Името на Мати Пинкас /род. 1921/ е свързано с един от най- силните периоди от историята на националната ни оперна сцена – от началото на петдесетте до края на седемдесетте години на миналото столетие. Време, когато репертоарът бе изключително богат, спектакли имаше всеки ден и най- главното нивото им беше високо, а залата винаги пълна. Време на подем, на творчески кипеж, на изграждане на силен ансамблов театър, което може определено да се каже и за днешния ден на Софийската опера, сега сред малкото наши културни институти, които въпреки трудностите и кризата продължават успешно своите търсения, предначертания си път.
Мати Пинкас е родена на 11 август 1921 година, под знака на Лъва в София, в еврейско семейство. Родителите й са образовани хора, с пиетет към изкуствата. Баща й умира млад. Семейството живее трудно и бедно. Майка й, културна, високообразована жена, я въвежда в прекрасния свят на музиката. Четиринайсетгодишна я завежда при голямата певица Христина Морфова, която одобрява гласовите й данни и природната й музикалност и обещава след мутацията да я вземе за своя безплатна ученичка. Но през 1936 Морфова загива при автомобилна катастрофа и Мати Пинкас започва да взема уроци при Людмила Прокопова. Получава солидна музикална и вокална подготовка / това е школата на прочутия пражки педагог проф. Пивода, учителят на Морфова и Прокопова/. След като завършва гимназията, по време на войната, Мати Пинкас се включва активно в антифашистката борба, член на младежка бойна група. През зимата на 1943 става провал, осъдена е от военно-полеви съд на смърт. Успява да избяга в Пловдив, а след това и в Панагюрище. След 1944 година се завръща в София и завършва образованието си в Музикалната академия. През 1947 е вече солист на Ансамбъла на МВР, където започва да натрупва концертен репертоар. След три години се явява на коркурс и става стажант- солистка и на Софийската народна опера. Първата й роля е Ксения от „Борис Годунов”, следвана от Барбарина в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт и Микаела от „Кармен” на Бизе. Ръководството на Операта решава, че ще бъде необходима за състава, оценява голямата й музикалност и качествата на гласа й – добре школуван лиричен сопран с приятен тембър, пробивен, полетен .Така се утвърждава в силната трупа, в която има немалко талантливи млади певици- сопрани като: Катя Попова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Надя Шаркова, Катя Георгиева...
През 1958 – 1959 година специализира в Болшой театър, където има шанса да работи с големи режисьори и диригенти като Покровски, Хайкин, Ермлер, Анисимов, Акулов, да подготви нови роли, да усъвършенства пеенето си, да се запознае с големия руски репертоар, да се представи на сцената на този световен театър, да гостува и в редица други градове.
За 27 години на сцената Мати Пинкас се превъплъщава с успех в 45 роли от класическия и съвременния репертоар – от български, славянски и западни автори. Репертоарният й диапазон е наистина впечатляващ – от Глук и Хендел през Моцарт и Бетовен, Верди и Чайковски до Прокофиев и Пуленк. Трудно е да се отделят най- силните й роли, но все пак могат да се споменат: Микаела, Настя от „Семейството на Тарас” на Кабалевски, Марцелина от „Фиделио”, Лаурета от „Джани Скики”, Памина от „Вълшебната флейта”, Маргарита от „Фауст”, Жената от „Човешкият глас” на Пуленк. На сцената е изнесла близо хиляда спектакъла. А на концертният подиум изявите й са може би повече.
Мати Пинкас е една от водещите български камерни певици. С огромен репертоар, изграждан години наред солидно, задълбочено, с вкус и познания. Много от изпълненията й, особено на френски автори, могат да се приемат като еталонни, особено песните и циклите на Морис Равел, Габриел Форе, Клод Дебюси, Франсис Пуленк. Незабравими ще останат концертите и във вече несъществуващата камерна зала „Славейков” на едноименния площад, на които Мати Пинкас години наред представяше своите любими автори, своите открития от прекрасния свят на художествената песен.
През 50-те и 60-те години гостува с успех като оперна и концертна изпълнителка в много страни на Европа и винаги получаваше високата оценка на критиката и публиката. И всички бяха във възторг от отличната й школа, от перфектната фраза и дикция, от задълбочения й прочит на авторите, които изпълняваше. От произношението й, а тя пееше съвършено на редица чужди езици.
Още като солистка в Операта Мати Пинкас започна да работи и като вокален педагог. Нейната отлична школа и дарбата й да преподава дадоха отлични плодове. Много от учениците й направиха голяма кариера, спечелиха международни конкурси, утвърдиха се на наши и чужди сцени. След като се пенсионира в Консерваторията, тя замина за Испания, където продължи да преподава на студенти от тази и от редица други европейски страни като си извоюва и там името на голям вокален педагог.
Юбилей на Мати Пинкас в НДК заедно с нейните ученици
Огнян Стамболиев