-Защо Чайковски е пожелал  в операта му „Евгений Онегин” да играят само млади хора, студенти от тогавашната Московска консерватория?

Интересен въпрос. Мисля, че е искал да се предадат искреността и чистотата на чувствата, възрастта на героите. Защото Татяна, Онегин и Ленски са съвсем млади. И за да се влезе в правилния образ е било нужно да се освободи човек от щампите. Защото тази опера е била изобщо нов подход към писането на оперна музика. И ако се включат певци с опит, които вече са си създали някакви щампи, определени актьорски навици, може би те не биха могли да изпълнят онова, което Чайковски е замислил изначално в тази опера. Не биха постигнали онази чистота и искреност, може би дори наивност. И може би тъкмо това е най-сложното в операта "Евгений Онегин".  

- Вашето мнение за музиката на „Евгений Онегин”?

Ще се повторя, може би, тук партитурата, фактурата на самата музика е толкова прозрачна, толкова е, как да кажа, въздушна, линейна. В нея няма някакви стълбове, фундамент, на който да се опреш. Тук музиката е като вятър, като въздух, като вода. Тя е неуловима, тя се просмуква навсякъде. И да уловиш това усещане, да се опиташ да се слееш с музиката на Чайковски - това е основната сложност. И всеки път, когато се заемаш с тази музика, е нужно да отърсиш от себе се някакъв прах, да се пречистиш - и технически, и вокално, да свалиш нечистото от себе си, за да изпълниш максимално задачите, поставени от Чайковски.

- Имате ли предишни участия в „Евгений Онегин”?

Това за мен ще бъде вече петото изпълнение на тази роля в нова постановка. За първи път я изпълних в Център за оперно пеене на Галина Вишневская в Москва, в който някога бях студент. Не мога да не си спомня, че първата ми Татяна на репетицията беше самата Галина Вишневская. Да, това беше голяма чест и беше много интересно. Вървеше постановката, Галина Павловна лично репетираше с нас, и веднъж на Татяна не се получаваше да изиграе момента, когато се появява Онегин в заключителната сцена. И тогава Галина Павловна каза: "Помогнете ми да се кача на сцената, ще ви покажа как трябва да се направи това." И на мен, съвсем млад тогава артист, това беше първата ми голяма роля, и ми се случи да изляза, а в креслото седеше Галина Вишневская! Това беше удивително. Да, сега вече не ми е за първи път.

- Как работите с режисьора Вера Петрова?

Много ми допадна идеята и е голямо удоволствие да работя с Вера Петрова, в Софийската опера и балет. Ние някак си веднага, още в първия ден на запознаването ни, установихме контакт. Дори се случи така, че Вера каза: "О, ти направи така, както аз отначало исках. Ние вече се бяхме отказали от това, но нека да го направим така, защото аз самата първоначално много исках да е точно така." С нея установихме много интересн творчески контакт. Надявам се, ще се получи много интересна постановка, много е интересно да се работи. Самата идея, въплъщението на спектакъла, мисля, ще бъде много интересно.

- Чувствате ли се щастлив, че ще изпълните ролята на Евгений Онегин в едноименната опера?

Разбира се, на мен наистина ми е много приятно. Макар че аз не бих казал, че България е много чужда за Русия страна, защото все пак имаме обща религия, обща азбука, и ние сме много близки по дух. Поне на мен така ми изглежда. Но, естествено, аз чувствам тази отговорност, че аз, като носител на руския език, като руски човек, изпълнявам тази роля тук, в България.  

Интервю на: Елизабет Зайова, БНТ, „Денят започва с култура”, 08.04.2016