45 години от смъртта на градителя на Софийската опера

Със своите повече от 350 сценографски решения за оперни, драматични и балетни спектакли  в Народния театър и Народната опера, Александър Миленков / 1882- 1971/ ще остане в нашата културна история като първият български художник- сценограф.  Може да се каже, че беше  изключително талантлив творец с подчертан усет повче към живописното, красивото, отколкото към обемното и конструктивното тълкуване на сценичното пространство. „Неговата склонност към детайлираното многообразие, съчетано с живописния му похват, както справедливо подчерта Розалия Бикс, обусловиха  връхните му постижения в оперите от класическия и особено руския репертоар /”Садко”, „Снежанка”, „Иван Сусанин”/.”

Роден е на 7 януари 1882, под знака на Козирога, в града на майсторите- зографи Самоков. След като завършва четвърти гимназиален клас, през 1899, неговият учител по рисуване го съветва да стане художник. Баща му има малка фурна и след доста увещания и молби го пуска да замине за столицата, за да учи в Държавното рисувално училище. Скоро го напуска и заминава за Мюнхен, за да следва стенопис. Там, на 10 януари 1905 година / съдбовен за него ден!/ отива за първи път на опера. След спектакъла на „Танхойзер” от Вагнер е поразен от магията на музикалния театър / както ще сподели сам в едно интервю: „Беше нещо фантастично, непостижимо...предчувствах, че ще промени живота ми!”/ и решава на всяка цена да стане театрален художник. Представя свои рисунки на проф. Ханс Фраам той веднага го приема за свой ученик. През лятото се връща в София и участва с две свои платна за първи път в художествена изложба, организирана от проф. Антон Митов. Дебютът е повече от успешен. Забелязан е от проф. Иван Шишманов, тогава министър на Народното просвещение / към него и е българската култура/, който му осигурява стипендия за обучение по сценография в Мюнхен. Така Миленков става първият българин учил и завършил тази специалност у нас. По това време театралната живопис в България е още в пелени. Няма нито подготвени сценографи, нито се обръща внимание на сценичното оформление на спектаклите, които често пъти се изнасят с готови или стари или импровизирани декори и костюми.

На 3 януари 1907 година / историческа дата в нашата култура и духовност!/ се открива новата сграда на Народния театър, тогава една от най- красивите и модерно оборудваните в света. Младият Александър  Миленков изготвя декорите за „Пролога”, написан специално от Иван Вазов, а след това и тези за Вазовата историческа драма „Към пропаст”. Така той поставя началото на българската театрална живопис. От септември 1907 до август 1909 служи в армията, след което е назначен за художник- декоратор на Народния театър. Първата му голяма работа е върху „Вишнева градина” на Чехов. И тъй като Операта тогава играе в Народния театър, Миленков съвсем естествено става и неин художник- сценограф. Отначало декорите само се проектират от него, а изпъл Отначало декорите само се проектират от него, а изпълнението им се извършва в специализирани ателиета в Германия и Австрия. Но скоро Миленков започва сам да ги рисува. И както споделя той в едно интервю, това са повече от 300 000 квадратни метра платно!  Един огромен, египетски труд през тези години. От 1910 до 1947 той е едновременно художник и на Операта и на Театъра / цели 37 сезона!/, а от 1947 до 1958 е главен художник само на Софийската опера.

Умира на 3 януари 1971 при автомобилна катастрофа на бул. „Цариградско шосе”, малко преди да навърши 89 години.

Трудно е да се изброят неговите най- силни постижения, освен трите споменати по- горе. Но все пак,        ще споменем някои: „ Аида”, „ Цар Калоян”, „Савската царица”, „Самсон и Далила”, „Хугеноти”, „Еврейката”, „Танхойзер”,  „Лакме”, „Турандот”...В тях той изявява изцяло таланта си на живописец- майстор на декоративните пана и отличен познавач на детайлите от бита на героите във всяка от тези опери, при една почти етнографска красивост и точност, придружени от изящество в рисунъка.

След Александър Миленков в българската сценография се появиха редица други значими творци: Пенчо  Георгиев, Иван Пенков, Асен Попов, Евгени Вашченко, Преслав Кършовски, а след войната: Ани Хаджимишева, Мариана Попова, Мария Трендафилова, Иван Икономов, Любомир Йорданов, Радостин и Бояна Чомакови... Но Александър Миленков е първият, първопроходецът...

Сцена от “Аида” / 1935/, сценография и костюми на Александър Миленков

Огнян Стамболиев