В средата на 19 век операта в  Аржентина преживява бурен разцвет. Само през 1854 година в столицата, на десетина различни по- малки сцени са осъществени 53 оперни премиери. По онова време в големите градове операта е масово изкуство с много публика. Назрява нуждата от нов и голям оперен театър. През 1856 е положен основния камък на първия голям театър, а на 27 април 1857 той е тържествено открит с премиера на Вердиевата „Травиата”/ и това е само четири години след първата й постановка в „Ла Фениче”, Венеция!/. Новият модерен за времето си театър може да събере 2500 зрители, като има и отделна галерия за дамите.

В прекрасната зала на „Колон” се изнасят редовно и симфонични концерти

Новата сграда на прочутия театър

След 30 години става ясно, че основната столична трупа се нуждае от нова, още по- удобна и технически усъвършенствана сграда и сцена. Тази бива продадена на Националната банка на република Аржентина, а с получените средства започва проектирането и строежа на бъдещия театър „Колон”, който ще носи името на Христофор Колумб / на исп. Колон/. За целта от Рим са поканени двамата опитни италиански театрални архитекти Виторио Меано и Франческо Тамбурини. Строителството обаче върви с бавни темпове,средствата не достигат, междувременно и двамата проектанти, мъже на възраст, умират, след тях умира и ръководителят на проекта и строежа, финансиста Анжело Ферари. Едва през 1908 година  разкошното здание на Авенида Нуевес де Хулио в центъра на столицата е вече напълно завършено от аржентинския архитект Хулио Дормале, който прави някои съществени промени. Тържественото откриване е на 25 май 1908, националния празник на Аржентина, с премиера на „Аида” от Верди. Залата е също със 2500 седящи места, но и с възможност за още 500 правостоящи. Интериорите са изключително красиви и богати, а във фоайетата са поставени бюстове на редица велики музиканти: Бетовен, Белини, Бизе, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт и Росини.

Фасадата на „Колон” е в стил „ренесанс”, залата е с превъзходна акустика, подобна на тази в Скалата и Сан Карло, Неапол, осветлението в сградата е разкошно благодарение на стотиците кристални полилеи и лампи, а сцената е оборудвана с модерна техника, позволяваща постигането на най- сложни ефекти.

Много богата е библиотеката- музей на „Колон”, в която се съхраняват ценни старопечатни и нови книги, нотни издания – партитури, клавири, ръкописи, снимки, афиши, сценични костюми, портрети както и цигулки на Страдивариус и Амати.

През октомври 2006 „Колон” беше затворен поради голям ремонт, който трябваше да приключи на 25 май 2008, деня на стогодишнината му. Но ремонтните работи закъсняха и откриването стана на 25 май 2010 година, по повод 200- годишнината на основаването на държавата Аржентина. В програмата на тържествения спектакъл- концерт бяха изпълнени откъси от „Бохеми” на Пучини, балетът „Лебедово езеро” на Чайковски и симфоничната поема на аржентинския композитор Паскуале де Рогатис.

В „Колон” са танцували най- значимите балетни артисти от миналото и съвременността: Ана Павлова, Рудолф Нуреев,  Вацлав Нежински, Алисия Алонсо, Маргот  Фонтейн, Плисецкая, Уланова, Безсмертнова, Баришников, Владимир Василиев. Балетното изкуство тук се радва на не по-малък интерес от операта. Аржентина има добра танцова школа и нейните възпитаници се изявяват на много чужди сцени.

ИСТОРИЯТА НА „КОЛОН” Е НАИСТИНА СЛАВНА, изключително богата откъм събития, премиери, първи изпълнения, големи имена. В това отношение „Колон” не отстъпва и на Скалата, Ковън Гардън, Гран Опера, Метрополитън и превъзхожда националните сцени на повечето европейски страни.

На тази прочута  сцена са пели и пеят и днес първите певци в света.

