Опера в 4 действия (8 картини)
Либрето Франческо Мария Пиаве
(по драмата „Дон Алваро, или Силата на съдбата“ от Анхел Перес де Сааведра)
Първо изпълнение: 10 ноември 1862 г., Мариинския театър, Санкт Петербург
Първо изпълнение в Италия: 27 февруари 1869, La Scala, Милано
Първо изпълнение в България: 21 февруари 1934 г., София
Хосе Мардонес, Енрико Карузо и Роза Понсел
в „Силата на съдбата”, Метрополитън опера, 1918
Издание
на партитурата
на „Рикорди”,
Милано
Действащи лица
Маркиз Калатрава бас
Дона Леонора ди Варгас, негова дъщеря сопран
Дон Карлос ди Варгас, негов син баритон
Дон Алваро, метис тенор
Падре Гуардиано, игумен на францискански манастир бас
Фра (брат) Мелитоне, францискански монах баритон
Прециозила, млада циганка мецосопран
Мастро Трабуко, мулетар и амбулантен търговец тенор
Алкалд, кмет на испанско село бас
Кура, камериерка на Леонора мецосопран
Хирург в испанската войска тенор
Място и време на действието: Испания и Италия, средата на XVIII в.
Съдържание
Първо действие
В дома на маркиз Калатрава. Младата Леонора, дъщерята на маркиза, съобщава на баща си, че обича метиса Алваро. Надменният испански гранд не иска и да чуе за брак на дъщеря си с човек без благородно потекло. Смелата девойка решава да напусне тайно бащиния дом. Всичко е готово за бягството, но в последния момент старият маркиз залавя младите. Разгневен, той заповядва да арестуват Алваро. За да се защити, младежът насочва пистолет към слугите и те го пускат. Като вижда, че опасността е отминала, Алваро хвърля оръжието си и иска по мирен начин да уреди спора с бащата на своята любима. Но при удара о пода пистолетът изгърмява и рекуширалият куршум ранява смъртоносно стареца. Така, против волята си, Алваро става неволен убиец. Ужасен, той чува как умиращият баща проклина дъщеря си. Алваро и Леонора нямат друг изход, освен да избягат от замъка.
Второ действие
Селска кръчма близо до францискански манастир. Братът на Леонора, дон Карлос ди Варгас, напразно търси избягалата си сестра. Обиколил е почти цяла Испания, но все още не е открил и най-малката следа от Леонора. В малко селце, недалеч от францисканския манастир, Дон Карлос е срещнал мулетаря Трабуко и неговия млад спътник, който привлича вниманието му със своята красота. Настойчиво и упорито дон Карлос разпитва мулетаря за другаря му, но мълчаливият Трабуко избягва отговора. Подозренията на благородника не са напразни. Спътникът на мулетаря е неговата сестра! В страшната нощ, когато е загинал баща им, тя е избягала заедно с Алваро, но дон Карлос не знае, че при бягството двамата влюбени са се разделили. Преоблечена като мъж, Леонора търси своя годеник. В кръчмата влиза младата циганка Прециозила и дон Карлос я моли да му гадае, но от нея не научава нищо за сестра си. Леонора смутена слуша разговора на брат си с Прециозила. Дон Карлос се е заклел да отмъсти жестоко на дон Алваро и на сестра си за нелепата смърт на баща си. Като разбира това, Леонора, която вече е изгубила надежда да открие Алваро, решава да постъпи в манастир.
*
Пред вратата на манастира Леонора оплаква нещастната си съдба. Тя моли игумена падре Гуардиано да я приеме в своята обител, като открива тайната си. Девойката предполага, че дон Алваро се е завърнал в родината си, в Перу, и вече е забравил за нея. Като се отказва от суетата на света, Леонора е готова да прекара целия си живот зад стените на манастира.
Трето действие
Тъмна нощ в гората. След дълги и безуспешни издирвания дон Алваро е решил, че любимата му вече не е сред живите. Той е отишъл на бойното поле, за да се избави от живота, който вече е станал безсмислен за него. Отчаяна храброст и презрение към смъртта бързо му донасят славата на храбър воин. Сега той носи името капитан Гереро и е един от най-уважаваните офицери в испанската армия. Но дори под куршумите на врага той не може да забрави своята любима и оплаква нещастната си съдба. Внезапно се разнасят тревожни викове. Дон Алваро се притичва на помощ и спасява офицер, попаднал в ръцете на неприятелски патрул. Това е дон Карлос ди Варгас, който се сражава под чуждо име. Смъртните врагове никога не са се виждали и си дават клетва за вечно приятелство.
*
В едно от сраженията дон Алваро е тежко ранен. Предстои му опасна операция. Той не очаква благополучен изход и моли приятеля си да изпълни последната му воля да изгори връзката с писма, които винаги е носил със себе си. Карлос потъва в мисли. Мъчно му е за храбрия Гереро, а в същото време неясни подозрения го измъчват. Защо, когато е бил представен за ордена Калатрава, Гереро толкова много се е уплашил? Защо само името на маркиз Калатрава е докарало до ужас този неустрашим офицер? В унеса си дон Карлос изпуска връзката с писмата и от нея изпада малък портрет на Леонора. Да, няма съмнение, че раненият офицер не е никой друг освен Алваро. В дон Карлос избухва желанието за мъст. Той не чува хирурга, донесъл радостната вест, че операцията е сполучлива и капитан Гереро ще живее. Мислите му са обзети от един стремеж да убие омразния метис!
*
Пазарният площад в малкото селце е изпълнен с пъстра оживена тълпа. Селяни, селянки и войници слушат предсказанията на циганката Прециозила и суровите проповеди на монаха Фра Мелитоне. Идва Алваро, който вече е оздравял. Към него се отправя дон Карлос и го призовава на двубой. Напразно Алваро обяснява, че не е виновен за смъртта на стария маркиз. Карлос не иска да го чуе. Той обсипва името на сестра си с хули. Алваро се застъпва за честта на своята възлюбена. Появилата се стража разтървава противниците. Дон Карлос е арестуван вдигнал е оръжие срещу по-горен чин, офицер. Алваро строшава шпагата си. Той ще се оттегли в манастир и там, в самота, ще намери покой и забрава.
Четвърто действие
В двора на манастира. Фра Мелитоне раздава милостиня на бедните и недоволно ги хока. Мърморенето му прекъсва падре Гуардиано, който му дава за пример кроткия брат Рафаел. Под това име е намерил убежище при францисканците дон Алваро. След седемгодишно търсене дон Карлос най-сетне открива своя противник и го принуждава да приеме дуела.
*
Сред планинските стръмнини се е притулила самотна хижа. Тук, далече от света, прекарва дните си като отшелник нещастната Леонора. В тишината и усамотението младата жена се опитва да забрави любимия. Изведнъж се чува силен шум от гласове. Изплашената девойка се скрива и с биене на камбаната вика монасите на помощ. Идва дон Алваро. В двубоя той е наранил смъртно дон Карлос и идва да помоли отшелника да прости греховете на умиращия. Вратата на хижата се отваря и на прага застава Леонора. Тя е щастлива да види своя любим, но Алваро е тъжен той е убил брат й. Леонора се хвърля към дон Карлос, но той с последни сили забива нож право в сърцето й не може да є прости, че е опозорила рода Варгас. Най-сетне Леонора ще намери вечен покой там, където няма омраза, а само любов.