Чимароза е роден в семейството на перачка и зидар, който загива по време на работа . Израства в мизерия, пансион при манастир, но получава от­лично музикално образование при прочутите неаполитански композитори Гаспаро Сакини и Николо Пичини. Двайсет и три годишен написва първата си опера ­ „Капризите на графа“, приета възторжено от публиката. Получава много поръчки за нови произведения и през целия си живот твори трескаво и напрегнато. През 1789 г. е поканен да заеме длъжността главен придворен композитор в Петербург, където живее и работи до 1792 г. После заема мястото на сънародника си Антонио Салиери като придворен композитор във Виена. В австрийската столица създава своя шедьовър ­ комичната опера „Тайният брак“, цялата бисирана от публиката на премиерата (случай без прецедент и неповторен в историята на музиката!). През 1799 г. се завръща в родния си град и участва активно в на­ционалноосвободителното Неаполитанско въстание. Осъждат го на смърт, но е помилван заради заслугите си като музикант от крал Ферди­нандо ІV, заменил присъдата му с изгнание. Решава да се завърне в Русия, страна, която е обикнал, но умира по пътя за Санкт Петербург.

Чимароза сътворява 64 опери ­ главно комични и няколко сериозни. В исто­рия­та на жанра се смята за пряк предшественик на Росини и Доницети, за един от първомайсторите на операта буфа, създадена от Перголези и Паизиело.

„Стилът на Чимароза, пише през 1823 г. Стендал, искри от коме­дий­ност, страст, сила и веселие. Той въздейства на въображението ни чрез продължителни музикални периоди, в които необикновеният блясък и пищност се съчетават много умело с необикновената точност на изказа...“

„Тайният брак“ (за която Росини в присъщия му шеговит стил казва, че била „най-доброто му произведение“) е една от най-жизнерадостните и оптимистични опери. Широкото мелодично развитие, прекрасните, лесно запомнящи се арии, дуети и ансамбли, ясната прозрачна оркестрация са осигурили огромната популярност на тази забележителна творба на италианския класицизъм и повече от две столетия тя не слиза от световните сцени.

Тайният брак

IL  MATRIMONIO  SEGRETO

Комична опера в 2 действия (3 картини)

Либрето Джовани Бертати (по едноименната комедия от Гарик и Колмън)

Първо изпълнение: 7 февруари 1792 г., Виена

Първо изпълнение в България: 5 април 1947 г., София

Джеронимо, богат търговец ­ бас

Елизета, негова по-голяма дъщеря ­ сопран

Каролина, негова по-малка дъщеря ­ сопран

Фидалма, сестра на Джеронимо ­ мецосопран

Граф Робинзон ­ бас/баритон

Паолино, служител при Джеронимо ­ тенор

Място и време на действието: Болоня, Италия, средата на ХVІІІ в.

Съдържание

Първо действие

Каролина, по-малката дъщеря на дон Джеронимо, се е омъжила тайно за неговия служител Паолино. Младите са принудени да крият засега своя брак: Джеронимо за нищо на света не би приел за зет бедния и при това от неизвестен род Паолино. Тщеславният болонски богаташ иска да омъжи дъщеря си само за аристократ. Той очаква пристигането на граф Робинзон, проявил интерес към по-голямата дъщеря Елизета. Девойката е извън себе си от радост ­ този брак ще я направи графиня. Но Каролина не споделя възторга на сестра си. Според нея главното е не титлата на бъдещия съпруг, а душевните му качества. Двете сестри започват да спорят и дори се скарват. Неочаквано Каролина намира съюзници в лицето на леля си Фидалма. Заможната вдовица е убедена, че щастието не е в парите, а в истинската любов. Зарадваната Каролина е готова да открие тайната на своя брак, но Фидалма я изпреварва, като признава, че е влюбена в младия Паолино. Самоуверената вдовица не се съмнява, че младежът ще отговори на чув­ст­вата є и че скоро ще стане неин съпруг. С пристигането на граф Ро­бинзон смутената Каролина се опомня. Графът е дошъл на сгледа. Той не харесва Елизета, затова пък го пленява по-младата сестра. Оскърбена от студенината на кандидата, Елизета избягва от стаята. Забелязала, че графът е бла­госклонен към нея, Каролина иска да го помоли да склони баща є да признае тайния є брак. Тя се приближава плахо към знатния гост, а той мисли, че девойката не се решава да направи признание, и бърза да я увери в своята любов. Втурналата се в стаята Елизета чува обясненията на графа. Разг­невена, тя се нахвърля върху сестра си и неверния годеник. Шумът и виковете събират всички от къщата.

