Връзка към публикациятаята
Певицата изпълнява ролята на Фенена в спектакъла на акад. Пламен Карталов "Набуко", поставен под открито небе пред "Свети Александър Невски"
Шай Блох е завършила музикалната академия в Тел Авив, където нейни преподаватели са били Тамар Рахум и Мир Азухай. „Имам много учители и в Европа, и в САЩ.Скоро ми предстои да работя с Мирела Френи - вдовицата на Николоай Гяуров”, каза пред Епицентър.бг израелската певица, която изпълнява ролята на Фенена в операта „Набуко” от Джузепе Верди.
Акад. Пламен Карталов поставя спектакъла на пл. „Свети Александър Невски” като катедралата е естествен декор за историческата драма. Трапецовидната сцена с формата на разгънат свитък – с 40 метра дължина и 10 метра дълбочина е изградена на северната страна на храма . Четири етажните градини на Семирамида са поставени върху масивна пирамидална конструкция, а същинската Стълба към небето завършва с ръцете на Моисей.
Мецосопраното Шай Блох даде интервю за Епицентър.бг часове преди премиерата на „Набуко” е в събота вечерта. Спектаклите дирижират Михаил Синкевич от Русия и Жорж Димитров. Постановката е посветена на 125 години от създаването на Софийската опера.
- Госпожо Блох, за първи път ли сте в България?
- Да, но за жалост животът на певеца е такъв, че той вижда много повече от сцената и хотела, отколкото от държавата, която посещава. Много хора ми казват „О, вие обикаляте света, завиждаме ви!”. Но те не знаят, че това не е пътуване за удоволствие и от репетиции и представления не ни остава никакво време да разгледаме страната като туристи. В София съм едва шест дни и се надявам да имам поне една свободна сутрин, в която да я разгледам.
Чувала съм колко красива е България, каква уникална природа има и какви старини, но се надявам да дойдем със съпруга ми като туристи и наистина да ги видим.
През последния месец бях в Болоня, обаче си признавам, че нямах много време да разглеждам забележителностите на Италия. Все си казвам, че когато съм във ваканция ще се наслаждавам на природата, храната и интересните места на държавата, в която в момента съм по работа.
- Не посетихте ли поне синагогата – софийската е най-големият сефарадски храм в тази част на Европа?
- Не, все още не. Но съм чувала, че тя се намира на площад, на който има също така църква и джамия и това е много показателно за съжителството на религиите в България. В Йерусалим разположението е същото, но отношенията далеч не са толкова мирни. Непременно ще отида до синагогата.
- Работили ли сте с маестро Пламен Карталов преди това представление на „Набуко”?
- Не, за първи път работим заедно. Пяла съм под режисурата на много добри постановчици, но ми направиха силно впечатение неговото вълнуващо участие и съпричастност, неговата концепция как точно да бъде изпълнена ролята и как най-добре да се придаде внушението, което той би желал. Смятам,че маестро Карталов притежава изключителен професионализъм и опит. За мен той е силна личност, който успява с малко думи да направи заданието ясно и разбираемо за актьора, а и виждате самата постановка - заобиколени сме от десетте Божи заповеди и те са на фона на християнска църква. Изобщо целият начин, по който е замислен спектакъла е впечатляващ.
Търсеха израелска певица, която да бъде част от трупата, за да изпълни ролята на Фенена, която в името на любовта сменя религията си и става юдейка. За мен като израелка, като жена и като юдейка, този образ има специално значение.
За мен това участие е страхотен опит, напипване на атмосферата на операта, на образа.
- Как се сработихте с българските си колеги?
- Ние сме интернационален състав. Те са много приятелски настроени. Накараха ме да почувствам гостоприемството.
- Образът на Фенена близък ли е до вашия характер?
- Трябваше да намеря общи черти, за да мога да я претворя. Някои неща ми беше трудно да пресъздам. Нейният образ е много специален. Фенена е силна жена, която се опълчва на всички и променя религията си от любов към Исмаел, въпреки почитта към баща си. Тя е чиста, честна. Аз много я харесвам.
- Представлението е под открито небе. Каква е разликата в усещането на певеца при изпълнение под звездите и в театъра?
- Изпълнителят винаги се притеснява дали ще се чува. Под открито небе пееш с микрофон, но пък тогава зависиш от техниката, а не толкова от собствените си гласови възможности. Страшничко си е, но пък и усещаш как гласът ти се „движи” във въздуха, как се извисява. Тогава и публиката е много близо то теб и може да види актьорското ти изпълнение в детайли – дали наистина се вживяваш в ролята. Нямаш право на фалш, всеки детайл трябва да е истински, защото те виждат като под микроскоп.
В залата, от друга страна си зависим от акустиката. Там мащабите са по-малки и общуването с публиката по-близко.
- В края на разговора, разкажете ни малко за себе си.
- Израснала съм в Северен Израел в много малко селце. Следвала съм в университета в Тел Авив – в музикалната академия оперно пеене. Завърших двугодишната програма към националната опера и останах да работя там. Ние сме малка държава и в Изроаел имаме само един оперен театър, така че ако искаш да направиш кариера, трябва да пееш навън – в Европа или в САЩ. Затова гастролирам много главно в Италия, но пея различни образи във всички кътчета на Европа.
Омъжена съм, но през последния месец съм била само три дни в Израел.
- По традиция евреите са отлични диригенти, пианисти и зигулари. Пона такава е репутацията им по цял свят.
- Много страхотни израелски музиканти наистина са диригенти, пианисти и цигулари, защото съществува вековна традиция в еврейските семейства в миналото да се слуша и да се изучава класическа музика. В Европа и в Русия това е било част от обучението през детството.
В този смисъл аз съм наследничка на невероятни музиканти. Но трябва да призная класическата музика и операта не се радват на изключителна популярност в Израел днес.
На много повече известност се радват високите технологии и изобретения. С това се занимава моят съпруг.
- Не ви ли се е искало да опитате да пеете и поп музика? Когато човек има глас, това не е трудно, а популярността е много по-голяма.
- О, и заплащането – също. Но аз през целия си живот съм искала да бъда единствено оперна певица. Започнала съм с участието в хорове като дете, също така съм свирила на пиано, но винаги самокласическа музика. Гласът ми е така поставен, че когато се опитам да изпея едно поп парче, звуча невероянто смешно. Поне според мен. Просто не мога!
Класическата музика ме интересува и ме предизвиква, докато популярната се харесва на повече хора, но не ми доставя удоволствие.
Автор: