"Българската музика е най-голямото ми вдъхновение - и народната, започнал съм с фолклора като танцьор, и балетната, и симфоничната", каза днес пред репортери именитият хореограф проф. Петър Луканов. По думите му никъде по света няма като българската музика - с такова богато звучене, ритъм, движение.

"За мен е най-важно музиката да ми говори, защото върху нея се гради спектакълът. Еднакво ме вдъхновяват и неравноделните ритми, и класиката", каза проф. Луканов. Той е работил и в Софийската опера, и във всички извънстолични балетни театри. И у нас, и в чужбина винаги е предпочитал да прави български заглавия.

Срещата с него беше по повод на организираното от Софийската опера и балет честване на 85-годишнината на известния хореограф и педагог с неговата постановка на балета "Дон Кихот" от Минкус на 22 октомври.

"Проф. Петър Луканов остави ярка следа не само в българския балет, а и сред различните световни стилове и школи - руската, американската и други", каза директорът на операта акад. Пламен Карталов. Той цени маестрото не само като хореограф, а и като личност, като професионалист и човек, който намира общ език с всички в постановъчния екип.

Огромната диря на проф. Луканов в родното балетно изкуство не само като хореограф и режисьор, а и като педагог отбеляза с благодарност директорката на Балета на Софийската опера Сара-Нора Кръстева. Тя пожела на маестрото същата веселост за следващите 85 години като веселието в "Дон Кихот", с който ще посрещне своя празник.

По думите на проф. Луканов поне 20 випуска балетни артисти са негови възпитаници - солисти на Софийската опера и на извънстоличните оперни театри - и в миналото, и днес, някои вече пенсионери. Много от възпитаниците му са преподаватели - доценти и професори.

"Ако трябва да започна отначало, пак бих се посветил на балета. Затова и автобиографичната ми книга е озаглавена "Танцът е моят живот", каза маестрото.

Той "призна", че през годините - и до днес, никога не е бил изцяло доволен от себе си. Постановката му харесва на премиерата, но веднага след това започва да открива неща, които би могъл да направи по-добре. Съпругата му е най-безжалостният му критик - винаги намира кусури. Той, по думите му, е инат, спори с нея, но после, ако прецени, променя някои неща.

Наследствеността е от полза за професията - несъстоятелен е т. нар. конфликт на интереси - да не могат хората от едно семейство да работят в един театър, смята проф. Луканов. В неговото семейство са три поколения балетисти - и дъщерите, и внучката се занимават с това изкуство. Със съпругата му се опитвали да насочат в друга посока дъщерите, но те "заплашили", че ще имат само двойки, ако ги пратят в Класическата гимназия. После сами отишли на изпитите за Хореографското училище.

"Не съм се опитвал да откажа никого от балета. Дори препоръчвам на родителите поне две-три години дъщерите им да учат балет като малки. Не е нужно да стават балерини, а просто за да имат по-добра стойка и походка, да са красиви", каза проф. Петър Луканов.

/НЗ/

/Пенка Момчилова, БТА/