Второ действие

Графът успява да привлече дон Джеронимо на своя страна. Като узнава, че Робинзон се отказва от половината зестра, обещана на Елизета, търго­вецът му разрешава да се ожени за Каролина. Щастливият граф бърза да сподели радостта си с Паолино. Изпаднал в отчаяние, младежът решава да потърси защита от Фидалма ­ нали тя винаги се е отнасяла добре с него. Но го очаква нов удар: вдовичката му предлага да є стане мъж. Не издържал на стоварилите се отведнъж върху главата му изненади, младежът изгубва съзнание. Дотичалата Каролина се хвърля към любимия. Без да обръща вни­мание на леля си, тя полага грижи за Паолино. Ядосаната Фидалма решава да отмъсти на съперницата си.

Граф Робинзон иска да убеди Елизета да се откаже доброволно от брака. Той я уверява, че ще бъде много лош съпруг: играел на карти, пушел, пиел, на всичко отгоре бил и лунатик и нощем се катерел по покривите! Но всичките му доводи не могат да откажат Елизета ­ тя иска да се омъжи за него. На Робинзон не му остава нищо друго, освен да є съобщи, че не иска да се ожени за нея. Вбесената Елизета изтичва при баща си. Заедно с Фи­дал­ма тя настоява Джеронимо да изпрати сестра є в манастир. Търговецът е съгласен ­ страхува се да не развали отношенията си с богатата си сестра, защото тя може да го лиши от наследство. Узнала за решението на баща си, Каролина изпада в отчаяние. Паолино успокоява ридаещото момиче ­ те ще избягат от къщи, ще се спасят. Младите се оттеглят в стаята на Каролина, за да приготвят всичко необходимо за бягството.

*

Графът е видял сълзите на Каролина и е натъжен от скръбта є. В желанието си да помогне на момичето, той броди под прозорците є и попада пред очите на Елизета. Скоро след това ревнивата девойка чува стъпки в стаята на сестра си и решава, че графът тайно се е промъкнал при Каролина. Виковете на Елизета събират цялата къща. Разгневеният Джеронимо заповядва на Каролина да отвори вратата. За общо учудване Каролина се явява на прага не с графа, а с Паолино. Потънали в сълзи, те падат на колене пред бащата и признават, че от осем седмици са женени. Неочаквано на помощ на младата двойка идва графът. С обещанието да се ожени за хубавата Елизета, той успокоява Джеронимо и старецът се съгласява да благослови тайния брак.

ШЕДЬОВЪРЪТ НА ЧИМАРОЗА НА НАША СЦЕНА

„Тайният брак” се появява на наша сцена едва през следвоенната 1947.  Постановката е по идея на работещия тогава у нас московски режисьор Сергей Румянцев, който преди това режисира успешно „Княз Игор” на Бородин, „Дама Пика” и „Евгений Онегин” на Чайковски и „Бохеми” на Пучини. Диригент е опитният музикант и театрал Михаил Лефтеров, а художник на декорите и костюмите Асен Попов. Убеден привърженик на реалистичния театър в традициите на Станиславски, Румянцев изгражда умело и стройно тази практически камерна опера / без хор и балет, с една обстановка/, като прави едно точно разпределение на трите женски и трите мъжки роли. Режисьор- педагог / работещ много упорито и всеотдайно със солистите/ той им помага да изградят задълбочено и убедително своите роли, всеки според натюрела си. А те са не само отлични белкантови певци, но и талантливи артисти, притежаващи и безспорна комедийна дарба: Катя Апостолова, Павел Елмазов, Серафина Динева, Иван Масларов, Надя Бърдарова, Георги Иванов. Постановката се радва на много голям успех, веднага става репертоарна за Софийската опера и може да се съжалява, че отсъства от нейния афиш вече седем десетилетия.

Няма музикална сцена в страната, където операта „Тайният брак” да не е видяла светлините на рампата: Бургас / 1960/, Пловдив / 1962/, Ямбол / 1971 и 1980/, Варна / 1981/, Благоевград / 1987 и 2012/, Сливен / 1989/, Пловдив / 2001/, Русе / 1972 и 2003/.

През 2012 година с постановка на „Тайният брак” бе отбелязана 40- годишнината от откриването на първата и единствена у нас Камерна опера / Благоевград/, основана от акад. Пламен Карталов.

От голямото творчество на Чимароза, освен тази опера, у нас е реализирана с успех още една негова творба „Оперният директор” или „Импресарио в затруднение” / L Impresario in angustie- 1786,  Сан Карло, Неапол/.  Това се случва през 1980 година в Ямболския музикален театър, носещ името на големия наш режисьор Драган Кърджиев. Десет години по- късно тази прекрасна комична опера, осмиваща театралните нрави и оперните примадони, се представи с успех и на бургаска сцена под диригентството на Ивайло Кринчев и режисурата на Мая Славчева.


Виолета Шаханова/ Каролина/
и Пеньо Пирозов / Паолино/
в „Тайният брак”
на русенска сцена.