Третото поколение български тенор, това което се появи след войната, бих нарекъл, „златно”. Защото Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Здравков, Тодор Костов, Миньо Минев. Бяха различни, но си приличаха в едно - притежаваха наистина златни гласове, способни да изразят всички трепети на човешката душа.  И за щастие, твориха за България, макар да се радваха и на международно признание. Бяха певци от световна класа, но останаха у нас, въпреки примамливите предложения които получаваха за работа в чужбина. Сред тях беше и прекрасният тенор- красавец  Любомир Узунов / 1925 – 1922/, който даде 36 години от живота си на Софийската опера.

Роден е на 14 октомври 1925, под знака на артистичните и хармоничните везни в Бургас, глад люпило на артисти, певци, музиканти и поети. Има щастливи детство, пее от малък, като ученик в самодейността. На двайсет и четири години заминава за столицата твърдо решен да стане професионален певец. Постъпва в хор „Гусла”. През 1950 година се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър – с директор Стефан Македонски. Приемат го веднага заради красивия глас и чудесната сценична фигура / рядкост при тенорите!/. На 13 април той вече прави големия си дебют с голяма роля – Адам в „Птицепродавецът” на Карл Целер. С един студиен радиозапис на арията на този герой става много популярен, макар и още дебютант. В Оперетата работи от 1950 до 1957.  Веднага се утвърждава в амплоато на първи тенор-  герой/любовник. Започва да работи  вокално с прочутата  примадона и педагожка, мецосопраното Констанца Кирова от Софийската опера и Консерваторията. Получава солидна школовка, която му позволява с лекота да преодолее проблемите на трудните оперетни партии : Баринкай в „Цигански барон”, Парис в „Хубавата Елена”, Айзенщайн в „Прилепът”, Шобер в „Къщата на трите девойки”. Играе и в немалко български и руски оперети, сред които и в „Младостта на маестрото” от Виктор Райчев, посветена на бащата на българската опера Маестро Георги Атанасов.  През сезона 1955 – 1956 година  Министерството на културата,/ преди то се грижеше за нашите театри и артисти! /, на специализация в Болшой театър, Москва, която се оказва твърде полезна за израстването му като певец и артист. На 1 април 1956 дебютира успешно като оперен артист на тази велика сцена с ролята на Дон Хозе в „Кармен” на Бизе.  На следващата година е вече поканен за щатен солист на Софийската  народна  опера. На националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и  Герман от „Дама Пика”, които ще се окажат жалони в голямата му кариера на първи тенор. Заедно с първите роли и премиери идват и първите покани за гастроли в различни театри в страната, а също и в чужбина. Идват и първите лауреатски звания от различни певчески конкурси.

Много са ролите на Любомир Бодуров за тези 36 сезона. Български, руски, италиански, немски автори – главно от класиката, но и  нови заглавия на наши композитори като „Майстори” на Хаджиев, „Ивайло” на Големинов, опери от Александър Райчев, Любомир Пипков, Александър Йосифов и други. Той изпълни много роли централния теноров репертоар от творчество на Верди, Пучини, Маскани, Доницети, Бизе, Гуно, Чайковски, Прокофиев. Сред тях бих споменал преди всичко: Дон Карлос, Дон Хозе, Герман, Лоенгрин, Садко, Каварадоси, Де Грийо. Това бяха най- силните му роли. Забележителни бяха неговият Дон Карлос – темпераментен, поривист, а също  Герман – ярко драматичен, трагичен образ. Внушителни бяха Лоенгрин и Садко, лиричен и вълнуващ – Де Грийо от „Манон” в дует с незабравимата Катя Попова. Бодуров, заедно със своите най- чести партьори на сцената: Юлия Винер, Надя Афеян,  Асен Селимски, Георги Генов , беше от стълбовете на Софийската опера цели три десетилетия.  Като Дон Карлос и Лоенгрин беше просто недостижим – един истински принц на сцената!  А като изпълнител -  несменяем.  Лично аз не си спомням тези две трудни роли да са били изпълнявани в София от друг артист. Тук красивият му лирико- драматичен тенор, с много  специфичен, завладяващ тембър,  изключително богат откъм обертонове, плътен, пълноценен във всички регистри, звучеше пределно изразително и благородно. Глас, който беше неповторим, неприличащ на никой друг. Гласът на един голям, роден певец!

Огнян Стамболиев