Известното в цял свят сопрано Фиоренца Чедолинс тези дни е за първи път в България, за участие в постановката на Уго де Ана в Софийската опера на „Норма” от Винченцо Белини. Изпълнителката се среща за първи път с прочутия аржентински режисьор през 2003 г. в Токио, където той поставя същото заглавие. Внушителния декор на тази постановка сега впечатлява публиката в София, допълнен от ефектната и изключително красива мултимедия и създадените за новата постановка костюми.
„Един нов град е винаги едно откритие, много е вълнуващо да си в друг оперен театър. Човек се запознава с нови хора, което за мен е много стимулиращо. От това, което успях да разгледам досега намирам, че София е много красив град. Работим много добре с екипа на операта, който е наистина на висота. Дори да възникват проблеми и дори те да са сложни, тук те се разрешават по блестящ начин. Всичко е на високо ниво, включително оркестърът, с който вече репетирах”, споделя Фиоренца Чедолинс.
„Много ми е приятно, че след доста години сте решили отново да поставите на сцената едно заглавие, толкова представително за италианския стил белканто. Той е сътворен в Италия и надявам се, можем да представим по най-добър начин. Белкантото действително е есенцията на италианската чувственост, есенцията на стила, на вкуса. Белини е композитор от Южна Италия, от Сицилия. Той слива в едно изтънчеността, страстта, чувствеността и темперамента. Норма е един голям образ и аз я наричам „ЕНОРМА” (огромна) Това е един прекрасен образ, който може да се представя до безкрайност.
Да се пее след великата Гена Димитрова, която е една исторически значима певица, част от историята на операта, това е голяма отговорност. Имах удоволствието да се запозная с госпожа Димитрова, през 1991 г. в Театър „Ла Фениче”, Венеция. Бях в самото начало на моята кариера, с малки роли, пеех и в хора, а тя пееше Турандот. Бе много уверена в себе си, много спокойна личност, без никаква арогантност, без никаква антипатия. Аз бях момиченце, а тя се държеше много мило с всички.
Познавам и други българи. С Орлин Анастасов сме пели в „Реквием”, в „Дон Карлос” и в “Луиза Милер”, а с Мариана Пенчева - в „Адриана Лекуврьор” и, мисля, в „Аида”. С Владимир Стоянов сме изпълнявали много произведения на Верди – „Луиза Милер”, „Трубадур”. Имате много певци от българската школа. Това е една истинска певческа школа. Не съм имала обаче удоволствието и шанса да познавам Гяуров. Съвсем различно е усещането от живия контакт на сцената и от записите. Операта е изкуство, което трябва да се гледа и слуша на живо. Да се види спектакълът, да се вдиша неговата атмосфера, а записът може да бъде един спомен за нещо, преживяно лично.”
Въпреки напрегнатата си програма в най-реномирани театри по цял свят, Чедолинс се занимава изключително сериозно с подготовката на млади певци. „Водя много майсторски класове с млади изпълнители, най-вече в Италия, разбира се. Много е интересно да се работи с младите. Винаги им казвам, че първото ниво е техниката, едва първото от безкрайна стълбица от стъпала, които трябва да се изкачват и това трябва да продължава непрекъснато. Истински артист е този, който постоянно израства, който непрекъснато си задава въпроси и търси отговорите им, като се опитва да гледа на нещата от различни гледни точки. Изключително важно е да се опитваме винаги да виждаме нещата по различен начин.”, убедена е Фиоренца Чедолинс, гостуващата изпълнителка на Норма в постановката на Уго де Ана в Софийската опера на 7 юни от 19.00 ч.
Интервю на Димитър СОТИРОВ
