На 14, 15 и 16 октомври 2016 г. в Софийската опера и балет се състоя незабравим празник за любителите на хореографското изкуство! След един век, на софийска сцена бляскаво възкръснаха магичните шедьоври на Игор Стравински „Петрушка” и „Жар-птица”. Истински подвиг за целия творчески екип на първия ни оперен театър е осъществяването на тези две балетни постановки за неимоверно кратко време.

Ценителите на творчеството на гениалния руски композитор имат основание да се удивят на това художествено постижение на родните балетни артисти, както и възторжено оцениха завладяващата интерпретация на оркестъра на Софийската опера на едни от най-сложните музикални фрактури в света. Съвсем не е парадоксално, че именити оркестри са се отказвали да разработят докрай тези две произведения на Стравински, изискващи значително време за реализация и предполагащи наличието на виртуозни инструменталисти. В предишни години, някои музикални състави дори са прекъсвали на дадено място изпълнението на посочените творби, без да положат извънредни усилия да довършат тази сложна музикална материя.

При срещата ни със световно известния хореограф Андрис Лиепа, достоен син и продължител на свещеното творческо дело на латвийския гений Марис Лиепа, постановчикът на двата балета искрено и емоционално сподели изключително интересни съждения:

„Това са уникални спектакли, създадени преди повече от 100 години. Удивителното е, че и днес продължават да са актуални. Със същите костюми, декори и хореография от оригиналните им премиери в Париж през 1910-1912 г. След революцията Дягилев и всички руски артисти – Павлова, Карсавина, Стравински, Бенуа и Бакст, остават в чужбина.

През 1992 г. реших да възстановя тези спектакли. Оказа се, че през 1957 г. синът на Михаил Фокин, Виталий, е изпратил в Русия два грамадни сандъка със записки на баща му. Сред тях има разпечатки и рисунки за „Жар-птица”.

Премиерата на „Петрушка”, „Жар-птица” и „Шехеразада” беше в Санкт Петербург през януари 1993 г. в Мариинския театър, обожаван от Фокин, любим и на Дягилев. Тези спектакли са поставяни в Дрезден, Рим, Марсилия, Минск, Рига, Тбилиси, Флоренция. Декорът и костюмите са изключителни! Ателиетата на Софийската опера направиха буквално невъзможното! Много съм щастлив, че балетната ви трупа работи с такъв ентусиазъм!

Българските зрители сега имат големия шанс да се потопят в атмосферата на руските сезони, които са били изнесени в Париж от 1909 до 1929 г. Създадени преди повече от век, спектаклите и сега се гледат с огромен интерес. Колко трябва да са изпреварили времето си! Дягилев е вървял срещу течението, създал е нещо ново.

„Петрушка” и „Жар-птица” са много подходящи и за най-младата публика. Децата ги възприемат като приказки. И същевременно попиват изкуството на Бенуа и Головин, костюмите на Бакст, хореографията на Фокин, емоционалната музика на Стравински.

В тези спектакли танцьорите се превръщат в истински артисти, израстват с майсторството си. Балерина, която е танцувала „Жар-птица”, след това играе по друг начин и „Лебедово езеро”. След Нижински, Петрушка е игран от Нуреев, Баришников, Василиев – всеки от тези велики артисти е смятал за щастие да участва в тези спектакли.

Много обичам София и България! За първи път дойдох в Софийската опера през 1987 г., за да играя на премиерата на „Лешникотрошачката” с постановчик Юрий Григорович. Първото, което направих след пристигането си този път, бе да посетя катедралата „Св. Ал. Невски” и храмовете наоколо. София ми напомня отчасти за стара Рига, отчасти за Виена, Париж. Удивителен град, съхранил много неща, свързани с историята. Всеки път идвам тук с огромно удоволствие и съм щастлив!”

Арнис Лиепа спонтанно изрази и възхищението си от изкуството на балетния състав на Софийската опера, който според него за неимоверно кратък срок е усвоил сложните постановъчни елементи и виртуозните хореографски решения, постигайки истинско съвършенство в премиерните представления.

На премиерата на 14 октомври, както и в следващите два спектакъла на 15 и 16 т.м., изумената от приказните изпълнения на вдъхновените артисти и възхитителния оркестър благодарна публика, възнагради тези истински герои на нашето време с нестихващи, бурни аплодисменти и възторжени възгласи, които за дълго не позволиха на изпълнителите да се оттеглят зад завесата.

Нека изтъкнем отново имената на тези небивали артисти, които покориха сърцата и умовете на младите и възрастните фенове, но което е още по-отрадно, и на трите спектакъла присъстваха много деца, девойки и юноши, покорени от приказните костюми, тоалети и декори. А танцовите изпълнения на солистите от балета и техните колеги завинаги ще бъдат запомнени с оригиналната интерпретация на образите на Петрушка, Балерината, Арапа, Фокусника, Дявола, Жар-птица, Царския син Иван, Кашчей Безсмъртни, Ненагледната царкиня и др.

Александър Александров и Никола Хаджитанев ни представиха един незабравим, чаровен, многострадален, но безкрайно жизнен и изобретателен Петрушка, а Хаджитанев се справи изящно и с ролята на Царския син Иван. Арапа бе изигран от Емил Йорданов и Цецо Иванов, като последният на следващия ден се превъплъти изумително и в ролята на Царския син Иван.

За дълго ще бъдат запомнени изпълненията в „Петрушка” на Марта Петкова и Катерина Петрова в ролята на Балерината, които плениха аудиторията със своята изваяна грациозност, съвършена пластика и перфекционизъм. Двете прими на извисения в своето голямо изкуство балетен състав на Софийската опера покориха душите и сърцата на благодарната публика чрез филигранното им превъплъщение в Жар-птица. Всяка от тях излъчи своя артистичен чар и индивидуална танцова харизма. Истинска естетическа наслада бе да се съпреживее красотата на техния танц, нежността и въображението в грациозните движения и излъченият до съвършенство психологизъм в сливането с този приказен образ.

Заслужава да отдадем голяма почит на оркестъра на Софийската опера и балет, под ръководството на диригента Григор Паликаров, който възхити всички с вдъхновената интерпретация на величавите композиции на Стравински и справяйки се блестящо с тяхната сложност и рискови кулминации, поднесе на публиката многобагрово звукоизвличане и хармонична темпова завършеност. И всичко това се дължеше на виртуозния потенциал и безкрайната професионална отдаденост на всички музиканти от оркестъра!

Постановката на Андрис Лиепа не ще бъде забравена с вярната му интерпретация на оригиналните творчески решения, стил и похвати от времето на споменати по-горе майстори на хореографското изкуство.

За постигнатия неописуем празник на цветовете, на художествените ефекти и приказна сценография и костюми, заслугата е на художник-постановчика на спектакъла Анатолий Нежни. С голям принос за ефектните оригинални костюми е и асистентът по костюмите Елена Нецветаева-Долгальова.

За триумфалното изпълнение на цялата трупа следва да отдадем заслуженото признание на художествения ръководител на балета на Софийската опера – Сара-Нора Кръстева, помощник-режисьора – Риолина Топалова, репетиторите Мария Илиева, Ясен Вълчанов, Милена Симеонова и Иванка Касабова. А от руска страна – заслугата е на асистент-хореографите Игор Пиворович и Светлана Романова.

Истински професионален подвиг бе извършен и от страна на техническите служби и творческите ателиета към Софийската опера и балет, които за неимоверно кратък срок изградиха тези приказни сцени, декори и впечатляващи художествени произведения.

След изумителните спектакли дочухме спонтанните мнения на някои развълнувани зрители:

Катя Белопитова: - Нямам думи! Двете постановки са безмерна гордост за нивото и висотата на изкуството на балетната ни трупа! И всичко това съчетано с изумителното изпълнение на вашия оркестър!

Богдана Вульпе: - Щастлива съм, че тук са с мен двете ми внучки! Те не ще забравят тези „приказки”, които им поднесохте и това вълшебно усещане и огромна радост виждам, че изпитват десетките млади хора, които днес изпълниха докрай гостоприемната оперна зала!

Стефан Христов: - Огромна благодат е да се направи такава точна и пълноценна възстановка на двата балета в стила на една отминала епоха. Но ето още едно доказателство, че истинското изкуство е безсмъртно и неподвластно на времето! Това е и достойна почит към великите руски артисти, които сътворяваха чудеса и за бъдните поколения! И нека оценим подобаващо таланта и творческата извисеност на целия екип на Софийската опера и балет, която отново доказа, че може и постига това, което изглежда недостъпно и за най-прочутите театри в света!

След тези искрени и многозначителни мнения, за нас остава неутолимото желание „Петрушка” и „Жар-птица” отново и отново да дарят нашата и чуждата публика с красотата, животворната танцова символика и вълшебната музика на една безсмъртна, изящна сътвореност!

Венелин ТОМОВ