ТРАГИЧНО КРАТКИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ НА АВТОРА НА „СЛУГИНЯТА- ГОСПОДАРКА” –
може да се разкаже с няколко думи. Роден е в градчето Йези, провинция Анкона, в много бедно семейство. Учи цигулка и композиция в Неаполската консерватория „Дей Повери” / За бедните/, след което ръководи капелата на принц Стилиано в същия град. За кратко време е на служба при друг принц в Рим. На 26 години се разболява от скоротечна туберкулоза и умира във френския манастир на град Поцуоли.
Приживе Перголези се прочува като майстор на религиозната музика – особено с велеколепната си великденска кантата „Стабат Матер” / 1736 /. Първото му сценично произведение – религиозна музикална драма / мистерия/ - има невероятен успех в Неапол. Младият маестро веднага получава поръчка да напише истинска опера със светски сюжет. Само за няколко години той създава десет големи сериозни опери – днас напълно забравени, но се прочува като родоначалник на един съвсем нов жанр – сценичното интермецо. В буквалния смисъл това е игра между отделните действия. Но по същество е кратка комична опера, която в зората на жанра – 18 век – се е изпълнявала като музикален антракт. Е ако в първия акт действието се развива някъде в Олимп, между първия и втория акт започва веселата история за Уберто, Серпина и Веспоне. После на същия този Олимп продължава действието на драматичната опера- серия. Във втория антракт – между Второто и Третото действие вече завършва / при това непременно щастливо! / пикантният анекдот за богатия стар ерген и за неговата духовита и изобретателна камериерка, решила на всяка цена да стане господарка. Накря следва помпозният финал на високата митологична трагедия. По този начин на сцената воюват патосът на сериозната опера и веселата непосредственост на комичната опера, наречена „буфа”. Но зад тази интригуваща борба между „високия” и „ниския” жанр историята на музикалния театър открива борбата на аристокрацията с току- що появилата се на световната сцена буржоазия: на хората от дворците и хората от улицата. Това е историческата заслуга на комичната опера на Перголези. Този нов и демократичен жанр довежда на сцената традициите на италианската народна комедия „дел арте” и изразните средства на площадния, уличния театър. И вместо митичните хора полубожества, главни действащи лица са обикновените хора с техните реални характери и съдби.
Операта „Годрият затворник” , „приложение” към която е е било това интермецо, е отдавна забравена, докато „Слугинята- господарка”, възвестила началото на новия жанр – комичната опера, достига своите върхове с „Тайният брак” на Чимароза, „Севилският бръснар” на Росини, „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Фалстаф” на Верди и „Джани Скики” на Пучини.
Операта “Слугинята- господарка” е поставена за първи път у нас в Пловдив през 1959 г. с участието на примата Валентина Александрова и нпезабравамия Алексей Милковски. Интересното е, че премиерата се състоя в цеха на един от машиностроителните заводи в града, тогава по повелята на БКП: „ Изкуството по- близо до народа, по- близо до живота!”. Следват постановки в Работническата опера на Сливен / 1967/, Ямболския музикален театър „Проф. Драган Кърджиев” / 1978/, а в София е представена за първи път на 20 май 1988 година, под диригентството на Стоян Марев и режисурата на Милко Стоянов с участието на Румяна Барева и Павел Герджиков. През 1977 година е реализирана за първи път на сцената на Камерната опера в Благоевград от нейния директор и основател проф. Пламен Карталов и диригента Михаил Ангелов с участието на Валерия Широканска- Карталова, по- късно възстановена през 1989 година от диригента Красимир Топалов. През 1982 година „Слугинята- господарка” е първата опера, заснета у нас по филмов способ от БНТ. Постановчици са Константин Димчев и Петър Крондев, а диригент Борис Спасов. В главните роли се изявяват Виолета Шаханова и Евгени Ганев. Продукцията е наградена със „Златната антена” , а след това пренесена в нови вариант на сцената на Русенската опера, по-късно и в театрите на Габрово, Добрич и Велико Търново и това бяха първите оперни постановки, осъществени с камерните оркестри на тези градове.
Огнян Стамболиев
На снимката
Виолета Шаханова/ Серпина/ и Евгени Ганев / Уберто/ в сцена от „Слугинята- господарка”