Баритонът Иван Хр. Попов твори на столична сцена от начало на 30-те до средата на 60-те години. Днес името му е почти забравено, записите му от Златния фонд на БНР звучат рядко, но приносът му за разцвета на нашата опера през тези три десетилетия от нейната история е безспорен. Защото  Иван Хр. Попов беше сред най- добрите баритони у нас. Великият Тосканини казваше, че баритонът бил нормалният глас, за разлика от тенора или баса. Бил „гласът на мъжа от улицата”. Но в певческа България като че ли този вид гласове са по- малко от тенорите и особено от басите. Наистина, не са много певците- баритони от висока класа у нас. Бих споменал от миналото: Събчо Събев, Михаил Люцканов и Христо  Бръмбаров, а от по- ново време: Кирил Кръстев, Асен Селимски, Стоян Попов, Сабин Марков, Никола Василев, а след тях и днешните Александър Крунев и Петър Данаилов.  Сред тази знаменита редица се откроява името на Иван Хр. Попов. Певец с богат и плътен драматичен баритон с благороден тембър, владеещ до съвършенство италианската вокална школа, много добър артист, превъзходен музикант със завидна култура, владеещ няколко езика, той направи добра кариера, но поради скромността си остана някак в сянка.

Роден е на 10 май 1902 в Пловдив в семейството на адвокат, учил в Русия, който му открива прекрасния свят на операта. Като ученик в гимназията си дава дума, че непременно ще стане оперен певец. Притежава силен и добре озвучен глас, но му липсва школа. Дълъг е пътят, който изминава Иван Хр. Попов докато овладее италианското Белканто. Дълго и упорито търси подходящия учител, сменя мнозина, в София / Иван Попов, Стефан Македонски, Мянко Михайлов/ и особено в Италия /  Марио Самарко, Елвино Вентура и др./ Накрая успява. Завръща се в София. На 25 декември 1935 прави своя дебют в ролята на Ибн Хакия в операта „Савската царица” на Карл Голдмарк, но въпреки успеха ще трябва да чака цели три години, докато бъде ангажиран за редовен солист в Операта. Междувременно започва активно да концертира в столицата и в страната, работи и като вокален педагог. 

Ролите на Иван Хр. Попов не са много на брой, но са сред най- трудните за един баритон. Ето и част от тях: Холандеца от операта на Вагнер, Пизаро от „Фиделио” на Бетовен, Княз Игор, Граф ди Луна,  Лорд Астън в „Лучия”, Никаланта от „ Лакме”, Риголето, Евгений Онегин, Амонасро,  Барон Скарпия, Тореадора...

Като вокален педагог Иван  Хр. Попов оставя диря в българската певческа школа. Самият той се счита за възпитаник на  тъй наречената Болонска школа с прочутите й представители: Гарсиа, Ламперти и Пановка. Подготвя голям брой ученици, сред които блестят имената на сопраното Лиляна Василева, баритоните  Кирил Кръстев  и Васил Димитров.  Като преводач на оперни либрета, той ни остави редица прекрасни преводи на опери от Росини, Верди, Доницети, Чимароза. Като връх сред тях бих посочил неговия прекрасен текст на „Пепеляшка” от Росини, в който по един блестящ начин е съхранен и пресътворен на български езика на оригинала, който блика от хумор и оригинални   находки. 

Огнян   СТАМБОЛИЕВ