Михаил Лефтеров принадлежи към второто поколение  български  диригенти – градители на нашата първа музикална сцена, започнали творческия си път преди войната и продължили и след това / Асен Димитров, Асен Найденов, Валентин Бобевски, Атанас Маргаритов /.  В историята на българския Отличен концертиращ пианист и акомпанятор, солидно подготвен оперен, симфоничен и хоров диригент, той работи години наред неуморно и всеотдайно за различни музикални състави – хорове, оркестри, за оперите в София, Русе, Пловдив и за Музикалната академия и нейния Учебен оперен театър, на когото даде много.

Роден е на 29 юни 1907 година в София, под знака на Рака, н семейството на висш офицер. Майка му е добра пианистка. През 1927 завършва Музикалната академия, класа по пиано на проф. Невена Митова. Концертира още от петгодишната си възраст. След Академията свири и преподава. Изнася клавирни рецитали,  акомпанира на известни наши певци и инструменталисти, работи и като корепетитор в Кооперативния оперетен театър. Натрупал вече значителен опит, след специализация по дирижиране във Висшето училище за музика в Берлин, през 1939 година е вече редовен диригент на Царския симфоничен оркестър / Софийската филхармония/.

 През 1942 и 1943  гастролира с голям успех като оперен диригент в Берлин и Кобург, като дирижира „Риголето”, „Трубадур” и „Мадам Бътерфлай”. Получава договор като постоянен диригент в Бреслау /Вроцлав/, но поради военните действия се завръща в родината.  През 1945 година  поставя вече като щатен диригент „Мадам Бътерфлай” в Софийската опера, след което „Трубадур” и „Дон Паскуале” и балетите „Прометей” / по Бетовен/, „Копелия” на Делиб. 

За концерт на Софийската филхармония през декември 1944, ръководен от него, Марин Големинов ще напише следните редове: „ Онова, което характеризира Михаил Лефтеров е неговата техническа подготвеност и артистична зрелост, въпреки младостта му. Качествата му на много добър пианист му позволиха да разчете партитурите си, а това ще рече, да ги опознае дълбоко, да вникне в тях, защото диригентът е и преводчик между компонист и среда. Да дирижираш, значи да тълкуваш. Тук именно е най- голямото качество на Михаил Лефтеров. Едно от тези достижения , беше първият за този сезон концерт на Държавната филхармония, превърнал се в истинско музикално събитие.” / в. „Изгрев”, 15 декември 1944/.

За първата ни сцена Маестро Михаил Лефтеров поставя  още 12 заглавия на опери и балети, сред които на голям успех се радват: „Тайният брак” на Чимароза, „Веселите уиндзорки” от Ото Николай, „Любовен еликсир” на Доницети, „Кармен” на Бизе, „Джани  Скики” и „Бътерфлай” на Пучини. Критиката ги оценява високо като винаги подчертава „прецизната изработка” и „гъвкавост”, „стиловата чистота”, „благородната чувствителност и топлота”, „умението да слуша певците и да им дава нужната свобода”. Това е наистина така. Пишещият тези редове, има лични впечатления от работата на този голям и скромен български музикант. Неговите постановки на Моцартовите опери „Така правят всички” и „Отвличането от Сарая” / Учебния театър/, „Сватбата на Фигаро” / Русе/ и „Хофманови разкази”/ Пловдив/, както и последната му работа – „Ксеркс” на Хендел / за първи път у нас!/ в Музикалната академия през 1972, респектираха с изработката си, със стиловата чистота, с работата с певците и оркестъра. Те бяха сред големите успехи на българския музикален театър през 60-те и 70-те години.