В миналото като започнем с:  Шаляпин, Тита Руфо, Ханс Хотер,       Де Решке, Мелхиор, Карузо,  Ричард Тъкър, Джили, Пертиле, Клаудия Муцио, Аделина Пати, Лили Понс, минем през Дел Монако, Корели, Ди Стефано, Калас, Борис Христов, Тито Гоби, Бергонци, Херман Прай, Самуел Рейми, Тебалди, Херля, Френи, Луиджи Алва,  Ричарели, Берганца, Доминго, Карерас, Павароти и стигнем до Хворостовски, Нетребко, Хуан Диего Флорес,  Аланя, Кауфман, Дамрау, Ксавиер Камарена – целият оперен елит на ХХ век! Може да се каже, че още от основаването на „Колон” та до днес всички големи певци са гостували поне веднъж на тази знаменита сцена.

Тук дирижират и велики майстори на палката като: Тосканини, Ерих Клайбер, Фуртвенглер, Тулио Серафин, Караян, Маазел, Превитали, Мути, Абадо, Курт Мазур, Рикардо Шайи, Зубин Мета, Саймън Ратл, Хайтинк, Ансерме, Ростропович, Карл Бьом, Рене Якобс, както и прочутите аржентинци Даниел Баренбойм, Габриел  Гаридо и Михел Анхел Велтри. Списъкът е дълъг, бих казал, безкраен!

Репертоарът на „Колон” е предимно класически, с интересни попадения в съвременността. Безспорно, най- голям е делът на италианските опери / Аржентина е един от големите центрове на италианската емиграция в света, та именно италианците донасят своето велико изобретение в музиката тук!/. Следват френската опера / Бизе, Гуно, Масне, Обер, Майербер, Дебюси./, руската опера е също на почит, както и Вагнер. Играе се на езика на оригинала, само в началото на миналия век – на италиански. Театърът е изграден по италианския модел „стаджоне” / на сезони/, като една постановка се прави с премиера и серия спектакли на същото заглавие след нея при предварително ангажиран и обявен състав. Солистите са гости от чужбина и страната, а хорът, оркестърът и балетът са с постоянен щатен състав. Това позволява на тези три творчески звена / оркестър, балет и хор/, освен оперната продукция, да имат и своите отделни изяви: симфонични – при това редовни, хорови и особено много балетни. Балетната трупа е основана през 1925 година със спектакъл на аржентинския балет „Детски сцени” от Каетано Трояни в режисурата на руския хореограф- белоемигрант Георгий Кяшт. Днес балетната трупа наброява повече от 70 високопрофесионални артисти- танцьори, при равен брой на жените и мъжете. Сред солистите блести името на дългогодишния солист- премиер и постановчик, с мождународна кариера,

Масимилиано Гера,  отскоро художествен директор на балета при театъра.

Масимилиано Гера на репетиция с балета на „Колон”.

Един поглед в афиша на „Колон” –

ще ни убеди колко внимателно е обмислен и балансирано програмиран репертоарът на този велик театър. За годината на Моцарт – неговия шедьовър „Дон Жуан”, а за годината на Шекспир – Вердиевия „Макбет”. Следват:”Фиделио”, единствената опера на „гения от Бон”, „Тоска” на Пучини с изключителния аржентински тенор Марчело Алварес, „Дидона и Еней”- тази великолепна барокова опера на „Британския Орфей” – Хенри Пърсел, опияняващата музика на Доницети в „Любовен еликсир”, предсмъртната мистична творба на реформатора Вагнер „Парсифал”, а също и „Порги и Бес” на Гершуин.  И още три интересни, макар и нерепертоарни заглавия, но поставящи доста творчески проблеми пред всеки театър: „Беатриче ди Ченчи” по случай стогодишнината на аржентинския класик, родения в Буенос Айрес, Алберто Хинастера / 1916 – 1983/, „Войниците” на германеца Бернд Алоис Цимерман, „Нощен полет” и „Затворникът” на италианеца  Луиджи Далапикола. Наистина впечатляващ афиш, достоен за „Колон”. Поглед към някои от постановките, като например, „Макбет”, „Парсифал”, Любовен еликсир”, ще ни увери, че новите тенденции в оперната режисура – тоест, осъвременяването им / с промяна на време и място на действието, със съвременни костюми, абстрактни или битовизирани декори/, са възприети и тук, което, предполагам, невинаги се приема възторжено от публиката. Но сигурното е едно: музикалното качество на продукциите на „Колон” е неизменно високо, на истинско световно ниво, съизмеримо с това на Скалата, Виена или Ковънт Гардън.

