Аз съм Виолета, която идва от Албания, но не забравям никога моите български корени
Сопраното Рамона Тулумани от Албания обича да пее в Софийската опера, защото цени хората и работата в първия ни оперен театър и има български корени. Нейният прадядо Георги Лилов е бил инженер и помага на архитект Лазар Парашкеванов при строителството на Софийската опера. През 1963 г. Николета Лилова, дъщеря на Георги Лилов, бабата на Рамона, се омъжва за албанеца Рамиз Ковач. По това време г-н Ковач учи оперно пеене при проф. Христо Бръмбаров. След като завършва следването си, той заминава със съпругата си за Тирана, Албания.
Рамиз Ковач е най-известният баритон в Албания. Той е удостоен със званието народен артист. Носител е на много награди. Рамона Тулумани е от семейството на артисти, което означава, както твърди тя, че съдбата й е предопределена да бъде свързана с изкуството. „Първият ми идол беше дядо ми, Рамиз Ковач, а след това баща ми, Едмонд Тулумани, който ме научи на работа.”
Рамона Тулумани е родена в Тирана, Албания, на 5 юли 1985 г. Още от дете тя започва да свири на пиано и печели някои награди. След това учи и пеене в гимназията по изкуствата, като се дипломира само с пеене. Завършва Академията за изящни изкуства в Тирана. През първата си година в Академията тя е в майсторския клас на прочутото сопрано Катя Ричарели. Участва също и в няколко други майсторски класове на Катя в Рим, както и в други градове на Италия.
След Академията Рамона се състезава за участие в майсторския клас на голямото сопрано Райна Кабаиванска в София. Рамона е сред десетте избрани от нея измежду сто певци. След приключване на обучението си с оперната дива тя се посвещава на оперната сцена.
Рамона се изявява успешно на сцената на Тиранската националната опера и балет в опери като „Риголето” и „Травиата” на Верди. Тези две творби съпътстват младата певица в Италия, където режисьор е Катя Ричарели. Албанката играе с успех и в оперите „Бохеми”, „Любовен еликсир”, „Вилиси” и др. Но операта, която пее най-много пъти и продължава да изпълнява е „Травиата”. Тя играе главната роля на Виолета. Диригентите, с които си сътрудничи, са Даниеле Аджиман, Вито Клементе, Леонардо Куадрини, Виторио Паризи, Джанкарло де Лоренцо и т.н.
Голяма емоция е, когато през 2013 г. пее във Ватикана по случай рождения ден на папа Франциск.
Рамона е първото албанско сопрано от страната на майка Тереза, поканено на такова голямо събитие. В един от репортажите на “RAI 3”, Рамона е представена като „най-красивия глас на това събитие”.
Тя е пяла в много страни, в Париж, Атина, на Охридския летен фестивал в Македония, в Организацията на обединените нации в Женева и т.н. Всяка година Тулумани участва в концерта „Тримата тенори” в Тирана като специален гост.
Преподавател е в Албанската академия на изкуствата.
Тя е „Посланик на мира” от 2007 г. и получава автограф от Бан Ки Мун през 2007 г
През пролетта на 2016 г. италианската преса похвали превъзходната Джилда на албанско сопрано в операта „Риголето”, в театъра на град Лече.
„След премиерата, разказва певицата, от публиката се чуваха възгласи: „Убедителна и привлекателна. Превъзходна Джилда!”
Тулумани e оцененa за перфектната си техника, за вариациите на красивите и запомнящи се арии.
Музикалният критик Илария Стефанели пише: „Браво, Рамона, твоят глас лети във висините, носи се на облаците, отлично, отлично!”
За италианската публика Тулумани казва:
«Познавам добре тази взискателна публика. Тя е много точна и критична.
Когато е доволна, тя не може да се сдържа и винаги реагира.
Друга голяма радост за мене беше поканата, която получих от Ватикана, за да пея на концертите, организирани от Светия престол, по повод канонизирането на Майка Тереза. Много съм горда, че Майка Тереза е албанка. Тя вече принадлежи на целия свят. Нека всички се молим на тази жена, защото тя носи само доброта.
Пях в катедралата на «Санта Мария дел Анджели» във Bатикана, пях албански и италиански песни. Майка Тереза отдавна е светица за мене. Чувствах се много щастлива, усещах, че аз стоя пред нея и тя ме благославя.
Същото изпитах и в Софийската опера, когато миналия сезон пях ролята на Виолета от „Травиата”. Струваше ми се, че моят прадядо , инженер Георги Лилов, който е строил операта, стои някъде в тъмното и се радва, че пея на тази сцена. Бях толкова доволнa от дългите аплодисменти, сълзи, цветя , а после и от сърдечните поздрави от различни хора от българската публика.
„Травиата” е вулкан от чувства, в либрето всичко ме привлича. Трагичната съдба на Виолета, прекрасните звуци на Верди ме вълнуват от върха на пръстите до върха на главата ми. Аз пресъздавам тази роля с много любов, защото имам чудесна връзка с българската публика. Възнаградена съм от нея и чувствата са ни взаимни.
Когато бях девойка четох романа на Дюма „Дамата с камелиите”. Виолета се опитва да живее във висшето общество, което е един балон, но то е лицемерно към нея и не я приема. Макар че нейната страст и любов към Алфред свършват със смъртта й, никой не й съчувства. Когато пея тази роля аз винаги намирам нещо ново в нея, което не съм показвалa по-рано.
За мене тя винаги е за първи път.
В живота знам, че не съм Виолета. Силна личност съм, стъпила съм здраво на земята и винаги ще се боря за своята любов.
Оценявам поканата на академик Пламен Карталов да гостувам в новия сезон в “Tравиата” на Bерди. Софийската опера има прекрасен персонал, високо квалифицирани кадри, истински професионалисти с ясни виждания за мястото и ролята на операта в съвременния ни живот. Това е покана, която ще остане незабравима за мене и за моето семейство.
Обичам много София и се чувствам добре тук. Ходя с удоволствие по улиците и парковете на града. Припомнят ми детствотo, българските приказки, песничките, които майка ми и баба ми пееха тайно с много любов.
Прадядо ми Георги Лилов беше завещал на дъщеря си, баба ми, скъп подарък от архитект Лазар Парашкеванов - „История на европейската опера”. За мене това е много ценен спомен и сега се пази в нашата къща в Tирана.
Лазар Парашкеванов и прадядо ми са работили с много любов на строежа.
Чувствали са се като привилегировани и за тях това е било голяма награда.
Aз съм eдна Виолета, идващa от Албания, но не забравям никога моите български корени. Пея с много голяма любов за Българя. Така, както може да правят само албанските жени. Майка Тереза е албанка, а тя чрез живота си направи една прекрасна характеристика на албанските жени. Приживе каза вдъхновени думи, които са за мене ориентир за всеки ден. Те са свещени:
„Половината от човешката красота е думата. Говорете сладко, това не ви струва нищо!”