В историята на операта и певческото изкуство  българката Христина Морфова / 1889- 1936/ е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме / но нали сме си по природа малко чуждопоклонници, склонни сме да забравяме нашите велики артисти/.  А невероятният й глас – цели три октави! – я прави сравнима единствено с  Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на гръцката певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти и признание: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко - нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е  убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си!. От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си  се завърнаха да събират лаври и да ги честват в България. Докато великата Морфова  искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото  я уважаваха...Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й. Макар и не достатъчно.

За щастие, нейните съграждани от Стара Загора не я забравиха. В  „града на липите, поетите и певците” има музикална гимназия и улица с нейното име, издигнат е и паметник / такъв няма в столицата, дори великият Панчо Владигеров не е удостоен с такъв!/. Затова съвсем не ме изненада фактът, че Стара Загора е подкрепила новата книга за Морфова, а авторът е също оттам.  Издателство „Сиела” е отпечатало на завидно полиграфическо равнище тази книга и това му прави чест. Корицата, печатът, хартията са наистина прекрасни. Но по-важното: самата книга е нещо уникално. Авторката Румяна Лечева, журналист, кореспондент на БТА в Стара Загора, е работила упорито и всеотдайно цели седем години върху този свой твърде обемист труд / близо 500 страници!/, достоен за „Българския славей”.  Трудно ми е го определя жанрово. Тук има животопис, представен пространно, пределно изчерпателно, обогатен с кореспонденция, по голямата част, от която излиза за първи път!, има увлекателен разказ – една безспорна белетристична дарба на авторката, има и прецизен справочен апарат, не накрая, а вплетен майсторски в текста. Изяснила е редица непознати или спорни моменти от биографията й, представяни досега неточно, по цензурни причини или още неизследвани архиви.  И всичко това, придружено от немалък брой уникални снимки, повечето, публикувани за първи път. И най- важното и ценното – една любов, една голямо преклонение към делото на голямата певица и вокален педагог. Всъщност, за Христина Морфова е писано немалко / библиографията в края потвърждава това/. Добри са книгите на писателя Владимир Русалиев и особено на племенника й Богдан Морфов. Но книгата на Румяна Лечева е вече нещо друго –  уникален, мащабен труд, който респектира! И тази мащабност се дължи и на това, е авторката е проектирала този задълбочен животопис върху една твърде широка политическа, социална и културна панорама на България и Европа през епохата. Морфова е била не само прочута артистка, но и социална личност, имала е интересен живот.           

Румяна Лечева ни прави съпричастни и с богатия духовен свят на своята героиня, която представя пълнокръвно, многостранно. А Морфова е била силна, сложна и щедра личност, която въпреки отпимистичното си излъчване е била и лесно ранима и е имала трудна, в ред моменти трагична съдба. Тук  авторката разкрива редица нови истини, опровергава неистините – представя личността и времето в тяхната неделима цялост. Да, права е Румяна Лечева, че почти през целия си живот Христина Морфова е  жертва на политическата конюнктура и на организираната посредственост в родината си. Приживе е повече ценена в Чехия, нейната втора родина, а също и в Европа, отколкото у нас. В България тя се радва най- вече на почитта на своите ученици и приятели от Консерваторията. Ето какво пишат те след внезапната й смърт при катастрофа през 1936 година:  "Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание"...

Огнян Стамболиев