На тази знаменита сцена са триумфирали и много български певци. Като се започне от първопроходеца Петър Райчев, Рафаел Арие, Любомир Вишегонов, Люба Велич,, Борис Христов, Елена Николай,  Събчо Събев  от миналото и се стигне до: Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Ана Томова- Синтова, Гена Димитрова, Галина Савова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Веселина Кацарова, Юлиан Константинов, Красимира Стоянова,  Соня Йончева...

Световноизвестният аржентински режисьор постави наскоро в София

шедьовъра на Белини „Норма” и това бе третата му успешна работа след

„Самсон и Далила” и „Аида”.

Другото голямо име в оперната режисура на Аржентина е проф. Оскар Фигероа. През 1990 г. той реализира една от най- интересните постановки досега у нас на „Вълшебната флейта” у нас на сцената на Русенската държавна опера.

Виолета Шаханова- Стамболиева / Памина/ и Даниела Димова / Царицата на нощта/ в  постановката на проф. Оскар Фигероа в Русе

СЛАВЕЯТ НА АРЖЕНТИНА – ЛИРИЧНИЯТ ТЕНОР МАРЧЕЛО АЛВАРЕС

Марчело Алварес / Туриду/ пее своята наздравица от „Селска чест”на

Маскани на сцената на Метрополитън, Ню Йорк

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Днес роденият през  1962 в Кордоба, Аржентина, Марчело Алварес  е безспорната гордост на аржентинската оперна школа със своите близо 40 централни класически роли и гастроли по целия свят.

Наскоро музикалните критици го определиха като един от претендентите за ролята на „четвъртия тенор на нашето време”, след Павароти, Доминго и Карерас. Музиката го съпътства от най- ранна възраст. Учи в музикално училище с педагогически профил в Кордоба. Но не става веднага певец, въпреки желанието си, по материални причини. Работи в мебелна фабрика. Един ден съпругата му го завежда на певчески конкурс, на който той се представя с „О , соле мио” и „Върни се в Соренто”...От този момент до дебюта му в „Ла Фениче”, Венеция минават само три години! Алварес „учи и се готви като луд!”/ както ще каже в едно интервю /. Съдбата скоро му протяга ръка в лицето на прочутия и благороден Джузепе Ди Стефано, който го чува случайно в Буенос Айрес. Алварес се явява на певческия конкурс в Павиа и неочаквано за себе си побеждава. Това му носи първия контракт, с „Ла Фениче”, Венеция и „Карло Феличе”, Генуа. Той дори успява да избере оперите, в които да се представи/ нещо, което се позволява рядко на един дебютант!/. И той избира  „Сомнамбула” и „Травиата”. Успехът му е огромен. Посрещнат е като откритие, като „новия Павароти”. Следват: Скалата, Париж, Виена, Лондон, Берлин, Барселона, Чикаго, Метрополитън...

Марчело Алварес е типичен лиричен тенор с възможности и за по- драматичен репертоар. Тембърът му е великолепен, запомнящ се, фразировката пределно изразителна, дикцията и артикулацията - перфектни, музикалността безспорна. Към  това се прибавя и актьорският му темперамент, способността да се превъплъщава, да постига и най- деликатните нюанси във вокалното изграждане на образите. Репертоарът му е богат стилово – от италианското Белканто / Чимароза, Росини, Белини, Доницети/, през Верди, Маскани, Леонкавало, Пучини, Джордано, а също Бизе, Масне, Гуно, Офенбах, Чилеа. В повечето от ролите си е несравним, като сред коронните му засега са Каварадоси, Туриду, Херцога, Канио, Хофман, Вертер, Едгардо, Андре Шение...

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