Министърът на културата поздрави участниците в проявата в Гьоте-институт

С припомняне на истинския фурор, предизвикан на немска земя с представянето на българската постановка на „Пръстенът на нибелунга“ през септември 2015 г. започва приветствието на министъра на културата Вежди Рашидов до организаторите и участниците в Международния симпозиум „Космосът, наречен Вагнер“. То беше прочетено от заместник-министъра на културата Боил Банов при откриването на симпозиума, организиран от Софийската опера и балет, БАН и Гьоте-институт, София. Темата на симпозиума, „Вагнеровият режисьорски театър и традиционните постановъчни стилове“, събра вагнерианци от България, Германия, Австрия, Норвегия, САЩ.

Режисьорът на българския „Пръстен“ Пламен Карталов изказа благодарност на съорганизаторите на проявата и изрази радостта си, че на петото изпълнение на Вагнеровата тетралогия в залата присъстват много млади хора, много студенти. „Това е нашата друга победа. Върнахме „Пръстена“ във водите на Рейн и съм много удовлетворен от този факт, както и от присъствието на стотици вагнерианци по време на изпълненията в София и Фюсен. Хората следват онези постановки, които им харесват“, каза той. Режисьорът Карталов благодари на колегите си за тази „7-годишна авантюра ние да не се отказваме от този композитор“. За него особено важен е музикалният подтекст на творбите му. Светът на Вагнер е в музиката, в оркестрацията, както и в наличието на една постоянна връзка оркестър-сцена и сцена-публика. „В този процес не бива да има пропускане на нито един такт, на нито една музикална фраза“, посочи Пламен Карталов.

„Когато преди 4 години дойдох в София, за да видя българската постановка на „Пръстена“, не можех да си представя, че не след дълго самият аз ще го дирижирам“, отбеляза Манфред Майрхофер от Австрия. Той припомни етапи в историята на интерпретацията на Вагнер и ролята на Виланд Вагнер, който променя из основи дотогавашната концепция. Легендарната от днешна гледна точка постановка на тетралогията на Патрис Шеро, представена през 1976 г. в Байройт, навремето предизвиква огромен скандал заради откровено новаторския си подход, посочи австрийският диригент.

За любовта като средство за преодоляване на егоизма, което е основна призма за творбите на Вагнер говори известният режисьор и театрален директор от Германия Ханс-Петер Леман. Той е поставял 4 пъти „Пръстенът“, 9 пъти „Тристан и Изолда“ и многократно „Нюрнбергските майстори певци“. „Десетилетия работих по негови опери в Европа, в САЩ, в Япония и бях щастлив да виждам как те докосват сърцата и душите на най-различни публики. Да виждаш, да чуваш, да чувстваш и да мислиш е много важен принцип в изкуството, който е в основата на творчеството на Рихард Вагнер“, изтъкна познавачът на композитора Леман. Той е бил асистент на Волфганг и Виланд Вагнер и е присъствал при раждането на новия стил на интерпретация на техния знаменит предшественик. „Виланд Вагнер започваше режисурата със сценографията, костюмите, реквизита и, което беше революционно тогава – с осветлението“, разказа Ханс-Петер Леман.

За две указания на композитора при прочита на неговите опери говори д-р Петър Пламенов от СУ „Св. Климент Охридски“. „Основната цел е да се достигне до онова ниво, в което съвършеното произведение на изкуството да бъде понятно за всеки“, подчерта той. Друг важен „ключ“ за разбирането на Вагнер е да се избегнат капаните на чувството и на разума. „Голямото режисьорско решение е достигането до едно разбиране на произведението“, заключи Пламенов.

Тенорът от САЩ Уилям Луис, пял 35 години на сцените на Метрополитън, Ковънт Гардън, Ла Скала, Сан Франциско, нарече софийския „Пръстен“ великолепна постановка, много новаторска, с много идеи. Луис се е превъплъщавал многократно на различни сцени в различни Вагнерови персонажи – Ерик, Зигмунд, Щолцинг.

Диригентът Велизар Генчев разказа за работата по превода на либретото на „Пръстенът на нибелунга“, която е продължила с години, за търсенето на най-точния и достъпен за публиката изказ. Генчев, който години е живял в Германия, разказа за възхода на т.нар. режисьорски театър през 80-те години на ХХ век в Германия и Австрия. Според него модерното не трябва да се противопоставя на точния прочит, като се има предвид, че до 90% от публиката гледа оперните творби за първи път и остава с убеждението, че Вагнер е такъв, какъвто го вижда на сцената в конкретна постановка.   

„Режисьорският театър на Вагнер е музикален театър, в който режисьорската концепция е доста пред музикалната. Новата концепция в тълкуването на композитора извежда музиката и пеенето на преден план“, изтъкна модераторът на симпозиума Клаус Биланд от Германия, музикален критик за различни оперни издания. Той приветства „бащата“ на българския „Пръстен“ Пламен Карталов, когото нарече също „баща“ на възкръсването на Софийската опера, за неговите дръзки и новаторски решения, верни на музиката и на философията на Рихард Вагнер.

Гостите и участниците в симпозиума приветства Енцио Ветцел, директор на Гьоте-институт, София – съорганизатор на проявата.    

Димитър СОТИРОВ