Началото

Роден във Варна, Борислав Иванов завършва Първа мъжка гимназия, едновременно с това e извънреден ученик и в новосформираното Музикално училище в морския град. Открил за себе си веднъж завинаги света на класическата музика, той свири на цигулка, но неговото истинско призвание се оказва съдбата на диригента. Дебютът му е през 1949 г., когато още като ученик в 7 клас на Първа мъжка гимназия му е поверено да ръководи хора и оркестъра на училището. След завършване на средното си образование, в продължение на една година, сам спечелва средства за следването си в Музикалната академия, където влиза през 1951 г. с изпит по цигулка и пиано (на което впрочем се научава да свири сам). Професор Георги Златев-Черкин, композитор, педагог в българската Музикална академия и във Виенската консерватория забелязва таланта на Борислав Иванов и го записва в новосформирания, първи български хорово-диригентски клас на бъдещият професор Георги Димитров, известен като Класът на професорите. Така Борислав Иванов, заедно с Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев и други, влиза в плеядата изключителни български имена, които формират облика на българската музикална култура и я прославят навсякъде по света.

Стремителна кариера

Творческият път на Борислав Иванов е едно стремително изкачване към световната слава. След завършване на Консерваторията със специалност оркестрово дирижиране при Влади Симеонов, той работи в ДМТ „Стефан Македонски”, ръководи хорове, оркестри и опери в различни градове, в тандем с най-плодовития български оперен композитор Парашкев Хаджиев, осъществява премиери на най-известните му опери. И във Варна дебютът му като диригент е свързан с Парашкев Хаджиев и неговата опера „Имало едно време”. Тук той натрупва богат диригентски, организационен и импресарски опит, включително като директор на Варненската опера и на ММФ „Варненско лято”. За неговото майсторство ласкаво се изказват световни музикални авторитети като композиторът Арам Хачатурян и диригентът Курт Мазур, а режисьорът Валтер Фелзенщайн го кани на стаж в Комише Опер в Берлин (1963). Следват първите концерти в Ерфурт и Майнинген, участие в международен диригентски конкурс в Ливърпул (1964), където Борислав Иванов е единственият участник отвъд „желязната завеса” и единственият, който дирижира без партитура. 32-годишният българин заслужава най-високите оценки на британската музикална критика.

Ученик на Херберт фон Караян

Вторият впечатляващ тласък в творческото развитие и международната кариера на Борислав Иванов идва след срещата с великия Херберт фон Караян, който характеризира дарбата на младия българин с думите: „Борислав Иванов притежава голяма музикалност. Неговата мануална техника се отличава с прецизност, яснота, сигурност и рутина и това му позволява да интерпретира с голяма изразна сила”. Един от малцината щастливци, Борислав Иванов е допуснат до творческата лаборатория на може би най-големия диригент на XX век, при който усъвършенства своето майсторство, заслужавайки признанието Ученик на Херберт фон Караян. По препоръка на Караян Борислав Иванов е поканен да дирижира Симфоничния оркестър на Берлин, на който впоследствие става и Генерален музикален директор – престижен пост, на който остава цели 40 сезона.

Репертоар

Огромният и разнообразен репертоар на Борислав Иванов обхваща голяма част от световното и българско музикално наследство, както и цялата оперна класика: „Палячи” и „Селска чест”, „Травиата”, „Аида”, „Дон Карлос”, „Ернани”, „Набуко”, „Бал с маски”, „Трубадур” „Риголето”, „Отело”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Евгений Онегин”, „Борис Годунов”, „Мадам Бътерфлай”, „Кармина Бурана” и др.

Мениджър

Независимо от международните си ангажименти, Борислав Иванов никога не се откъсва от България и непрекъснато работи за популяризиране на българската музикална култура и на българските оперни гласове по света. Като директор в продължение на общо 30 години на оперите във Варна, Пловдив и София, той култивира високи естетически критерии, благодарение на които симфоничните и оперни колективи завоюват аплодисментите както на българската, така и на чуждестранната публика. Стотици са турнетата, организирани от Борислав Иванов, по време на които за пръв път звучи българска музика и за пръв път се представят български инструменталисти и певци на различни сцени в различни страни по света: Германия, Франция, Дания, Белгия, Холандия, Португалия, Египет, Испания, Китай, Япония, Южна Корея, Мароко, Малта и др.

