ПАВЕЛ ЕЛМАЗОВ / 1898 – 1975/ беше забележително явление в нашата опера. При все че се бе превъплъщавал в много и различни по характер и стилистика роли, особено на младини, той остана в историята на българската опера само с една – Доктор Бартоло от шедьовъра на Росини „Севилският бръснар”. Десетилетия наред, от дебюта си в нея, през 1930, до 1970 той бе несменяемият и изпълнител, докато не слезе от сцената и тя не бе поета от друг голям неин интерпретатор Павел Герджиков.  Години наред просто не можехме да си представим друг артист в тази роля. Затова й той беше без дубльор. А когато на 18 март 1956 година младият Гяуров дебютира като Дон Базилио в Операта след обучението си в Москва, в този паметен спектакъл му партнира Елмазов и за щастие той бе записан и след време БНТ го излъчи та го видя цяла България. Така Павел Елмазов стана национално известен.

Роден е на 18 март 1898 година под знака на артистичните и музикални Риби в София, в семейството на стоматолога д-р Михаил Елмазов  / той е първият дипломиран български зъболекар / и на писателката Евгения Марс, близка на Вазов. Израства в артистична среда. От малък спортува, пее с мощен, силен глас.  Иван Вазов го насърчава да учи пеене. В края на август 1921 родителите му го изпращат във Виена да учи пеене при известния тогава педагог проф. Андерсон. След три години се завръща и завършил музикалното си образование постъпва като солист в наскоро одържавената Софийската народна опера. Дебютира в една от най- трудните басови партии, Мефистофел от „Фауст” на Гуно. С ролята на Варлаам от „Борис Годунов” разкрива яркия си комедиен талант, който разцъфва в Граф Робнизон  от „Тайният брак” на Чимароза, Скула от „Княз Игор” на Бородин и особено в Доктор Бартоло, която ще бъде коронната му роля.

Много са оперите, в които Елмазов участва през дългата си повече от 35- години кариера.: Дядо Недялко от „Гергана”, Хайнрих от „Лоенгрин”, Самуел в „Бал с маски”, Спарафучиле в „Риголето”,  Нурабад в „Ловци на бисери”, Цунига от Кармен”, Канчиано в „Четиримата грубияни”, Ван Бет в „Цар и дърводелец”, Мазето от „Дон Жуан”,  Раемфис в „Аида”, Албер в „Еврейката”, Дяволът в „Шванда Гайдарят”... Повече от 60 големи, малки и средни в стотици спектакли. С годините гласът му придобива определено характерна, комедийна окраска. Ненадминат е в буфо ролите. За две от тях – Варлаам и Чуба от „Черевички” на Чайковски през 1951 година получава Държавната / Димитровска/ награда. А като Бартоло  гостува на всички оперни сцени в страната. В тази нелека роля той постига върха в кариерата си на певец- и артист.  Характерната темброва окраска на гласа му, податлива на изразителна интонационна нюансировка, са особено подходящи за този образ. Елмазов не беше актьор на обмисления, предварително установен мизансцен. Във всеки спектакъл той импровизираше с неподражаемото си, направо неизтощимо чувство за хумор, без да стига до шаржа. Пееше с отлична дикция и артикулация и виртуозните пасажи. Беше просто неповторим. На един от спектаклите се обърна към Петя Иванова /Розина / с думите: „ „Къде е петият лист хартия тук са шест?” Вместо шестият лист, тук са пет!  Публиката се радваше на находките му, на хумора, който просто извираше от него.

Огнян Стамболиев