Днес се сбогуваме, но не се разделяме с голямата личност, човека и приятеля Сергей Давидов.
Дълбокият ни поклон пред него, е само един от знаците на обич, признание и благодарност пред сиянието и красотата на присъствието му в националния ни културен живот и общението му с хората на изкуството.
Не познавам толкова сърдечна благородност на човек, преливаща в струяща благосклонност лично да се интересува, насърчава и подтиква всеки един момент, в който се е чувствал запален, отдаден и посветен.
Като от свят олтар, се е извисявала неговата голяма вяра в хората на изкуството - поети, артисти, режисьори, хореографи, музиканти, художници, като е вярвал искрено и чисто по детински в тях, в идеите им, и страствал в музите им - с душата си.
Емоционално докоснат, Сергей Давидов е отговарял без резерви, като страстен поклонник - да се окриля, създава, и мощно да се върви напред към прогреса на съвременна България и нейното живо изкуство, особено приоритетно за него, балетното и оперното.
Благодарение на Сергей Давидов се сбъднаха много от най-значимите творчески постижения и върхови успехи на Софийската опера и балет.
Благодарение на Сергей Давидов се сбъднаха най-дръзновени идеи.
Първи, той казваше, "правим го...", "вярвам в това...", "няма да се отказваш...". Настойчивостта му зареждаше с огромна енергия всяко начинание, на пръв поглед страховито за изпълнение, но усмивката и куража на покровителя, доверието и убедеността на близкия до теб приятел и съидейник правеше от всяка стъпка история.
Благодарение на Сергей Давидов, се лекуваха много артисти, осигуряваше на много подслон и всякаква необходима им подкрепа.
Благодарение на Сергей Давидов - меценатството, толкова важно за прогреса и традициите на една нация, имаше за критерии и еквивалент за най-високо качество, създаваните и с негово участие и грижата му в развитието на млади таланти и художественото творчество на сцената на Софийската опера и балет.
Много ще ни липсваш Сергей... с дъха ти в залата... на твоя театър - Софийската опера.
На твоя пети ред, твоят стол с номер 98, ще е празен без теб...
Креслото ти обаче, ще бъде винаги почетно - твоето, макар ти да не разрешаваше да се споменава името ти заради приятелството, човечността ти, постъпките и благородството ти на покровител на операта и балета.
Сбогом, скъпи Сергей... приятелю!
Сбогом, рицарю на благородството, честта, щедростта и любовта ти към живота и изкуството.
Сбогом, но не се разделяме!
Искрено твой,
Пламен Карталов
Софийска опера и балет
14.09.2016 г.