Снощната премиера на Вердиевата творба в Софийската опера е поредната перла в афиша на трупата – жалко, че ще се играе само пет пъти

„Травиата”, „Риголето”, „Трубадур”… казват, че навремето с тези три опери Верди станал прочут. А когато от Императорския театър в Санкт Петербуг го поканили да напише нова опера, специално за тях, за да „има още един диамант в блестящата Ви корона”, маестрото създал „Силата на съдбата”.

Точно 154 години по-късно (след премиерата през ноември 1862 г.) диамантът заблестя с нов блясък. „Шлифована” допълнително от диригента Франческо Роза, режисьора Пиер Франческо Маестрини и художниците Хуан Гийермо Нова и Лука д’Алпи, и поднесена в цялата й ярка неповторимост от певците Габриела Георгиева, Кирил Манолов, Костадин Андреев, Рикардо Дзанелато, от хора, балета и оркестъра на Софийската опера, Вердиевата творба снощи направи ярко завръщане на сцената на националния театър.

Кирил Манолов като дон Карло ди Варгас (вдясно) и раненият дон Алваро (Коста Андреев) изпълняват един от най-вълнуващите дуети в "Силата на съдбата" Снмки: СОФИЙСКА ОПЕРА

Поставена за пръв път на софийска сцена през 1934 г., „Силата на съдбата” от години не е играна тук. Сега музикалният шедьовър завладя залата с красивата си музика и сценична версия, пренесена едно към едно от Театро Филармонико във Верона, Италия. Макар с леко преправени и напасвани по размерите на сцената на Софийската опера декори, нищо не се бе изгубило от идеята за впечатляващата ефирна, многопластова визия. С помощта на цветове и светлини артистите и публиката сякаш „влизаха” в действителни бойни действия, в храмови пространства или улични веселби. Пред очите ни се създаваше реалност на любов, убийство и отмъщение, на изповед и молитва, на мир и война…

Над всичко това властваше музиката на гения Верди – онази завладяваща увертюра, която режисьорът умишлено е преместил между първо и второ действие (доста интересно и нелишено от логика решение!); онези въздействащи арии и дуети на Леонора (Габриела Георгиева), дон Алваро (Коста Андреев), дон Карло ди Варгас (Кирил Манолов) и падре Гуардиано (Рикардо Дзанелато), онези мощни хорове… Явно и за неповторимостта се иска „сила на съдбата”. Тази вечер тя посочила Софийската опера.

Габрела Георгива е впечатлявща в ролята н Леонора

Часове наред след представлението социални мрежи и медии коментират присъствието на новоизбрания президент Радев и съпругата му Десислава на премиерата. Жалко. Не двойката (която между другото се държеше доста скромно), а артистите и музиката бяха важни и неповторими. Те бяха героите на вечерта. А на президента, който и да е той, част от работата му е да ги цени и аплодира. Генералът и дамата до него го направиха по най-обикновения начин, като зрители (бях на два метра от тях на първи балкон и наблюдавах). Кой е казал, че подобно резонно присъствие е неповторимо събитие?!

Впрочем, спетакълът ще се повтори още четири пъти (на 26, 27, 29 и 30 ноември), но винаги ще е различен. Във водещите образи предстои да се превъплътят Радостина Николаева, Венцеслав Анастасов, Пламен Папазиков, Даниел Дамянов, Светозар Рангелов и Евгений Станимиров. И след това постановката поема към Израел. Дали ще се върне отново в София? Жалко, но засега не. Това също е част от силата на съдбата да създава неповторимости…

Виолета Цветкова, AFISH.BG

http://www.afish.bg/music/item/2135-silata-na-sadbata-da-badesh-nepovtorim.html