Уго де Ана представя в София шедьовъра на Верди като квартет от лични драми
Историята на създаването на операта „Аида“ тъне в мистерии и догадки вече 145 години. Твърди се, че либретото на Антонио Гисланцони възпроизвежда текст на намерен в пустинята древен манускрипт с египетска легенда, разчетен от Огюст Мариет. Широко разпространена е версията, че творбата е поръчана и написана по повод откриването на Суецкия канал. Истината е, че Верди се залавя за работа по нея по поръчка на вицекраля на Египет Исмаил паша, но конкретният повод е откриването на новата опера в Кайро, който амбициозният владетел мечтае да превърне в „Париж на Ориента“. Датите на двете грандиозни за времето си събития почти съвпадат, което е вероятна причина за объркването. Само че „арестувани“ в обсадения от пруската армия Париж се оказват поръчаните и изработени там декори и костюми за пищната постановка в Кайро. Това отдалечава с близо година премиерата на творбата.
За тази своя опера Верди се отказва от добре познатата от предишни заглавия „схема“, в която на оркестъра се отрежда по-скоро илюстративна роля и се подчертават солистите. Критикът Мила е окачествил това като „вулгарност на традиционните акомпанименти“. В „Аида“ нещата са коренно различни и оркестровата част има своя собствена тежест. Верди е изправен и пред друго ново предизвикателство – опитва се да съчетае грандиозни масови сцени с индивидуализация на образите, да премине от масовите емоции към личната драма на основните персонажи. Времето показва, че композиторът блестящо се е справил с всички тези предизвикателства и защото е провокиран от възхода на основния му „съперник“ – германецът Рихард Вагнер. Твърди се, че Верди окончателно приема поръчката за написването на „Аида“, когато научава, че при отказ от негова страна поканата ще бъде отправена към Вагнер или Гуно.
Така или иначе, именно Верди слага подписа си под „Аида“ и творбата има своята бляскава премиера на Бъдни вечер през 1871 г. Само шест седмици по-късно най-новото заглавие на Верди е посрещнато с възторг и в миланската Ла Скала. Тук, както и в поредица европейски сцени, където гениалната творба шества триумфално, композиторът лично наблюдава поставянето на „Аида“ – като се започне от разполагането на соло инструментите до сценографията и костюмите.
Повечето постановки от премиерата до наши дни акцентират върху пищността, особено в изпълнението на Триумфалния марш от второ действие. Тази сцена доста често се изпълнява на открито с участието на слонове, камили, коне, с което завладява въображението дори на неизкушени от магията на операта зрители. Противно на тази наложила се през годините щампа, световноизвестният аржентински режисьор Уго де Ана построява своята постановка в Софийската опера върху конфликтите и драмите на четирите основни персонажа – Аида, Амнерис, Радамес и Амонасро. Около този четириъгълник се завърта цялото действие на творбата. Завладяващ е декорът от Арена ди Верона с огледалната сцена, върху която сякаш триизмерно се проектират характерите на отделните герои. Специалното огледално покритие учетворява визуално участващите в епизода с Триумфалния марш и сцената изглежда наситена с множество, каквото на практика няма. Проектираните през същата повърхност участници в спектакъла изглеждат мистични, сякаш излезли от някаква друга реалност.
Отличните изпълнители в различните състави придават завършения вид на тази уникална постановка. Трите изпълнителки на Аида – Баясгалан Дашням, Радостина Николаева и Габриела Георгиева вграждат в образа и вокално, и актьорски своята индивидуалност. Като героичния и нещастно влюбен Радамес ще се превъплътят тримата тенори Костадин Андреев, Мартин Илиев и Даниел Дамянов. В ролята на Амнерис публиката ще чуе Цвета Сарамбелиева и Иванка Нинова, а Амонасро е Бисер Георгиев. Специален гост в ролята на Рамфис на 19 и 21 февруари е световноизвестният бас Роберто Скандюци. Той гостува за втори път на сцената на Софийската опера след триумфалния Филип II от „Дон Карлос“ миналия декември. На 20 февруари Светозар Рангелов ще е изпълнителят на Рамфис, Царят се представя от Петър Бучков и Димитър Станчев. Като Главната жрица публиката ще чуе Силвана Пръвчева и Любов Методиева, в ролята на Вестителя ще бъдат Хрисимир Дамянов и Николай Павлов. Участват балетът, хорът и оркестърът на Софийската опера с диригент Борислав Иванов.