Огромен е неговият принос в утвърждаването на българската музикална култура (любима му е Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров) и големите български оперни гласове на световния подиум. Той представя и подпомага международната кариера на оперни певци като Юлия Винер, Никола Николов, Гена Димитрова, Димитър Петков, Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, София Иванова, Орлин Горанов и др. С тях и с други изявени български солисти и музикални състави гастролира многократно в Испания, Италия, Германия, Полша, Русия, Египет, Франция, Белгия, Турция и др.

Основател на оперни фестивали

Забележителни и ненадминати от друг български музикант са постиженията и заслугите на Борислав Иванов като основател, мениджър и арт-директор на оперни фестивали. В България той поставя началото на традицията на Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив; в продължение на 30 години е арт-директор на Оперния фестивал в Палма де Майорка, ръководи Оперния фестивал в Севиля, стои начело на Оперния фестивал на остров Родос, Гърция, участва също в оперните фестивали в Солотурн, Картуха, Естепона и др., журира международни конкурси в Италия, Германия, Гърция.

Във всички оперни театри и симфонични колективи, с които работи, Борислав Иванов оставя своя знак за професионализъм. Епохата Борислав Иванов е неизменна част от историята както на Берлинския симфоничен оркестър, така и на оперните театри във Варна, Пловдив и София, също на Държавната опера в Касел, Германия и Държавната опера в Анкара, Турция. Високите оценки на световната преса за дълбочината на неговите проникновени музикални интерпретации, за високото му диригентско майсторство, както и за качествата му на талантлив мениджър, знаещ как да консолидира творческата енергия на големи музикални колективи, са признание не само за Борислав Иванов, но и за България.

Днес

В момента Маестро Борислав Иванов е Почетен главен диригент на Истанбулската национална опера и Артистичен директор на Държавната опера в родния си град. В добро здраве и с несекващ творчески дух, той продължава да внася своя високохудожествен принос в българския музикален живот - не само със сценичните си изяви, а и като дарява с опита и знанията си по-младите поколения. Именно той води във Варненската опера новата диригентска смяна Светослав Борисов и Вилиана Вълчева, както и много нови солисти. Благодарение на неговата активност и компетентност през лятото на 2010 г. бе поставено началото на Опера в Летния театър, в която вече за седми пореден път гостуват водещи български и чуждестранни оперни гласове и диригенти от световните сцени. През есента на тази година Маестро Борислав Иванов ще води екипа на Варненската опера за участие в поредното издание на Международния фестивал в Аспендос, един от най-големите антични театри в света.

Равносметката на един достоен живот

Маестро Борислав Иванов е дирижирал над 3500 спектакъла на 4 континента и вече 65 сезона стои с неизменен успех на диригентския пулт. Доказан творец от световен ранг, той е доайен на българските диригенти с най-много изяви на световните сцени. Признат и уважаван от всички лидер, Борислав Иванов ръководи и менажира дейността на редица музикални институти в България и извън нея, организира безброй чуждестранни турнета за българските оперни театри, като само с Варненската опера е бил на 36 гастрола в чужбина. Неговият принос към българската и световната музикална култура е безспорен.

Маестро Борислав Иванов е удостоен с редица български и международни награди, сред които най-високото отличие на Германия Орден за заслуги Първа степен, връчен му през 1992 г. лично от президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Носител е на Златен медал за пропагандиране на италианската музика по света. Удостоен е с почетната Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, „Златна лира” на СБМТД за изключителен принос в развитието и популяризирането на българското музикално изкуство. Пловдив го е отличил с две награди и Почетно гражданство, а за 85-годишния му юбилей през 2016 година

Инициативен комитет предлага номинацията му за Почетно гражданство и на Варна.

Виолета Тончева