Непосредствено след блестящото му участие в спектакъла на „Дон Карлос" в ролята на Родриго, маркиз Поза, изтъкнатият баритон ВЛАДИМИР СТОЯНОВ бе любезен да отговори на зададените му въпроси за началото на творческия му път, за новите му изяви и за преживяното на сцената на Софийската опера. Предлагаме тази „изповед" на неговите почитатели и на вярната ни публика:

Моят творчески път започва със завършването на Музикалната академия в София и запознанството ми с Никола Гюзелев, с когото ме свързва едно дълго и плодотворно приятелство, и години на усъвършенстване и творчески търсения. Вокалната техника и интерпретацията на оперните партитури дължа на всеотдайността на Никола - голям артист и изключителна личност, който ми подари огромна част от неизчерпаемия си талант.

По-късно последва моят дебют в „Дон Карлос" в Софийската опера, след което работих два сезона като солист на Пловдивската опера и в същото време правех огромен брой прослушвания. Така получих договор в Театро Сан Карло в Неапол в ролята на Макбет.От този момент стартира моята международна кариера.

Последваха роли в най-големите театри, като Ла Скала, Торино, Парма, Венеция, Палермо, Берлин, Мюнхен, Виена, Цюрих, Метрополитан,       Ню Йорк и много други.

Последните ми роли са в „Набуко" и „Риголето", представени в някои от най-престижните театри на Европа, а също така в Пекин, Оман и др.

В момента подготвям ролята на Набуко в Театро Комунале в Болоня за откриване на новия сезон.

За успешната ми кариера огромен принос има моят мениджър Марио Дради, който е един от водещите оперни агенти в световен мащаб. Между многото му успешни проекти беше и създаването на Тримата тенори - Павароти, Карерас, Доминго.

Гостуването ми на сцената на Софийската опера винаги е било празник за мен, защото смятам, че публиката тук има огромното желание да се идентифицира с артисти, които имат международно признание и това е изключително важно за престижа на театъра. Подкрепям мнението, че макар и операта да е нематериален продукт, тя е едно от най-висшите творения на артистичния гений на човека. Създаването на познание и култура е инвестиция с неизмеримо висока стойност.

Желанието ми е Софийската опера отново да стане част от мрежата театри с постоянно участие на чужди изпълнители и диригенти, което допринася за издигане на реномето на театъра, а също така и за разширяването на критериите за качество на самата публика. Такъв е и случаят с младия италиански диригент Франческо Куатроки, който дирижира спектакъла на „Дон Карлос" на 29 септември.

Положителен факт е и представянето на копродукции с други театри, какъвто е случаят с „Аида" на Уго де Ана, който е един от водещите режисьори и сценографи в световен мащаб.

В този сезон ми предстоят изяви в оперите „Набуко", „Силата на съдбата", „Травиата", „Бал с маски" на сцените на театрите в Болоня, Билбао,  Венеция, Сан Франциско, Амстердам и др.

Накрая бих искал да призова всички, които се занимават с изкуство и култура в България, а също така и тези, които по политически причини администрират тези дейности, да помнят, че изкуството и знанието са нещата, които правят един народ богат, и че загубата на това богатство е равно на пълен мрак. Загубата на култура е безвъзвратна и с непредвидими последствия ...