всичко, което един тенор иска да постигне в пеенето. На мен лично ми носи много голямо удовлетворение.“, казва Магдал, който е лирико-спинтов тенор. Познава работата на Уго де Ана и много я цени. „Той е много голямо име в света на операта и за мен е чест да участвам в негов спектакъл“, подчертава Даниел Магдал.

Завършил е Музикалната академия „Джордже Енеску“ в родния си град Яш, Румъния. От малък се увлича от класическата музика, най-вече от операта, макар в семейството му да няма хора, посветени на това изкуство. В Музикалното училище свири на ударни инструменти в класическия оркестър, но пеенето е това, което го привлича истински и то предопределя пътя му. „Операта е голямата ми любов още от малък“, подчертава изпълнителят, който вече има зад гърба си участия на престижни сцени. След няколко сезона като солист на оперния театър в Яш в началото на 90-те се озовава в театъра в германския град Фленсбург, близо до границата с Дания. Три години по-късно решава да премине на свободна практика.

С изключение на две заглавия, репертоарът днес му включва целия теноров репертоар от оперите на Пучини, пее и творби на Верди, Бойто, Майербер, Берлиоз, Вагнер в театри из цяла Германия. В Държавната опера в Прага е поканен за „Аида“, „Травиата“ от Верди и за „Мефистофел“ от Бойто. Гостува в Дойче опера – Берлин, както и в театри в Токио и Осака в Япония и в Канада. Бил е на една сцена с изпълнители от ранга на Даниела Барселона и Роберто Аланя. Признава, че оперите от последното столетие не са му присърце, макар понякога да има участия и в такива заглавия. „Днес много по-трудно се прави кариера като оперен певец. Артистът няма особено голям избор и се налага да приема и роли, които може да не са му любими. Предпочитат се съвсем млади изпълнители, без опит и без достатъчно добре изработен стил на пеене. Опитвам се стриктно да се придържам към изискванията на режисьорите, с които работя, макар да вярвам, че всяко нещо следва да отразява идеята на автора на творбата. Разбира се, сценографията и костюмите може да са модерни, но случващото се не бива да се разминава с вижданията на композитора. Необходимо е да разбираш случващото се, за да го заобичаш“, казва той.

Даниел Магдал вярва, че операта е изкуство с бъдеще, което трябва да остане вярно на своите корени. „Смятам, че тя завинаги ще остане много важна част от живота на всеки, защото моделира нашите души. Много важно е да предадем това усещане на младите поколения.“