Позабравената днес примадона Констанца Кирова / 1896- 1991/ излъчваше достолепие и светлина. Беше сред най- красивите и гласово надарени български мецосопрани, от ранга на Анна Тодорова, Елена Николай, Таня Цокова, Райна Стоянова, Илка Попова от миналото на националната ни оперна сцена. Живя дълго и плодотворно, посвети целия си живот на Софийската опера и на Музикалната академия като професор – вокален педагог.

Родена е в София на 29 април 1896, под знака на Телеца в културно семейство, което живее с музиката. Баща и, Атанас Войников, е основател на дружество „Славянска беседа”, в което през 1891 година се изнася първото оперно представление в България. Шестгодишната Констанца започва да учи пиано при прочутите Хенрих Визнер и Андрей Стоянов. Завършва Френския девически колеж и заминава за Париж, за да продължи обучението си по музика и пиано. По това време се сгодява за известния драматичен актьор Стефан Киров /1883- 1941/, сега патрон на Сливенски театър, и през 1918 г. двамата сключват граждански брак. Под влияние на Стефан Киров Констанца Кирова започва да учи актьорско майсторство за драматичен театър при професор Пол Моне в Парижката консерватория. Завърнала се в България през 1920 г., тя се явява на приемен изпит за актриса в Народния театър. Назначават я веднага и за няколко сезона тя изпълнява главните роли в „Коварство и любов” на Шилер, „Иванко” на Васил Друмев, „Доходно място” от Островски и „Три сестри” от Чехов. Бързо се утвърждава в състава, но скоро бива разочарована от борбите, съперничествата, интригите между актрисите и се отказва от театъра. Заминава за Виена да учи пеене при проф. Даниел Андерсен. Красивият й, обемен, богат  откъм нюанси драматичен мецосопранов глас получава отлична школа, което ще й осигури дълга и успешна кариера – първо както солистка, а после и като вокален педагог. През 1923 е вече артистка в състава на наскоро одържавената Народна опера / 1922/ и прави своя успешен дебют в трудна и голяма партия – Любаша от операта на Николай Римски- Корсаков „Царска годеница”. Успехът й отваря пътя към централния мецосопранов репертоар: Далила от „Самсон и Далила” на Сен- Санс, Кармен от операта на Бизе, Амнерис от Вердиевата „Аида”, Шарлота от „Вертер” на Масне, Елена от „Хубавата Елена” на Офенбах, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Ортруд от „Лоенгрин” на Вагнер, Иродиада от операта на Масне, Федора от Джордано, Азучена от „Трубадур”...Близо 40 са ролите й, изпълнени в повече от 800 спектакли, като за част от тях тя е единствената или пък водещата, предпочитаната изпълнителка. Това са коронните й  партии: Далила, Амнерис, Шарлота, Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, Федора, Хубавата Елена.  Успехът и в проблемната и богата роля на Далила е толкова голям, че когато в постановката влиза друга изпълнителка, публиката отказва да посещава нейните спектакли, тя иска само Констанца Кирова, своята безспорна любимка. Същото може да се каже и за нейните Кармен и Амнерис, в които просто няма достойни съпернички. С част от най- добрите си роли тя гостува с успех във Франция, Германия, Австрия, Югославия. Критиката от епохата е щедра към нея: „ Прекрасен, отлично школуван глас, при една завидна музикалност..” / за нейната Кармен/, „Драматичен актьорски талант, силен темперамент, впечатляваща пластичност” / за Иродиада от операта на Масне/, „Топъл глас, с гладка, плавна кантилена, той в нито един тон не смути с неспокойната струя на тремолото”/ за камерен концерт от 3 април 1925/...

Освен на оперната сцена, Констанца Кирова работи усърдно и резултатно и на концертния подиум. В своето време тя е сред най- активните камерни певици. Изнася с успех в София, на Варненско лято и из цялата страна песенни рецитали с музика на Рихард Щраус, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Франц Шуберт, Йоханес Брамс, Клод Дебюси, Габриел Форе...

През 60-те и 70-те години Констанца Кирова е сред най- авторитетните и търсени у нас вокални педагози, професор в Музикалната академия, като преди това работи за Варненската и Софийската опери и Държавния музикален театър. За известно време е и в Пекинската консерватория. Открива немалко дарования за българската музикална сцена, подготвя десетки певци, сред които бих споменал: Любомир Бодуров, Рада Гаева, Евгения Бабачева, Неделчо Деянов, Божана Продева и др.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