За първи път на български!

Това интервю е взето от сътрудник на списание "Петербургская жизнь" през ноември 1892, година преди смъртта на Чайковски и непосредствено преди премиерата на операта "Йоланта" и балета "Лешникотрошачката" в Мариинския театър. Това е последното и, за съжаление, неизвестно на широката публика, а и на специалистите, интервю на великия руски музикант.

О. Ст.

Уважаеми Пьотр Илич, бих искал да започнем с въпроса: По кое време на деня работите?

- Работя от десет сутринта до един следобед и от пет до осем вечерта. Късно вечер и през нощта не работя. Предпочитам да се усамотя в имението край Клин.

- Как се раждат вашите музикални идеи?

- Работя, като обикновен занаятчия, всеки божи ден, т. е. редовно, в едни и същи часове, без да си позволя да се отпусна. Идеите ми идват с работата, след като успея да се съсредоточа. Обикновено идеите ми идват по време на ежедневните ми разходки. Имам много слаба памет, затова винаги си нося бележник.

- Днес мнозина твърдят, че за композитора е трудно да каже нещо наистина ново, без да повтаря казаното по-рано от големите майстори в музиката.

- Не мисля така. Мелодията, хармонията, ритъмът - това са категории, които не могат да се изчерпят. Вярвам, че ще минат милиони години и ако музиката все още съществува, тези седем основни тона на нашата гама, заедно с техните хармонични и мелодични комбинации, оживявани от ритъма, ще продължат да бъдат извор на нови музикални идеи.

- А коя музика предпочитате - оперната или симфоничната?

- Мисля, че всички жанрове са добри, разбира се, освен скучния. И операта, и симфонията са ни дали велики образци.

- В операта музиката илюстрира, разяснява и допълва текста на либретото: но ако музиката се слива словото, как според вас става това?

- Трудно ми е да отговоря. По-голямата (или по-малката) степен на вътрешното родство между словото и музиката е всъщност резултат от един твърде мистериозен, независещ от волята на композитора процес. Той не се поддава на някакво описание и обяснение.

- Кои са вашите предпочитани композитори?

- На шестнайсет години чух за първи път "Дон Жуан" на Моцарт. За мен това беше истинско откровение - не мога да опиша какво впечатление ми направи тази опера. Сигурно заради това обичам най-много Моцарт. След "Дон Жуан" обичам най-много "Живот за царя" ("Иван Сусанин") - именно тази опера, а не "Руслан и Людмила". А също и "Юдит" на Серов. Тази опера бе представена за първи път през май 1863, в една прелестна пролетна вечер. И досега радостта, която ми носи музиката на "Юдит", се слива с някакво пролетно чувство за светлина, топлина и възраждане!

- Какво мислите за музиката в днешна Европа?

- Мисля, че сега тя преживява някакъв преходен период. Дълго време Рихард Вагнер бе единственият голям автор в Европа. Тоя гений стоя години наред в своята величествена самота. Неговото влияние не можа да избегне нито един европейски композитор от втората половина на века. Наистина в Германия и сега твори дълбокоуважаемият Йоханес Брамс. Но мисля, че култът към Брамс е по-скоро протест към крайностите на вагнеризма. При цялото му майсторство, при цялата чистота и сериозност на неговите амбиции Брамс едва ли ще внесе някакъв ценен принос в съкровищницата на немската музика. Освен него бих могъл да назова още двама или трима изтъкнати композитори: Голдмарк, Антон Брукнер, младия Рихард Щраус. Но като че ли в Германия има някакъв застой. Животът кипи сега само в Байройт, в центъра на култа към Вагнер. Каквото и да е отношението ни към музиката му, не можем да отречем нейната сила, огромното й значение и влиянието й върху цялото съвременно музикално изкуство.

- А в останалите страни на Европа?

- Доскоро музиката в Италия беше в упадък. Но сега се е появила цяла плеяда млади музиканти и сред тях най-интересен е Пиетро Маскани. Някои мислят, че неговият успех е резултат не на талант, а на ловка реклама. Не е така! Колкото и да рекламираш нещо бездарно, нищо няма да направиш! Без съмнение Маскани е не само даровит, той е и умен. Разбрал е, че сега навсякъде вее духът на реализма, че герои като Вотан, Зигфрид, Брунхилда не могат да стигнат до душите на хората. Маскани работи не инстинктивно, а разбира много добре потребностите на публиката. Не прилича на някои италиански композитори, готови да подражават на германците и на Вагнер. С чисто италианска пластичност и красота той илюстрира жизнените драми, които си избира за сюжет, и в резултат се получава неотразимо, привлекателно за публиката, вълнуващо произведение... Твърде много живот има и във френската музика напоследък. Франция с право се гордее със своите автори от първи ранг като: Бизе, Делиб, Масне, Сен-Санс, Берлиоз... Немалко ценни неща има и в музиката на Скандинавия, родината на Григ и Сибелиус, много интересен е и остроумният шведски майстор Сведсен. От славяните твърде много обещават чехите. Дворжак е в разцвета на своя голям талант, но освен него там има и други талантливи млади хора: Фибих, Фьорстер, Бендл, Коваржич.

- А какво мислите за състоянието на музиката в Русия? Мнозина твърдят, че е печално...

- Не бих се съгласил с подобни песимистични възгледи. С мнението на Рубинщайн, изказано в прословутата му книга "Музиката и нейните представители", предизвикала истинска сензация през миналата година. Не бива да изпадаме в подобни отчаяни размисли за бъдещето на руската музика. Като сравнявам миналото с настоящето, аз не мога да не се радвам, да не вярвам в бъдещето. Та в миналото ние имахме почти само Глинка, този крайъгълен камък в руската музика, но и той не беше признат, дори беше задушаван от царящата по негово време италианщина. Защото сега имаме доста таланти, много повече отпреди - и млади, и немлади. Разбира се, младите сега са много по-щастливи от моето поколение. Те можаха навреме да получат солидно образование, в ранна младост да се посветят на делото, за което са призвани, без колебания, без борба да намерят своята почва.

Затова аз вярвам в бъдещето на руската музика и култура.

Бележка и превод от руски:

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