Само пет. Толкова ще са у нас спектаклите на „Силата на съдбата“. Партитурата на Верди изисква първокачествени изпълнители във всички централни партии и това й отрежда незавидната съдба да се изпълнява значително по-рядко от другите му творби. Сопраното Габриела Георгиеваще дебютира в ролята на Леонора и вече добре е претеглила сложността на своята партия.

Габриела Георгиева - сопрано: Няма височини, нямам притеснения, както в някои други партии, нали мислим за до-тата, за височините. Тук няма до-та, слава Богу, но пък е доста предизвикателно по-ниско е разположена чисто вокално, в по-нисък регистър, което също е един вид предизвикателство.

В Италия смятат „Силата на съдбата“ за опера, над която тегне проклятие. Това е причината, поради която Лучано Павароти категорично отказвал да я изпълнява.

Франческо Роза - диригент: Ние в Италия често се шегуваме с това суеверие, но всъщност избягваме да назоваваме тази опера с цялото ѝ име. Вместо това казваме „онази опера с четири действия от Верди“ или „онази опера от Верди с известната увертюра“. Причината за всичко това е, че в миналото е имало доста нещастни случаи. Мисля, че дори двама известни певци са починали, докато са изпълнявали тази опера.

За Франческо Роза обаче „Силата на съдбата“ не е свързана с фатални събития. Предишният път когато я дирижира, тя му носи голям успех и то не къде да е, а на сцената на Арена ди Верона. Публиката в София ще бъде радостна да види отново на родна сцена и един световен баритон – Кирил Манолов. Той вече отдавна пее ролята на Дон Карлос в чужбина и е дошъл моментът в нея да го чуят и българските му почитатели.

 Репортаж на Миглена Стойчева